Този път два пъти повече приятели ми се обадиха да питат за кого да гласуват. Вероятно едва ли биха се съобразили с моето мнение, ако не съвпада с тяхното, но самият факт вече говори, че партиите все по-малко ще влияят на настроенията на електората. Хората вече разсъждават прагматично и даже традиционните им пристрастия не могат да окажат решаващо влияние върху ръката с вота. Дори преливането от партийната идеология към уж новите лица не наля ентусиазъм. Добре че бе въведено задължителното гласуване, иначе ромският вот ще определя решаващо светлото ни бъдеще.
Разнообразието в купуването на гласове е като балканска черга. Едни раздаваха овощни дръвчета, други безплатни екскурзии, трети – пакетирани храни вместо някогашните кюфтета и кебапчета, други запълниха набързо изкопаните дупки върху асфалта. И ако преди всичко лошо беше струпвано на главите на партиите и техните лидери, сега горчивата чаша бе разредена с изкарването на популярни преференциално- мажоритарни личности. Разнообразието от компромати захрани добре изгладнялите хейтъри, представящи се за недохранени песимисти. Еманацията на българския дух се пренесе и край границите, откъдето наши сънародници, позабравили нашия език, също се втурнаха да спасяват родината. Някои от тях не знаеха имената на партиите, нито на техните лидери, а не им и трябва. Те знаеха кое число да отбележат и в кого са билетите им за връщане. Тези, които си стояха от тази страна на границата и знаеха кой кой е да не би да им стана по-добре? Или пък на тези, които препречваха пътя на другите към изоставения дом. Едни обещаха магистрали към бъдещето, други се заядоха с демокрацията. 240 спечелиха. Останалите нямаше как.
Хората избраха не новите лица, а старото статукво. Всъщност ние изкарахме курс по политическо ориентиране. В действителност се оказахме на същото място, от което тръгнахе, с натежали глави и няколко месеца разлика. По-добре да не бяхме пили от това вино. Само главоболие ни причини. Пиянството на един народ ли е или махмурлук от тежкия купаж на илюзиите и несбъднатите очаквания?
Валери ТОДОРОВ































