Станете част от БОХЕМСКА СОФИЯ

0
887

Виктор Топалов със своите тематични разходки на живо и на своята платформа  ни предлага не само да променим представата си за града, като научим историята му, но и са се почувстваме истински столичани.

А мислех, че паметта на града е обречена на забрава. Години наред опитите на малцина да обърнат общественото внимание върху една или друга сграда или паметник, свързани с духа на София, с нейното минало и история, не намираха голям отзив. Когато започнахме кампания за спасяването на първото кино у нас Модерен театър, една, две медии възкликнаха и всичко стихна, въпреки упоритите ни  опити  за  ,въпреки подписките на на граждани и културни дейци,  въпреки опитите за въздействие върху институциите, хората продължаваха да минават и заминават  покрай прекрасната сграда в стил сецесион на бул.“Мария Луиза“,   без да вдигат поглед към рухващата фасада. Не забелязаха и когато входът на емблематичното кино, което, ако работеше днес, щеше да е първото в Европа, бе облепен от ентусиасти със страниците на Закона за опазване на културните паметници. Така беше и с Къщата с ягодите, Финговата къща, и много други

Не ето, че се появява нова ситуация. Интересът към историята на града нараства, интернет пространството дава нови възможности за познание  историите на града, историята разказана през  личните истории става  търсена и вълнуваща.
И като че ли съвсем закономерно се появяват и личности, които да отговорят на този интерес.  Като Виктор Топалов, завършил право, но предпочел  да се отдаде на интереса си към историята на града и да го превърне не само в бизнес начинание, но кауза.

Затова когато прочетох в интернет че се е появила страница  Бохемска София и някакви млади хора предлагат разходки с познавателна цел из исторически места в града, свързани с културния му живот, и превръщат тези обиколки в познавателен разказ, си казах- има надежда.
Самото название на страницата Бохемска София е находка. Защото освен че ще ни развежда и приобщава из   примамливо романтично време – началото на 20-и век, когато с бурен ентусиазъм младата ни държава излъчва изключителен интелектуален потенциал-архитекти, строители, писатели, инженери, поети музиканти, които допринасят културата  на града бързо да влезе в крак с европейските стандарти, но носи и обещание. А именно-че днешният живот на мнозинството новопокръстени столичани с нещо да се промени. За  да не минаваме с безразличие покрай красивите фасади по улиците на София, а да знаем, че ето тук по ул.„Шишман“ Мина тайно е пресрещала Яворов, за да му подаде любовно послание.  А тук, в Модерен театър е създаден първият български филм: „Българан е галант“.
С това знание положително ще имаме друго отношение не само към града, но и към себе си.

Срещам ви с Виктор Топалов  за да се заредите с неговия ентусиазъм и любов към София.

-Откъде и как се породи Вашият интерес към историята на София?

– По-скоро по необходимост, тъй като избрах като професия да бъда екскурзовод и реших, че ако искам да съм добър, трябва да чета, да чета, да чета.

 

-Но сте завършили право?
-Завърших право в Софийския университет при това.

-Тогава интересът към тази професия, кое го породи?
-Още във Френската гимназия имах възможност да запиша курс, по   извънкласна дейност, всеки един от моите съученици  можеше да избере нещо допълнително да прави, някои записаха кино други-танци, аз се записах екскурзоводство при моята класна ръководителка, която е професионален екскурзовод и реших, че това е единствената дейност, която ще ми даде някаква професия, или ще ми помогне да науча нещо ново, защото аз се интересувам от история и география още от гимназията. И в един момент през 2016-а  когато бях останал без работа се сетих, че имам удостоверение от този курс и реших да кандидатствам по една обява. Бях втори курс в университета правото не ме привличаше много и сметнах, че е по-добре да правя нещо, което ми харесва, особено, когато видях възможността да се развивам в тази област.

-От къде черпите познанията си за историята на стара София,  как се пробуди любопитството изобщо към тази история?

-Мисля, че бях късметлия, защото попаднах на хубава първа книга. Тя всъщност ми беше препоръчана от баща ми. Той беше научил за  „Аз и 300 000 София между двете световни войни “ на Драган Тенев. Който, между впрочем е също наш колега, юрист и аз с голямо нетърпение си я поръчах. Това ми беше и първата книга, която си поръчвам от Книжен базар, взех я, прочетох я и видях, как всъщност представата  ми за улиците, по които ходя изведнъж става друга. И си казах, щом като само с една книга научих толкова много неща само за няколко улици, искам да науча още. Реших да проверя, кои други книги са препоръчани и така стигнах до „Софийските потайности“  на Петър Величков, продължих със „София на 50 години“ на Георги Каназирски-Верин, оттам нататък трябваше да стигна доста по-надълбоко. Не ми стигаше да напиша просто в Гугъл Книги за София, ами трябваше да потърся  препоръки. Реших да чета в източниците на самите книги.
И така в момента правя колекция-над 50 книги за стара София предимно мемоарна литература, също така обаче  дори статистика събирам, успявам да намеря в интернет стари снимки, стари карти също така голям източник на информация за мен е и сайтът „Стара София“, който препоръчвам при всички мои обиколки, и до който се допитвам почти ежедневно.

