„МАЙСТОРИ“ КАТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА МОЖЕНЕ В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

0
1463

Всеки може да намери в прочита на Петринел Гочев на Рачо Стояновата драма „Майстори” каквото търси. Стойността на традициите и колективния разум,  рационалното като характеристика и в положителен, и в отрицателен план, вечните теми за любов, ревност, за изгарящата страст, завист и противоборство, за надмощие и  притежание,бесовете на човешката душа, които унищожават моженето и на чиято клада човек изгаря най-ценното, което има.

Драмата „Майстори“ на Рачо Стоянов е един от върховете в българската драматургия. Тя е забележително познание за българската душевност, кара ни да си задаваме и търсим отговори какви сме и защо  сме склонни да се самоунищожаваме под напора на страстите, защо не ценим това, което имаме, кактоне ценим и стореното от другите? „Майстори”, да, са тези, които принасят в жертва красотата?В отговорите на задаваните въпроси Рачо Стоянов търси координатната система  на традиционно-модерно. Пиесата е  писана 1921-а година,  между двете световни войни и отразява творческите търсения на една възраждаща се национална  култура, която се оглежда  в Европа. Българската митологична нагласа се пречупва през европейската модерност, темите и идеите за търсенията на духа,за  странстването и завръщането, за греха и вината,добиват общочовешко звучене. Интерпретацията на Петринел Гочев също се подчинява на този ключ.

Кой за какво и защо е виновен в прословутата драма, в която ревността събужда всички мрачни стихии, превръща едно любовно съперничество,  в противоборство за надмощие в моженето, но както всички зли стихии, унищожава участниците.Най-потърпевша е Милкана, символ не  само на  женското начало, на българката-носителка на красотата,която е обречена  да носи бремето на недоволствата, съперничествата и провалите на мъжете до себе си.А и на здравия разум въобще.

Пиесата „Майстори” е и възхвалявана, и много забравяна. Сякаш от самото начало съдбата й е такава. Когато авторът я предлага в тогавашното Министерство на културата, тя остава незабелязана. Пет години по-късно Николай Масалитинов я открива, включва я в репертоара на Народния театър, като сам я поставя и за една нощ Рачо Стоянов става звезда. Към нея са посягали режисьори като като Кръстьо Мирски, Асен Шопов, Вили Цанков, Маргарита Младенова-знакови имена за театрално майсторство, на определени етапи от театралното и социалното ни развитие. Сега сигурно отново имаме нужда да разбудим в себе си въпросите какво харесваме и какво не в собствената си душа.
Няма да правим оценки на спектакъла.
И да приемеш, и да не приемеш трактовката и изпълнението, при всички случаи има за какво да говориш премисляш, споделяш. И повод да се гордееш с такава драматургия.

Затова му отива на Народния театър да ни поднесе нов прочит.  А драмата на Рачо Стоянов ще продължава да е предизвикателство за можене.

Участват: Гергана Зайчарова, Иван Юруков,
Зафир Раджаб, Стоян Пепеланов,  Виктория Колева, Марин Янев, Васил Драганов, Емил Ил Марков,  Александър Василев, Ралица Ананиева, Ивайло Светлинов. Драматург е Мирела Иванова

Коментари

comments