ДА ПОЧЕТЕМ УМБЕРТО ЕКО, КАТО НЕ СПИРАМЕ ДА ГО ЧЕТЕМ

0
562

Отиде си писателят, философът, семиотикът, медиевистът, един от най-светлите европейски умове. Остави ни своите книги – послания: „Името на розата“, „Махалото на Фуко“, „Островът на предишния ден“, „Баудолино“, „Пражкото гробище“…В нашия медиен сайт избираме  откъс от  книгата, която може да служи  като справочник как да не се поддаваме на медийните манипулации, защото разкрива всички тайни на  жълтата журналистика, всички методи как се фабрикуват новини, как се дезинформира, как работи машината за кал:  „НУЛЕВ БРОЙ“.

Да припомним, сбирщина мошеници ще правят показен нулев брой на вестник за пред меценат,  където  ще коментират вчерашни новини така, че да изглеждат предсказани днеска.Тоест,  ще показват  какъв би бил .утрешният вестник, ако бе излязъл вчера.  Основните принципи, които  тренират в редакцията,  под ръководството на избрания за главен  редактор  Колона/- „Защо аз? -„Защото ми се струва че сте особено добър в събирането на слухове и донасянето и където трябва“/са поучителен пример  как се ОБРАБОТВА  общественото мнение.
И ето  как се профанизира, например,  един от основните принципи на демократичната журналистика: фактите да бъдат отделени от мненията:
Съвсем  е просто…Затова се слагат две изявления, които си противоречат, за да се покаже, че е факт, че съществуват различни мнения по даден въпрос и че вестникът си дава сметка за този неоспорим факт. Хитрината е да сложиш в кавички първо едно банално мнение, а после още едно, по-разумно, което много прилича на мнението на журналиста. Така читателят остава с впечатлението, че е информиран за две неща, но е подтикнат да приеме само едно мнение, като по-убедително. Да дадем пример: срутил се е виадукт, един камион се е обърнал в пропастта, шофьорът е загинал. Текстът, след като точно предава случилото, ще каже: Говорихме с господин Роси, на 42 години, който има будка за вестници на ъгъла,   „Какво да ви кажа, стават такива работи –  каза той. – Съжалявам за бедния човечец“.
 Веднага след това господин Бианки, на 34 години, зидар ще каже:“Виновна е общината. Отдавна се знаеше че този виадукт има проблеми.“
С кого ще се идентифицира читателят? С този, който си го изкарва на някого или нещо или с този, който прехвърля отговорността“?

Колко пъти сме се хващали в този капан?
Затова четете  Умберто Еко.

 

Коментари

comments