-И стигнахте до идеята за Бохемска София. Да разказвате града през най-интересните му времена,  през най-интересните места и личности, които са живели в него.

–  Реших да направя една страница „Бохемска София“ ,  в която да разказвам и показвам това, което знам най-добре. Преди това имах опит с страница, посветена на обиколки за чужденци и туристи, по-късно  с мой познат направихме друг страница за обиколки на български, но реших, че най-естественото е аз сам да се осмеля да направя нещо за което сам да отговарям, сам да отговарям за неговото съдържание и качесво. Това се случи преди малко повече от шест месеца. Старая се ежедневно да предоставям интересна информация и за радост почитателите и последователите растат с десетки  всеки ден. Това ме мотивира разбира се,  да търся все-по-интересни неща, да намирам различни начини   да качвам снимки видео, карти     статии, интервюта, виртуални разходки, да  намирам всякакви начини, чрез които да представя това, което знам, за радост на все по-многобройните любители на историята на София.

-Като че ли отскоро  все пак възникна тази потребност в интерет, да се търсят разкази за града? 

-Наистина. Аз бих казал до съвсем скоро, до преди пет години всичките туристически продукти като информация, бяха предимно на английски. За чужденци.Но когато аз почнах да се занимавам с това, вече виждах, че нараства интереса,търсят се, издават се и преиздават  нови и  стари книги за историята на София, които се търсят на пазара.И си казах, явно  сега, когато хората имат малко повече свободно време  и възможности, повече средства, които биха отделили за култура, театър, книги, изкуство, желанието да научиш нещо интересно все повече се увеличава. Има много хора, които наскоро са дошли в София, градът се разраства и тези хора-много оттях млади, има дори ученици, изведнъж проявиха голям интерес. Поне аз го виждам това през последните пет години. А пък последните една или две интересът е още по-голям. Търсят се всякакви начин  любителите на историята  да научават повече за града в който живеят. И за радост сега, хора от предишни поколения намират за пръв път възможност това, което те знаят и което помнят, да го разкажат и то да бъде посрещнато с широко разтворени обятия.

 Едно от най-ценните неща, които забелязвам на страницата е всъщност това, колко много хората се интересуват именно от личните, семейните истории.

И ето, че с развитието на интернет всеки един от тези хора може да се свърже с Бохемска София, или с една от многото други страници, които се занимават с това и да споделят това, което знаят. Тяхното знание ще бъде споделено, прочетено от хиляди хора . И със сигурност ще има голям ефект. Защото София наистина има какво да разкаже.

Много години и доста поколения този интерес отсъстваше и за жалост незаинтересоваността към историята се отрази на градската среда. Затрихме и унищожихме много паметници . Аз самата, родена в центъра, години наред съм минавала покрай прекрасните фасади на старите сгради без да ги забелязвам.  Сега сякаш е дошло време да вдигнем очи и погледнем на града като на споделено културно пространство.
Разкажете Вие как избирате обектите,  на какъв принцип ги подбирате темите на вашите разходки?

-Винаги предпочитам да говоря за нещо, в което аз се чувствам удобно и комфортно не съм се захващал с нищо, в което знам, че няма да покажа най-доброто от себе си. Затова и като основен мотив в  страницата е предимно литературата, тъй като още от гимназията се интересувам от литература, най-вече от българска класика, която е необятна. И също така за радост, увеличаването на интереса към София съвпада и с увеличаването на интереса към българската литература. Особено класическата все повече млади хора откриват като свой любим писател Пейо Яворов или Димчо Дебелянов или Христо Смирненски, така че тези две неща когато се обединят, може пре-спокойно да се говори  за София през литературата.
Освен обиколките, които правя аз, има и други хора и организации, които намират много интересни начини да разказват за литературния живот на София след Освобождението. Има много какво да се разкаже.
Преди няколко месеца като първа инициатива на страницата, реших да се постарая да обособим един мисловен квартал наречен Кварталът на писателите, който е заключен между ул. „Граф Игнатиев“,  бул. „Витоша“ и бул. „Патриарх Евтимий“ не случайно там съм провел десетки обиколки, именно защото там между тези улици могат да се намерят домовете на десетки български литератори..И според мен, не е нужно да си измисляме, този квартал реално съществува много от къщите са там, паметните плочи са там, ако софиянци разберат, какво богатство имат , как между три улици са заключени домове на хора, които учим в училище, смятам, че това би дало едно самочувствие на софиянеца.

 

-Градът разказан през литературата. Много е хубаво, че млад човек като вас, го прави за своите връстници да могат да си представят в живи образи   къде са се срещали и общували писателите и техните герои дори. Къде  Лора е пресрещала Яворов, къде Вазов е   разхождал Евгения Марс..

