ВЪЗКРЕСЕНИЯТ ДУХ НА ЕДИН ПРИЗРАЧЕН ГРАД

0
1104

Мариана Тончева пак ни повежда из странни и непознати кътчета на Америка. Самата тя, спомняте си, живее в Кeweenaw Keweenaw Caunty– Горната част на полуострова, врязан в Мичиганското езеро там далече, в Северните гори. По тия места е и Calumet-град, процъфтяващ в златните  години на добив  на мед, но обезлюден след закриването на мините. Местните хора обаче, са  решили да върнат неговия чар, като го превърнат в арт център и  благодарение на множество доброволци и доброволчески организации общинските власти реализират  програмата Main street Calumet /Главната улица/.
Поучителна история.

Тя връща артистичния ретро чар на града, започват да  никнат арт магазинчета, връщат се художници, актьори поставят спектакли, провеждат се фестивали от всякакъв характер-от този, посветен на храната, която са носели миньорите в мините, до международен фризби фест. Всичко това е бизнес и инвестиции, разбира се. Съживителната програма е още в процес, но културата вече е начин на живот и ето как го е усетила Мариана.


„Здрасти,
Calumet е един почти безлюден град, който в началото на миналия век загубил само с един глас срещу Детройт да стане столица на Мичиган. Тогава тук са живели около сто хиляди души, издавали са се 31 вестника на десет езика, имало е двадесетина църкви, а в театъра са играли европейски звезди от класата на Сара Бернар. Минната индустрия е решила изхода на войната между севера и юга,  а обитателите на тукашното Пето авеню са били сред най-богатите и влиятелни мъже на Америка.
През 2015 населението е 703-ма души. Повечето църкви все още съществуват, но са превърнати в картинни галерии, една стана дискотека, друга е център за сценично изкуство и репетиционна към театъра. Тази в началото на пътя, принадлежи на моята приятелка Кати  Джонсън. Там тя си е направила студио, а мъжът й – работилница за оранжерии.  Всъщност аз отидох да се видя с Рене, една приятелка, която всеки вторник събира група ентусиасти, които пеят и  свирят заедно на укалеле и глинени свирки, български народни песни. Днес например учеха „Що ми е мильо, мильо и драго…“. После дойде и Кати, дето си има църква, с новата си стихосбирка. Кати преподава литература и изкуство в местния колеж, работи като свещеник към местния хоспис, рисува абстракции, пише стихове и бейбиситва седемте си внучета. Живее в селото, дето все още четат Айн Ранд. Там все пак живеят 906 души. Нашето село си е направо Метрополис – почти 8,000 население, но не можем да се мерим с архитектурата на Калумет.

 

Това е Калуметскиа театър, един от първите в Америка , построен през 1900 г.


Това е пожарната. Облицовката е камък от кариерите в района. Камбаната са я откачили и сега е в двора на театъра.

На първия етаж на тази красива сграда е клуба на пенсионерите, а до него, в Зен градината може да се купи марихуана с лекарска рецепта.

Това е църквата на Кати. Над пчеличката пише „Бъзз“, както приятелите наричат мъжа й Роберт.

 

 

 

 

Това пък е центърът

Коментари

comments