„ТЕАТЪРЪТ- МЯСТОТО, КЪДЕТО ОБЩЕСТВОТО МИСЛИ НА ГЛАС“

0
302

НЕОпрочит на Горки в търсене на смисъла
НЕОдачници в Народния
Германците имали 1 дума,изразяваща тъга за състоянието на света, за безпокойството от световните проблеми.( Weltschmerz.) Руснаците също умеятq знаем, да преживяват мировата скръб, че и да й се наслаждават. Германецът обаче, изпитва по- сложно чувство, към тревогата прибавя загриженост.(Angst).  И ето ти възможност за пресечна точка чрез изкуството: горкиевите дачници през погледа на Иван Панталеев, успешен български режисьор, от 20 години работещ на немска сцена. Всъщност, ако очаквате да гледате Дачници и да си припомните руска литература, откажете се. Припомнете си я в къщи, ако я имате под ръка. И имайте предвид, че Горки е писал тези сцени, както ги нарича, през 1904-а година. Революцията не се е случила. Просто пак е било време, объркано в посоките си, време за размисъл. Като днес. Заедно с това прегледайте Хайнер Мюлер, Мишел Уолбек, Томас Ман, Хайдегер…за да сте постдраматически подготвени.

Не, не се плашете. И без подготовка спектакълът ще ви разтърси. Защото е насочен към днешния ден, към нас, към теб, самия. Всичко това, което не ни харесва, но  подминаваме, заблуждаваме се че е не ни интересува, а е в основата на усещането за липса на смисъл и щастие. Кризата, която подсъзнателно усещаме, че не е извън нас, а в нас самите, предизвикана от  загубата на смисъла. Консуматорското общество е стигнало критична точка. Контрастите, бездуховността, липсата на комуникация по между ни независимо от безкрайните комуникационни възможности, пошлостта, фалшивите кумири, подмяната на ценности, рекламните въдици за здравословен и позитивен живот – капанът  на матрицата. Свят по Оруел, който сами си създаваме, живт като в  супермаркет, или мол, който ни превръща в марионетки, в роби на стремежа за повече имане.  Започнали сме да подозираме обаче, че след лакомията за имане следва самоизяждане.


Кои са неодачниците, както и дачниците, това са временно живеещите хора, потопени в бутафорията на илюзорния уютен изолиран свят, който повече прилича на  санаториум за лекуване на душевно болни от житейските тревоги. Уютът не ги спасява от чувството, че стават все по-безполезни и вредни. Там, някъде се избиват хора, умират деца, на всеки пет минути умира човек от глад. Ако надпреварата във въоръжаването не съществуваше, светът щеше да е нахранен. Стигат ли до душите  в глухотата на подсигуреното съществуване тези информации и статистики?

Всъщност всички са нещастни, неудачни, неадекватни, незадоволени, озлобени. Болни хора, болни от липса на смисъл. Затова и единственото, което могат да направят, е да стрелят по пианиста. В такава среда и изкуството не предлага шанс.

Обърнете внимание на декора. Стена  от разноцветни нишки, имитираща традиционната вилна завеса за вратата срещу насекоми, която в случая дели света на тук и там.

 

 

„Театърът е може би последното място, където обществото мисли или дискутира на глас- за най-важното. Вършим го заедно.“ Казва режисьорът..“Изключителното в театъра е времето, което отделяме, за да изтръгнем процеси от действителността и да ги дистилираме до състоянието на висока възбуда, да, в известна степен до смисъл на нетърпимост.“
Да. Актьорите са имали тази сложна задача. Блестящи са в играта си ЮЛИАН ВЕРГОВ, ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ, ИВАН ЮРУКОВ, ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА, РАДЕНА ВЪЛКАНОВА, АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА, СТЕФАНИЯ КОЛЕВА, ДАРИН АНГЕЛОВ, ДЕЯН АНГЕЛОВ, ХРИСТО ПЕТКОВ, НИКОЛАЙ УРУМОВ И РАШКО МЛАДЕНОВ, с която успяват да предизвикат и своята, и нашата нетърпимост чрез максималната възбуда на всички свои сетива. Да ни предадат тази възбуда, за да ни накарат да мислим и чувстваме като хора, отговорни за света. И го правят. Това е директен театър. Общуване очи в очи. Не можеш да се измъкнеш, от думите в упор.

 
„Общество, достигнало до степента на прегряване, не следва непременно да рухне, но то не генерира вече смисъл, тъй като цялата му енергия е съсредоточена в информативното описание на случайните му вариации. Независимо оттова, всеки индивид е способен да предизвика у себе си нещо като студена революция, като остави потокът на информативна реклама да премине покрай него.“

Предизвикайте себе си. Гледайте и мислете за всичко, което сте чули, разбрали, видели. За хладилника-килер-тоалетна, за тризвездния хотел Родина, и окапването на буквата „д“от надписа и разговаряйте.. За да не стане късно за намирането на смисъла.

Снимки: Владимир Карамазов

Коментари

comments