Права и последици от свободата в Интернет

0
122

Докладът на Freedom House за свободата на Интернет има за цел да насърчи надеждно и разнообразно съдържание, което да гарантира конкурентност, прозрачност и отчетност в мрежата.  Много конкретни препоръки са свързани с отделни области, действия и ситуации. В третата част от  поредицата представяме тези насоки, отнасящи се до всички заинтересовани страни.

Силната конкуренция на цифровия пазар може да насърчи компаниите да създават иновативни продукти, които защитават основните свободи и се справят с онлайн вредите, като оправомощават потребителите да правят информиран избор за това кои продукти и платформи да използват. Когато прилагат политиката на конкуренция, регулаторите трябва да вземат предвид последиците от господството на пазара върху свободата на изразяване, поверителността, недискриминацията и други права. Правителствата трябва да гарантират, че антитръстовите рамки могат ефективно да се прилагат в ерата на цифровите технологии, включително като се вземат предвид изискванията за оперативна съвместимост и преносимост на данни.

Принципите на правата на човека, прозрачността и демократичния надзор трябва да бъдат включени в рамките, които регулират онлайн съдържанието. Правилата, отнасящи се до съдържанието в мрежата, трябва да установят специални задължения, ориентирани към типа и размера на компаниите, да стимулират платформите за подобряване на техните собствени стандарти и да изискват задълбочена проверка и докладване за въздействието им върху правата на човека. Посредниците трябва да продължат да се възползват от защитата safe-harbor за генерирано от потребители  съдържание на трети страни на техните платформи, за да не насърчават ограничения, които биха могли да възпрепятстват свободното изразяване на мнение. Законите също трябва да предоставят решенията относно законността на съдържанието на съдебната власт, а не на компании или изпълнителни агенции. Интернет потребителите, чието съдържание е премахнато, трябва да имат достъп до подходящи системи за уведомяване, обезщетение и обжалване. Освен това независимите органи с много заинтересовани страни с достатъчно ресурси трябва да бъдат оправомощени да наблюдават изпълнението на законите, да извършват одити и да гарантират спазването им.

Умишлените прекъсвания на достъпа до Интернет засягат икономическите, социалните, политическите и гражданските права на хората. Правителствата трябва да се въздържат от забрани за социалните медии и платформите за съобщения. Забраните са произволен и непропорционален отговор, който неправомерно би ограничил културната, социалната и политическата реч на потребителите. Правителствата трябва да се справят с всички рискове за правата на човека, породени от социалните медии и платформите за съобщения, чрез съществуващи, демократични механизми – включително регулативни действия, одити на сигурността, парламентарен контрол и законодателство, прието след консултации с гражданското общество и засегнатите заинтересовани страни – вместо да се прибягва до заповеди, основани на защита на  националната сигурност или други спешни мерки. Поддържането на достъп до информация и подкрепянето на свободното изразяване онлайн особено по време на избори, протести и периоди на конфликти е жизненоважно за демократичните процеси и за бързите и ефективни реформи във всяка социална област.

Неравният достъп до Интернет затвърждава социалното неравенство и буди тревога за много вторични явления като разделението между половете, както и между различните страни, региони и общности в цифровота епоха. В краткосрочен план правителствата трябва да работят с доставчиците на услуги, за да премахнат ограничаването на данните и да се откажат от таксите за забавени плащания; те също трябва да подкрепят инициативи на общността за осигуряване на сигурни обществени точки за достъп и заемане на електронни устройства на лица, които се нуждаят от тях. По-дългосрочните усилия трябва да включват разширяване на достъпа и изграждане на Интернет инфраструктура за райони и население, които не са обслужвани, осигуряване на достъпност на свързаността и въвеждане на строга правна защита за поверителност на потребителите и неутралност на мрежата. Централна тема в настоящия контекст е цифровата грамотност. Правителствата трябва да инвестират в обучение по цифрова грамотност чрез обществено образование, рекламни кампании за обществени услуги и други механизми, насочени към хора от всички възрастови групи и социално-икономически произход.

Линк https://freedomhouse.org/report/freedom-net/2021/global-drive-control-big-tech

 

 

Коментари

comments