МОСКВА ЗАХЛОПВА ВРАТИТЕ

0
526

Русия хлопна вратата на диалога с НАТО, като прекрати работата на постоянното си представителство в Брюксел. Мярката влиза в сила от 1 ноември т.г. Едновременно с това се закрива и информационното представителство на  НАТО в Москва.Причина за тази крайна стъпка, според руския външен министър Сергей Лавров, е липсата на перспектива в отношенията с алианса. Брюксел  е прекратил контактите с руските дипломати и липсват условия за елементарна дипломатическа дейност, поясни той. Преди това Брюксел изгони осем руски дипломати от представителството на Русия, като ги обвини, че работят за руските специални служби. Дейността на двама от тях беше класифицирана като „злонамерена“. По този начин руското представителство в Брюксел, което бе открито през 1998 г., бе съкратена наполовина. В коментар по този повод генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг отбеляза, че отношенията Русия – НАТО са достигнали „най-ниската си точка“. Руската мисия е без ръководител от 2018 г., когато Александър Грушко бе отзован и освободен от длъжността. По-рано НАТО обяви намеренията си за свиване на размера на руското представителство в алианса.

В новата ситуация интересите на Русия пред алианса ще представлява руският посланик в Белгия, като Москва предложи един от посланиците на страните от НАТО  да поеме функциите на информационното бюро на НАТО в Русия. Според руския външен министър Сергей Лавров, явно Брюксел не търси равноправен диалог с Москва и няма нужда „да си даваме вид че в бъдеще са възможни каквито и да било промени“. На среща на страните от Общността на независимите държави Лавров отправи остър упрек към колективния Запад за „ощастливените“ страни  от износа на демокрация, за бежанците и образувалите се „черни дупки“ на международната сигурност  в Афганистан, Иран и Либия.

Безрезултатно приключи и визитата на помощник-държавния секретар Виктория Нюланд в Москва миналата седмица. В Кремъл явно не са забравили, че тя стои зад Евромайдана  в Украйна през ноември 2013 г.  „Оранжевата революция“ сложи началото на безпрецедентна конфронтация между Москва и Киев, като Русия и досега я оценява като държавен преврат. Отговорът на Кремъл на появилите се рискове в една от най-чувствителните близки зони на руската сигурност бе присъединяването на Крим след референдум, в който 93 % от жителите на полуострова поискаха присъединяване към Русия. На Запад действията на Москва бяха оценени като анексия. Една от темите на Нюланд в Москва бяха Минските споразумения, засягащи сепаратистките Луганска и Донецка област, които са под контрола на Русия.

Всъщност, мнозина от международните наблюдатели смятат, че мисията на заместник-държавния секретар по политическите въпроси Виктория Нюланд, трета по ранг в американската дипломация, бе по-скоро разузнавателна – да види с очите си ситуацията и да разбере дали  Москва е склонна още да се съпротивлява, да воюва или  да капитулира пред увеличаващите се санкции на Запада. Кой е по-разочарован от срещите й в руската столица е трудно да се каже, защото прикриващата тема за преговорите по стратегическите оръжия явно бе по периферията на взаимния интерес. Център на играта между Нюланд и нейните събеседници бе въпросът за дипломатическите представителства. Москва даде знак, че е готова и не се бои от още по-радикална стъпка – да прекрати отношенията със Запада и решението за Брюксел е само една от знаковите стъпки. Това би създало огромно напрежение в международните отношения, особено като се отчита сближаването между Русия и Китай, което силно тревожи Вашингтон.

Самата Нюланд е в „черния  списък“ на лицата, на които е забранено да посещават Русия, заради особения й принос за влошаването на руско-американските отношения. Работната й визита в Москва създаде известно неудобство за Вашингтон, защото трябваше да бъде поискано тя да бъде извадена от забранителния списък, който бе въведен след като САЩ наложиха санкции срещу руски служители на висши държавни длъжности. Това бе видимо замразяване на диалога. На фона на падащия рейтинг на президента Джо Байдън и правителството след спешното изтегляне от Афганистан, визитата на Нюланд трябваше да бъде изтъргувана срещу сваляне на санкциите срещу руснаци от американския „черен списък“. Въпреки поетия риск, резултатите са плачевни. Взаимното разочарование се задълбочи, а надеждите за съживяване на диалога бяха отложени. В навечерието на визитата на Нюланд 17 американски сенатори, както демократи, така и републиканци,  поскаха в писмо до президента Байдън  да се увеличи числото на обслужващия персонал  в американското посолство в Москва до 300 души, включително като им се даде статут на дипломати или да бъде съкратено до това число руското дипломатическо представителство в САЩ. След разговорите между Виктория Нюланд и заместник-външния министър на Русия  Сергей Рябков само бе констатирано, че има „потенциал за изостряне“ на дипломатическата война, като Рябков не изключи и замразяване на работата на дипломатическите мисии в двете страни. Все пак той уточни, че Москва не се стреми към подобен сценарий. Много от двустранните въпроси останаха открити, а в  Русия не без ирония коментират дефицита на кадри в дипломатическото ведомство на САЩ. От 263 политически назначения, които се утвърждават от Сената, са направени едва 19, като и досега не е посочен посланик в Украйна.

Визитата на Виктория Нюланд в Москва оставя тягостното чувство, че Кремъл и Белият дом не намират общ език и по задълбочаващите се  проблеми на международната сигурност и продължават да зациклят в двустранните си отношения. Играта на нерви  продължава, перспективите за решение отслабват. През септември палатата на представителите на американския Конгрес представи към бюджета за отбрана списък на още 35 руски висши длъжностни лица, които да бъдат включени в списъка за санкции. Ако това се случи, вероятно Москва  ще предприеме адекватни мерки. Русия затваря една по една вратите на изострящия се диалог с „колективния Запад“.

В  същото време на 31 август т.г. Джо Байдън обяви края на въоръжената намеса на  САЩ в регионални конфликти на фона на усложняване на ситуацията около Тайван и иранската ядрена сделка.

През втората половина на декември се очаква визита в Украйна на американския министър на отбраната Лойд Остин. На 18 октомври той пристигна на посещение в Грузия, оценявана като страна, подложена на натиск от Русия. Остин ще се опита да поднови програмата за обучение на грузински военни и се очаква да потвърди ангажимента да съдейства на Грузия за членство в НАТО. Той ще посети и Румъния.

Въпреки че Виктория Нюланд заяви, че Вашингтон държи на стриктното спазване на Минските споразумения, допълнително  изостряне на руско-украинските отношения с внушение отвъд океана може да има трудно предвидим  ефект върху отношенията между Кремъл и Белия дом. А продължаването на списъка с взаимните санкции може да остави накрая само президентите Джо Байдън и Владимир Путин.

Коментари

comments