Героите и нашето време

0
1727

По повод оставката на генералния директор на БНР

Гръмко хвърлената оставка на генералния директор на БНР Андон Балтаков оставя сложна следа от недовършени мисли и неясни намерения. Законопроектът за радиото и телевизията само е даден за обществено обсъждане. Подаването на оставка в такъв момент е или наивност, или добре премерен ход, или вид изнудване. Ако генералният директор на БНР говори за политически натиск, нека да каже  кой го покани, както той сам заяви и как бе избран на поста с няколко груби нарушения  на Закона за радиото и телевизията, при наличието на фирма и съмнителен трудов стаж. Делото за нарушенията на закона при избора му виси в съда. В следствието и прокуратурата пък виси разследването за злоупотреба с обществена поръчка на генералния директор, внесено от Управителния съвет, с който той не иска да работи, въпреки че взаимно си обещаха мир и дружба. Разбираемо защо – защото иска те само да утвърждават каквото им подхвърли. На всичкото отгоре се чака  и одитът за предишно управление, при което бе натрупан значителен дефицит в бюджета на БНР.

Ако Андон Балтаков се оттегли сега като герой, делото в съда по повод неговото избиране, което въпреки неоспоримите факти за нарушение на закона бе отложено за пореден път през януари, ще отпадне. Едва ли и следствието и прокуратурата ще се настървят особено да разследват делата на разжалван герой. Така той може да се прибере в САЩ, чийто гражданин е, като победител. Ако пък оттегли оставката, цялата тази бутафория ще се окаже силно дискедитираща и за обществената медия, поверена безотговорно в нестабилни ръце.

Наивно е да се мисли, че законопроектът за радиото и телевизията е изработен от министъра на културата, за да се иска неговата оставка. Има достатъчно други поводи, по които вече е искана тази оставка. Дали Андон Балтаков не стреля в тъмното  с халосни патрони? Или по внушение. Или с по-практична цел, посочена по-горе.

Вероятно е нормално  нервите на избрания без опит генерален директор вече да изпушват, тъй като управлението не бележи особни успехи, да не кажем никакви, както се вижда от отчета му пред СЕМ. Впрочем, медийният регулатор не престава да нарушава закона, като приема отчет на генералния директор на БНР, а не на Управителния съвет на медията. Което засилва усещаното за „късия повод“, за който се изказа председателката на СЕМ при избирането му. Тогава каква независимост иска? А и кой държи повода? По закон (ЗРТ) се  управлява от колективен орган. А се оказва, че Управителният съвет от медиите е узнал за направения отчет на генералния директор. Според всички правилници, този отчет трябва да е бил приет преди това от УС. За каква помирена среда говори председателката на СЕМ  Бетина Жотева, след като УС е сведен до гумен печат. Той само утвърждава това, което му се даде и ако му се даде. Само да гъкне и от СЕМ и от сговорна група  лица на заслужени постове в БНР веднага им искат оставката. А всеки иска да си получава заплатата. Това ли наричате успешно управление? Нали генералният директор и УС си обещаха, че ще работят заедно?

И ако говорим за оставка, не е ли по-добре СЕМ, който причинява без умора тези щети на БНР, да си подаде оставката и да бъде избран друг, по-компетентен състав. Така, както във вица, делото им ще остане, само хората ще си отидат. За съжаление. Защото ако си отиде и делото им, може да се придвижим нагоре в индексите за медийните свободи. При наличието на този СЕМ, следващият медиен регулатор може би няма как да бъде по-некомпетентен. Кой знае? У нас дъното винаги е двойно.

И ако действително  съществува такава  загриженост за новия ЗРТ, който заради европейската директива трябваше да е готов още през септември, защо тихомълком двамата генерални директори на БНР и БНТ „отсвириха“ работната група, създадена от парламентарната комисия  по културата и медиите с надеждата, че с  екипа от „свои“ хора през Министерствотэ на културата ще си прокарат по-успешно собствените намерения? Някои от които впрочем са видимо и леко конюнктурни – удължаване на мандатите и премахване на сегашните управителни съвети. И се сърдят, както и топъл кръг около тях, че не са успели.Сега на чия експертиза и подкрепа ще разчитате, след като несръчно  сте се опитали да постигнете служебна победа? И след като сте се отказали от мнението на независимите експерти, които първи поставиха точно тези искания, които отпаднаха в последния вариант на проекта за Закон за радиото и телевизията. Така става, когато подкрепата ти идва само от визитната картичка.