– О, да, например романът  на Михаил Кремен, който разказва драмата на Яворов, е не само това, той е биография на града. Къде  са се запознали с Мина, къде е живял Петко Тодоров, от къде са минали през последната фатална вечер.. .Именно  кива книги са прозорец към миналото, затова  по време на моите обиколки винаги нося книга, свързана с разказа ми, правя го и на виртуалните обиколки. Винаги препоръчвам книга. Книгата са на цената на един обяд. Но с цената на един обяд можеш да получиш книга, която да ти даде съвсем нова перспектива върху града

-Но има и един още по-стар квартал, той е заключен между Дондуков, Искър, Екзарх Йосиф Цар Симеон и Мария Луиза и Раковси –има какво много да се разказва, този квартал се бори за и културен резерват.

-Да, има дори фондация  с такова име „КвАРТал“, която се допринася много  за запазването на този квартал, където  наистина са запазени най-много стари сгради от първите години след Освобождението, от началото на 20-и век, за разлика от останалата част на града, строена от средата на 20-и век. Радвам се, че се случват такива инициативи, които популяризират такава идея-да се една обособи една част на града като пешеходна, за да се запази духа на времето. Защото през последните години хората изведнъж осъзнаха, че имат такова наследство. Нямаме „стар град“, но това е най-близкото до представата за стар град., така че е добре да му обърнем внимание още сега.

– Освен чрез книгите градът може да бъде разказан и през киното, през архитектурата София още помни къде са заснемани кадрите на  първите български филми“Българан е галант“,“ Любовта е лудост“, „Дяволът в София“.изследователи на българското кино като проф. Александър Грозев, и Петър Кърджилов могат да ви поведат по стъпките на Васил Гендов..

Васил Гендов е едно от незаслужено малко познатите имена на българската култура. А той е първият режисьор, киноартист сценарист, автор оператор на първите ни филми..Той е търсил всякакви начини да популяризира своето изкуство и е успявал. Да, от първия филм „Българан е галант“ нямаме лента, но има снимки, разкази, от следващите са запазени..

-Като правите тези разходки, неминуемо попадате на сгради и места в София, занемарени, които ако не се поддържат ще ги загубим за паметат на града

–Да, това е проблем, който всеки, който живее в София и го е грижа, би могъл да забележи Много от тези сгради за жалост са частна собственост, Общината прави  опити,  не знам дали си остават само опити, не знам дали има рецепта  как останалите градове по света се справят със занемаряването на културните си паментици, но това, което можем да направим ние, които се занимаваме с местната история е да популяризираме тези места докато ги има. Защото това което съм научил за последните години, е ,че можеш един ден да се събудиш и една сграда вече да я няма.
Хубаво би било всеки от нас, да вземе да се разходи един ден по улица, която не е минавал досега. Да погледне нагоре към сградите-ще се учудите колко много паметни плочи има паметта се пази по някакъв начин Просто някой трябва да си направи труда, за да я разбере.

Аз лично това, което съм започнал да правя през последните няколко седмици-оглеждам се за възможности да подам сигнал към кмета на съответната община с цел да се подобри градската среда Даже преди няколко седмици пуснах сигнал за една паметна плоча, която се намира на площад „Славейков“ за дома на Петко Караваелов, който обаче не е бил там. Домът на Петко Каравелов е бил много по-близо до градската градина има снимки, има спомени, има описания за неговата къща, къде се е намирала. Няма как да е живял на площад „Славейков От регистъра за паметните плочи разбрах, че тя е поставена от етажната собственост. Не е решение на общината.С радост мога да кажа, че познавам д-р Илия Мечков, който отговаря за регистъра на паметниците и паметните плочи, тази плоча не е трябвало да бъде там.   Сигналът ни в момента се обработва. Това са малки неща, които всеки може да направи, стига да има знанието и волята. Не отнема много време

Тогава  ще се осмеля да препоръчам да включите в своите разкази за София като обект и историята на първото българско кино Модерен театър, на бул.“Мрия Луиза“, строено 1908-а година сграда  с богата история, откъдето започва историята на българското кино и която в момента е в окаяно състояние.
Всъщност как осъществявате разходките по време на пандемия?
-През август, когато предложих поредица от осем различни виртуални разходки в рамките на един час, те се случват дигитално, със разказ, със стари нимки, през тази седмица ( 20-и август) темите са театър и кино.Когато дойде септември отново продължаваме със пешеходните обиколки, надявам се тогава да мога да увелича малко размера на групата и съм подготвил именно вдъхновен и от поредицата на проф. Александър Грозев на вашия сайти за историята на българското кино да разкажа  малко повече за историята на киното на живо, да се разходим в района около Баня Баши, бул. „Мария Луиза“, за Модерен Театър, първите артисти и първите филми… Очаквам с нетърпение 17-ти септември деня на София, за мене винаги тази дата едно символично начало на новата работна година.
https://www.facebook.com/bohemskasofia/

ЗАГУБАТА НА КУЛТУРНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ Е ЗАГУБА НА СВЕТОВЕ

Коментари

comments