САЛИЕРИ, ИЛИ ПРОКЛЯТИЕТО НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА

0
1738

Една творческа инвенция на Петринел Гочев по Питър Шафър с участието на Димо Димов, Таня Йоргова, Петко Петков, под съпровод на Инес Симеонова-Габровски драматичен театър „Рачо Стоянов“

„Салиери“, по пиесата на Питър Шафър „Амадеус“, спектакъл на Габровския театър, чиято премиера се е състояла при голям успех в началото на лятото, гостува в Народния театър в София сега, на 14-и декември, в разгара на  пандемната изолация. Учудващо или съвсем понятно, салонът при съобразяване с мерките за безопасност бе пълен. Вероятно защото името на Петринел Гочев определено е предизвикателство,  което подсказва възможност за друг поглед към ограниченията и наложените правила, а и защото в тези ковидни времена запалената по театъра публика има нужда от среща с по-дълбоки смисли и интерпретации относно философията на живота.

Какво е предизвикателството този път на Петринел Гочев в избора да представи собствена трактовка по пиесата на Питър Шафър? Отговорът е още в смяната на заглавието- „Салиери“, не „Амадеус“. Не „геният“, а „наставникът“.

Противоборството Амадеус/Салиери разбира се, е метафора на противоборството между посредствеността и таланта.
Талантът, наивен, щастлив и безотговорен, тъй като е белязан от Бога, лесно попада в манипулативните мрежи на завистта. Посредствеността, която владее всички тънкости на измамата, хитростта и коварството, владее техниката, която убива дарбата. Успехът ѝ обаче, не ѝ спестява трагедията: да си обречен на „разкъсващото отчаяние да живееш в сянката на гениалността“ .

Определено можем да кажем, че в ситуацията, в която живеем, имаме нужда от подобен анализ за разпознаване на превъплъщенията на посредствеността, която като че ли повсеместно ни заобикаля. Спешна нужда от лечение на нейните метастази.

Защо Моцарт без усилие и труд ражда своите произведения, а такива като Салиери цял живот се мъчат върху уравнението как усърдието да роди творчество? Може ли съвършеното владеене на техниката да роди божествено вдъхновение?
Защо даровитите творят с лекота, а бездарните, въпреки всички положени усилия, не могат да запалят у себе си неземната искра? Тази, която отключва божественото у всеки.
Какво е сама по себе си дарбата и защо спохожда тези, които на пръв поглед рушат писаните правила, а други, които  цял живот полагат усилия да ги спазват, са лишени от нея?

Защо обаче, надарените имат често нещастен, от гледна точка на земните измерения живот, докато бездарните обикновено са на гребена на вълната: хвалени, награждавани, издигани в обществото?

Разбира се, такава постановка трябва дълго да отлежава в тебе, за да осмислиш всички въпроси, които повдига.

А спектакълът? О, той безкрайно ще ви изненада с едно забележително режисьорско решение, което като че дава отговор на всички зададени въпроси и той е в самата музика. Музиката е всъщност действащо лице в спектакъла.

Изключителен е Димо Димов в интерпретациите на образа на Салиери, този Светец на Посредствеността, както сам се нарича, мъченик носещ кръста на лишения от талант,  обречен да се възхищава  и да мрази  едновременно  въздушната лекота  на гения,  да му завижда  и да го боготвори, да ненавижда  собствените си подлости, да носи тежестта на незаслужената си слава,  да наблюдава  нейния заник и в стремежа си да оцелее като име в музикалната история да сътвори легендата за физическото убийство на гения.
Да, убиецът на таланта е посредствеността. Но в това е нейното проклятие.

Замислен като моноспектакъл, заради богатството на теми и асоциации, Петринел Гочев включва още двама актьори: Таня Йоргова и Петко Петков,  луги на Салиери, които с изключително разнообразната си игра уплътняват не само историческия фон на времето, но и блестящо допълват гротескността и  парадоксалните съпоставки между възможното и невъзможното, човешкото и божественото.

 

Находка е Инес Симеонова, корепетитор-преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София която изпълнява  на две пиана подбрани откъси от творчеството на Моцарт – „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Реквием“, втора част от „ХХIII концерт за пиано“, част от сонатите. Освен тях публиката ще чуе изпълнението ѝ на втора част от „Концерт за пиано и оркестър“ от Антонио Салиери, кратки откъси от произведенията на Хендел, Карл Филип Емануел Бах и Шопен.

Както винаги  визуалната образност на режисурата, играта с пространство и обеми, светлини  и сенки, създават едно хипнотично  магическо пространство, което превръща гледането на спектакъла в необикновено преживяване.

Здраве и дълъг живот на спектакъла.

Паулиана Новакова

Коментари

comments