Производството на непроизводствен шум не прикрива само наивност, но и несвършена работа. Защо не лобирате сред депутатите, другите министри, неправителствения сектор? БНР и БНТ са мощни обществени институции.

Не се чу от ръководството на БНР предложение за „независимо“ финансиране на обществените медии, а само недоволство от неслучили се очаквания. А впрочем, как сте очаквали още от тази година да се промени финансирането на обществените медии, след като законопроектът за бюджета е внесен почти едновременно с проекта на ЗРТ? И не е ли ясно, че напълно независимо финансиране на двете обществени медии ще бъде трудно осигурено. Най-малкото заради ниския социален статус на българските граждани. Пък и на  фона на безконтролно акумулираните значителни дефицити вече и в двете медии.

Недоволството в момента изглежда и леко закъсняло, след като замразените  бюджети на двете обществени медии най-сетне са леко са увеличени. Това ще позволи да се увеличат с 10 % нисиките заплати, а и да се платят таксите за разпространение на програмите  и авторските права, които предишен генерален директор на БНР си позволи да не плаща.

Така че героичната поза на сегашния генерален директор на БНР на неуспял управленец, внесен от чужбина,  протежиран политически и чрез органа за медиийна регулация, не се вписва особено героично на размътения фон на опорочената включителн с неговото присъствие медийна среда.

Колкото до законопроекта за ЗРТ. Той не увеличава мандатите на генералните директори на БНР и БНТ от 3 на 5 години,  както препоръчаха всички зависими и независими експерти. Този въпрос беше поставян неведнъж. При това не разбирам защо сегашните генерални директори на БНР и БНТ са очаквали именно техните мандати да бъдат увеличени от 3 на 5 години. Ясно е, че законът няма обратна сила. Когато в края на своя мандат предложих това да стане, беше ясно че не може да се отнася за завършващия мандат. Но някои го сметнаха за лично и го саботираха. Така и остана „за после“. Сегашният проектозакон, предложен за публично обсъждане, заменя изискването за петгодишен трудов стаж на членовете на СЕМ и управителните съвети, на  генералните директори на БНР и БНТ с „професионален опит“, което отваря вратата на случайни фигури, напъхани и сега в управлението на обществените медии, след това да претендират за висши постове. Винаги готовият СЕМ ще ги вкара с експресна поръчка. Изчезва и изискването за задължителен мениджърски опит за членовете на регулатора и генералните директори, което ще възпроизвежда сегашната трагична ситуация на незнание и безотговорност. Отново не се въвеждат професионални критерии за избор на членове на СЕМ, както и остава неубедително регламентиран начинът за отзоваването им. Тъй като СЕМ е обществен регулатор, не е посочено по какъв начин обществото контролира работата на този орган.

А относно исканата оставка на министъра на културата, въпрос на досещане е дали именно той е съставителят на този проект за закон. Най-много да го приемем за домакин. А жалко, че зад личните очаквания и разочарования само на единия от генералните директори на двете обществени медии не стоят все още солидно и публично представени аргументи, както  и  убедителни финансови мотиви  и обществена подкрепа. За съжаление. Защото служебно събираната с подписка в БНР подкрепа от лица с неустойчива репутация не е стойностна подкрепа. За да си независим, трябва и да мислиш независимо. А не да чакаш от зависимостите да произтече независимост.

Този законопроект очевидно е „зелен“ и  все още не е узрял за публично обсъждане. Сиви са му клоните, а зад зелените листа не се виждат плодовете.

А и май генералният директор на БНР не е „узрял“ за решение за оставка. Ако СЕМ и генералният директор на БНТ не си подават оставката, явно харесват законопроекта. И ако убедят Андон Балтаков да си върне оставката, независимостта им от следващите решения ще бъде съвсем видима. Достойнството на медията вече е унижено с едно непремерено и прибързано изхвърляне и неизбежните последствия от него.

Спомням си един борец от времето на социализъмъ. „Рънътъ прай борбътъ“. Ако го обърнем – „Борбътъ прай рънътъ“, колеги, рано е да се предаваме. Нека подкрепата и промяната, която ви се иска с подписка по служебен път да не е за 1 -2-ма, а за всички.

 

Коментари

comments