Бездомна на фона на портрет от 19-ти век «Бяло върху бяло» в Ню Йорк

0
402

Театралните софити на Ню Йорк отново светват след година и половина принудителна пауза. Театрите откриват новия сезон с премиери – в един от тях се играе пиесата «Бяло върху бяло» на Майя Праматарова. Текстът е отдавна във фокуса на двуезичния STEPS Theater. Преди няколко години те представят пиесата на английски, а в началото на този сезон срещат публиката с руската й версия и със съвсем нов актьорски и постановъчен състав. Много интересно е съчетанието на двете школи – руската и американската в това представление, обединило в екипа възпитаници от двете страни на океана.

Според израза на Генералния консул на България в Ню Йорк Мая Христова: «Събитие е самият факт да се играе пиеса на българска автор в Ню Йорк на руски език – това е необикновено и много интересно като резултат представление.». Сред публиката на премиерните спектакли в Манхатън са режисьори, продуценти, музиканти, актьори, някои от които, свързани с предишни нюйоркски спектакли на Майя Праматарова. Отзивите са моментални и веднага разпространени из вестници, социални мрежи, радио и телевизии. Ето какво казва за «НТВ» Слава Степнов, основал STEPS Theater: «Ето тук, в тази зала (The Bernie Wahl Center) работим през последните шест години. Тук играем и представлението, което «връща времето» на Емили Дикинсън като го свързва със сегашното». Спектакълът на младите режисьори Елена Че и Едуард Толоконников «изследва живота на съвременната жена на фона на портрета на американската поетеса Емили Дикинсън» – коментира в телевизионния си репортаж Юлия Райдлер и специално отбелязва работата на Елена Строганова, която е в театъра почти от самото му основаване преди повече от двайсет години. В «Бяло върху бяло» тя се превъплъщава в ролята на  Бездомната, която «искрено и страстно разкрива мигове от живота на героинята», довели я до една пейка на северната страна на Сентръл парк. Изповедта на нейната Бездомна въздейства със силата на проникването в психологията на човека със сломена съдба, но съхранен дух. Самата Елена характеризира героинята си така: «В съзнанието на моята героиня, бивша актриса и алкохоличка, се ражда историята за нейната муза….». И продължава: «Уви, животът ни сблъсква с подобни хора всеки ден», особено сега, в това изключително трудно време».

Другите актриси в представлението се превъплъщават в ролите на Поетесата, Съпругата и Любовницата. Архитипни образи, представени в сюрреалистичен ключ, който препраща към красотата и тревогите на сънища и измислени светове. Нишката, която свързва реалното и въображаемото са музиката и любовта, пулсиращи във всички времена. Елена Че е не само режисьор, а и изпълнител на ролята на Поетесата/Емили. «Изпитвам отговорност и своего рода гордост, че чрез моята героиня се докосваме до живота на жените от 19-то столетие, който въздейства така силно и днес» – споделя тя.

Музикантът Андре Ремати е постоянно на сцената и прави връзката между теми и персонажи вибрираща и емоционална. Успехът на представлението идва от автентичността на прочита и от аскетичноста на средствата, в това число и на самата среда (сценография и костюми Мария Персик и Ирина Родникофф). Актрисата Анна Дацко, споделя, че живее с текста на «Бяло върху бяло» от ноември и го чувства вече «като свой».

“Вярно е, че в театъра са по-малко значимите роли за жени, отколкото за мъже. Вярно е, че много от тях са писани, все пак, от мъжка гледна точка. Това, което прави “Бяло върху бяло”, пиесата на съвременния български драматург Майя Праматарова, забележителна е, че тя е сред малкото пиеси, в които женските роли са написани от женска гледна точка. Има няколко уникални художествени произведения, които ми оказват силно въздействие и ми помагат на мен като мъж да проникна в историята на една жена – “Бялото върху бяло» на Майя Праматарова вече е в сред тези творби. И е важно, че в тази експериментална продукция STEPS Theatre е създадена рядката възможност за актрисите да отделят достатъчно време за репетиции, за да открият индивидуалните страни на своите истини чрез героините си и чрез историята като цяло. И те го правят така, че е невъзможно да не се ангажира дълбоко емоционално и публиката…». Думи на Тимоти Кoмпанченко/Timothy Kompanchenko, написани след едно от представленията.

«Искрен, красив, вълнуващ, философски спектакъл» са най-честите определения за представлението.

Актьорът Александър Долинов добавя: «…Всеки актьор изгражда характер, индивидуален образ. По същество, пиесата е изградена като паралелни монолози, никой не говори директно с другия, а при това има изключителна връзка между участниците и историята се свързва в съзнанието. Това е много интересно! Два часа минаха след края на спектакъла, а аз продължавам да съм част от този кръг на общуване, към който бях притеглен от сцената…»

Сред гостите, дошли на първите премиерни спектакли са и мнозина българи, живеещи в Ню Йорк: под силно впечатление от ролята на Бездомната е оперната певица Стефка Евстатиева, а режисьорът Елка Николова, дошла още на първата премиерна вечер, въпреки проливния дъжд, изсипал се над града, кани от свое име публиката. И публиката идва, а спектаклите продължават – след Манхатън те вече се играят и в Бруклин.

(по материали от пресата и социалните мрежи)
Снимки: STEPS Theatre

Свързан текст:

Пътешествието на една пиеса

 

Коментари

comments