След като Фейсбук се преименува на „Мета“, понятието метавселена привлича все повече внимание.
Засега то звучи малко абстрактно, тъй като тази вселена все още не съществува напълно. Идеята е, че това ще бъде алтернативна потапяща 3D реалност, където всяка част от нашия живот може да бъде възпроизведена в дигитални условия. Тя може да се състои от един или от множество светове, които си взаимодействат, позволявайки на вашия аватар или „цифров близнак“ да извършва определени дейности във виртуална или разширена реалност.
Терминът “метавселена“ идва от научнофантастичния роман на американския писател Нийл Стивънсън от 1992 г. „Снежен крах“(Snow Crash). Действието се развива в мрачно дистопично бъдеще, където главният герой живее между нормалната си реалност и метавселената, оформена като градска среда, която потребителите преживяват.
Днес обаче метавселената се рекламира като наследник на Интернет, какъвто го познаваме, съставен от споделени виртуални 3D пространства за създаване на паралелен свят. Видеоигрите отдавна вече са потопили играчите в подобни споделени персонализирани реалности. Метавселената обаче ще надхвърли тази конструкция, за да въведе напълно адаптивно изживяване, което свързва дигитални платформи от всички области на живота.
Нашият реален свят може да бъде безпроблемно възпроизведен в цифрова версия, а метавселената да създаде почти неограничени възможности. Тя може да обхване социалната действителност – свързването с приятели и семейството, ходенето на гости, посещението на кино и на други забавления без всъщност да се напуска къщата. Може също така да симулира бизнес среда с колеги, които се срещат „лице в лице“ чрез VR слушалки от всяка точка на света. Онлайн пазаруването ще бъде последвано от нов етап, в който аватарите могат да разглеждат дигитално магазините на улицата и да купуват артикули за техния дигитален свят или да поръчват стоки за доставка във физическия свят. Метавселената може да предостави безброй рекламни възможности – от маркови дрехи, с които може да облечете аватара си, до виртуалните билбордове в популярни райони за недвижими имоти.Тя може да позволи да направите всичко от разходка из местния град до почивка в градината, както и разглеждате недвижим имот на хиляди километри от вашата локация. Теоретично всеки би могъл да посети дигитална реплика на различни места по света в свободното си време и то, докато седи в класната стая или в спалнята си.
Същевременно възникват етични и правни въпроси как да се гарантира, че подобни „светове“ са безопасни.
Един от проблемите е биометричните данни и поверителността. Ползването на устройствата за виртуална и разширена реалност означава, че още повече от нашите по същество лични данни могат да бъдат събирани, натрупвани и съхранявани в блокчейна завинаги. Като се има предвид скоростта, с която днес се случват нарушения като изтичане на данни, хакове или злоупотреба с данни, киберсигурността и защитата на данните трябва да станат съществена част от метавселената.
Интернет и социалните медии вече ни показаха, че могат да се превърнат в отровна среда, в която господства речта на омразата. Въпреки осъзнаването на това уродливо явление, изглежда че правилата изостават от технологичното развитие. Например, докато широко смятаният за първи сайт за социални медии е изобретен през 1997 г. (краткотрайният Six Degrees), за първи път дадено лице е вкарано в затвора за тормоз в сайт за социални мрежи едва през 2009 г. Примерът доказва непосредствената необходимост от адекватни закони и ефективна етична рамка.
Използването на NFTs (Non Fungible Tokens, които разчитат на blockchain за вграждане на уникални кодове в цифрови активи), ще позволи на потребителите да покажат своя единствен по рода си, автентичен аватар, но как всъщност ще изглеждат потребителите? Трябва ли да има изискване потребителите да бъдат същите както в реалната действителност, т.е. техен „цифров близнак“, или ще има свобода в начина, по който потребителите се идентифицират в метавселената? Вместо идентичността да е нещо, с което хората се раждат, тя може да се превърне в нещо, което те могат да избират.
Ако потребителите могат да бъдат всичко, което искат да бъдат в метавселената, това би затруднило защитата на уязвимите. Децата вече се увличат в игри с виртуална реалност, но там, където метавселената предлага вселени или „заградени пространства“ (walled gardens), които показват насилие или съдържание за възрастни, трябва да има начини за предотвратяване на достъпа на деца. Преживяванията на хиперреалността могат също да предизвикат сензорно претоварване.
За да бъде сигурно, че етичната практика се поддържа в метавселената, специалистите призовават за приемане на етични рамки, които се фокусират върху потребителя. Как новата реалност се отразява на живота на потребителя юридически, лично, социално и емоционално, трябва да бъде внимателно проучено. Предполага се, че дизайнерите, потребителите, технолозите и експертите биха могли по-добре да ръководят етичните съвети и да развиват най-добрите практики, а не компаниите и корпорациите, които имат скрити търговски мотиви.
Никой субект или държава не трябва да контролира метавселената. Според вижданията на експертите тя трябва да работи като Интернет и да предлага достъп до затворени пространства или до други вселени. Потребителите трябва да могат да се движат свободно в оперативно съвместимата метавселена.
Футуристите предвиждат, че след като цените за управление на метавселени паднат, хората ще могат да управляват собствените си джобни вселени с опцията да се движат по-свободно. По-големите вселени ще трябва да бъдат любезни и да не налагат прекалено голям контрол, защото в противен случай потребителите могат да станат играчи на друга вселена.
Линк https://gowlingwlg.com/en/insights-resources/articles/2021/what-is-the-metaverse/
https://about.fb.com/news/2021/10/creating-jobs-europe-metaverse/
