Разколебаното доверие в технологиите в правните услуги във Великобритания

0
202

Правните технологии и доверието

Наскоро Органът за регулиране на адвокатите (SRA) във Великобритания публикува своя доклад „Технологии и иновации в правните услуги“, изготвен от Оксфордския университет.Както се споменава, целта е наред с други неща „необходимостта от повишаване на доверието и увереността  в използването на правни технологии“. В отговора си относно доклада SRA казва, че „ще проучи алтернативни начини за подобряване на доверието на потребителите в технологиите, използвани в правото“. Все още хората нямат пълно доверие на новите технологии в определени области.Технологията за интерактивен гласов отговор (IVR) например е забележителна, но честно казано, много клиенти не я приемат. Те не вярват, че тя ще ги отведе до правилното място и човек. В най-широк план доверието е свързващият елемент на живота, тъй като обединява хората за постигането на общи намерения. То обозначава човешкото присъствие  във всяко действие, което не трябва да се опира на разочароващи телефонни обаждания, свързани с използването на неудобна  технология, както  и да поражда съмнения от рода на, „ако не могат да разберат тази техника правилно, не съм сигурен, че ще ми решат случая!“.

Според авторите, един от начините за повишаване на доверието е създаването на регистър на доставчиците на някои видове правни услуги и правни технологии. Но това решение също не е без своите предизвикателства. По принцип как би могло да се определи какво е правната технология? Къде ще бъде теглена чертата? Какви биха били критериите за заемане на място в списъка? Дали някои доставчици биха имали личен интерес да фиксират високи критерии, така че да изключат конкуренцията? Ще обезсърчат ли подобни действия иновациите?

Друг, по-„динамичен и отзивчив към хората“ подход  би бил той да се концентрира върху управлението на продуктите. Подобен метод, въведен от Органа за финансово поведение (FCA), би изисквал „доставчиците на продукти и услуги да прилагат набор от вътрешни процеси, които управляват разработването, тестването и предлагането на пазара на продукти, които гарантират реализирането на ползите за потребителите“. Авторите на доклада твърдят, че „управлението на продуктите осигурява по -динамичен и гъвкав регулативен подход от традиционното регулиране“. Да регулираш или да не регулираш, това е (както винаги) въпросът. Мнението на юристите е, че официалното регулиране може да има смисъл за правни технологични продукти, които имат по -широко обществено въздействие, но дали това би било подходящо и за други такива, но с нишов характер, чието разработване може да бъде ненужно задушено?

Какъвто и подход да се възприеме, интелигентното регулиране може да засили доверието в юридическите технологии, но в крайна сметка трябва да се има предвид риска от прилагане на такъв регламент само за регулирани субекти, поставяйки ги в неравностойно положение по отношение на конкуренцията. Трябва ли например да има минимално ниво на критерии  за прилагане от всички субекти, независимо дали са регулирани или нерегулирани?

При липсата на някакъв конкретен регламент, както е посочено по-горе, RSA смятат, че има много неща, върху които могат да се концентрират, за да изградят нужното доверие:

  1. Правен дизайн: все по-широко става разбирането, че принципите на проектиране, ориентирани към потребителите, могат да помогнат на клиентите да се свържат по-добре с юридическите технологии и услуги, които използват. Маргарет Хаган, директор на лабораторията за правен дизайн в Станфордския университет, казва, че адвокатите трябва да имат „дълбока ежедневна съпричастност“ към клиентите, когато създават технологии. Силният човешки фокус в legaltech спомага за изграждането на добри взаимоотношения и разбира се, доверие.
  2. Правотехнически умения: цифровите умения в правния сектор вече не се ръководят от принципа „приятно е да имаш“, а „трябва да имаш“. Както личи от доклада, кантората Shoosmiths е в първите три на национално ниво по процент от общите обяви за работа, изискващи юридически умения. Изискването за такива умения нараства.
  3. EQ умения (емоционална интелигентност): те вървят ръка за ръка с legaltech умения и са по пронцип човешки умения. Понякога се наричат ​​още „меки умения“, термин, който пренебрегва жизненоважната им роля и означава, че може да не се приемат толкова сериозно, колкото е необходимо. Бъдещето е за хората и технологиите, а не за хората или технологиите. Без тези основни умения, юридическите умения могат да се окажат във вакуум.

Доверието е от решаващо значение за ефективността както на правните услуги, така и на цифровата трансформация. Минимално изискване за Lawtech е осигуряването на прозрачна и общодостъпна информация за функционалността, ограниченията, рисковете и ползите от правните технологии.

Линк https://www.sra.org.uk/sra/how-we-work/reports/technology-innovation-in-legal-services/

 

 

Коментари

comments