НАУЧНИТЕ АРГУМЕНТИ В  ЕЗИКОВИЯ СПОР: Проф. ЛИЛИЯ ИЛИЕВА   

0
3509

Очевидно е, че темата за езика в отношенията България-Северна Македония е препъни камък. Може ли да се погледне обаче на спора надполитически и безпристрастно така, че  да надделява силата на аргументите?

Може, ако се вслушаме в лингвистите, и научим повече за историята на езика. Знание, което може да бъде и увлекателно, и любопитно, особено, ако го споделя с нас учен като Лилия Илиева, един от най-ерудираните лингвисти, изследователи, специалисти по сравнително езикознание, между впрочем, откривател и на първата българска история на Петер Богдан.
С нея разговаряме за това как славянският език става норма и език на Българската държава, какво става с местните езици, включително с езика на самите прабългари,(ще научите от кой език е останало името на Пловдив, напр.), как изобщо се събират и как се разделят езиците и как от днешна гледна точка да оценяваме резултатите и процесите, довели до тяхното развитие.

Проф. Лилия Илиева:

Какъв е бил езиковият контекст когато са дошли българите 9-и, 10-и век тук, на Балканите?  Имали ли са писменост траките-( надписът от Ситово дава  ли някакви сведения)? Какви са причините за претопяването на автентичния език, на който са гонворили аспаруховите българи и как славянският става общият език?
-През 9-10 век българските славяни са заселили не само днешните български земи, но са занесли своя език и много по-южно, в днешна Гърция. От историческите данни знаем, че този процес е силен още през VІІ век, когато Византия воюва с персите, а също има и свои вътрешни проблеми.

Славяните идват след една голяма езикова „революция“ в тогавашния европейски свят, извършена в Римската империя. На една огромна територия  от Балканите до Пиринеите се налага латинският език. На неговия  натиск удържа гръцкият език, поради голямата култура, свързана с него, и поради високия си престиж. По точно обратната причина са се запазили два стари езика: в най-западната част на империята- езикът на баските, а на Балканите – албанският език. Хората, които са ги говорели, са били далече от тогавашния цивилизован свят. Така те не са преминали на латински език и са запазили своите стари езици.

На територията, на която са се заселили българските славяни, е точно срещата на гръцкоговорещите с латинскоговорещите. И старите надписи, които са на нашата територия от това предславянско време, са или на латински, или на гръцки. Съществува т.нар. „Линия на Иречек“ – Константин Иречек е определил границата между надписите на гръцки и надписите на латински език.

Има няколко надписа с гръцки букви, за които се предполага, че може да са на тракийски език. Може би най-прочут е надписът върху един пръстен, намерен при с. Езерово, Пловдивско. Опити да го преведат са правили известни учени, например – Богдан Филов и Владимир Георгиев. За съжаление, не може да се каже, че с тези опити въпросът е решен. А и само едно предположение е, че са на тракийски език. Колкото и да са оскъдни данните, които имаме за старите езици на Балканите (от които е останал само албанският език), все пак науката може да каже нещо за тях. Установени са техни най-общи особености. Например:
Знае се, че името на бащата на Александър Македонски, което на гръцки е „Филип“ (Филипос), старите македонци са изговаряли като „Билипос“, а траките – като „Пулпус“. Оттук е и името на град Пловдив, на тракийски – Пулпу-дева. „Дева“ е град, а „Пулпу-„ е от името на Филип.

Що се отнася до Ситовския надпис, той е направен с неизвестна писменост. Има такива надписи на територията на България, и на други места в Европа има надписи с неизвестни писмености. Върху тях се упражняват различни ентусиасти без всякаква езикова и научна подготовка. Но науката мълчи, защото е безсилна.

Аспаруховите българи са били народ с много достойнства, но вероятно наистина са били малобройни. На въпроса как един малоброен народ е покорил (това е думата) многобройните славянски племена, може да се отговори с един паралел.  През 17 век съвсем малобройният манджурски народ покорява огромен Китай и го управлява до 1911 г., когато китайците вдигат голямо въстание. Просто има народи с големи военни качества и качества за управление. Вероятно и Аспаруховите българи са били такъв войнствен народ, който е създал една мощна империя. Те са били управляващият етнос в империята и населението е получило тяхното име. Затова и ние сме българи. Както например французите носят името на франките, германски народ, защото прадедите им са били във Франкската империя. Има много такива подобни примери по света.

Кога и как се оформя книжовната норма на държавата България?  И на кои местни говори се създава крило-методиевата писменост?
-И днес, а в миналото – особено много, за нормирането на един език е важен преводът на Библията.  Това е свещен текст и неговият език става образец. С превода на евангелието и на други книги Кирил и Методий създават книжовен стандарт. Те са обогатили много диалекта, който са използвали, с нови думи и дори с нови езикови модели. Не е имало нито един диалект, в който да се срещат думи като „Богородица“ , тя е създадена от св. Кирил по гръцки образец. И всички славяни са я приели. Старите чехи и старите поляци – също. Защото и те са получили първия си досег с книгата  благодарение на Кирил и Методий (макар за поляците да не е много ясно как точно е станало това).
Огромен принос за културата на славяните правят българските книжовници от времето на цар Симеон. Тогава  езикът се усъвършенства до равнището на високата наука. Йоан Екзарх например е превеждал и предавал пасажи от трудове на Аристотел. Развила се е научна терминология, заимствана и от други славяни, най-много – в Русия.
Светите братя са превели книгите (Кирил е създал и авторски творби) на този диалект, който са владеели самите те. Когато още през 18 в. възниква въпросът към кой език се е причислявал този диалект. Разсъждавайки чисто логически, авторите отговарят: към българския. Кирилометодиевият език е наричан старобългарски от най-големите учени в науката езикознание: примерно, от Август Шлайхер през 19 в. Или от американския езиковед Ленард Блумфийлд през 20 век. Има един опит през 19 век да се обоснове схващането, че това е бил словенски език. Този опит се прави от словенци: Йерней Копитар и Франц Миклошич. Не е успешен и не се е приел.

Ако трябва общо да определим особеностите на този диалект, можем да кажем, че българските славяни още по времето на св. Кирил и Методий са имали разлики в изговора, така, както днес източните българи са „якавци“ (казват „мляко“, бяло“, дядо“ и т.н.), а западните са „екавци“ (казват „млеко“, „бел“, „дедо“ и т.н).
Е, Кирило-Методиевият език е, казано най-общо, „якавски“. Това значи, че при него е имало разлика между гласната, от която произлиза т.нар. „променливо я“ и гласната „е“. Имало е една буква за „я“ и за „променливо я“ в първата азбука, глаголицата. И по други свои особености той се причислява към югоизточните български говори. ЮгоИЗТОЧНИТЕ. В Солунско, доколкото има запазен български език, също е представен с „якавски“  особености. Изказвано е мнение, че говорът в три села в Гърция – Зарово, Сухо и Висока, е пряк наследник на Кирило-Методиевия диалект. Солунските говори са изследвани в миналото от полския езиковед Мечислав  Малецки и словенеца Ватрослав Облак.

– Как старобългарският става езикът на вси славяни?
-Тъй като старобългарският език е бил език на културата, той е използван и от други славяни, и то в продължение на векове. Също и във Влашко и Молдова (там -главно като църковен език, но в Молдова на него са създавани интересни авторски произведения, а също са правени и преводи на европейски автори). Така старобългарският в друга среда е бил адаптиран и „редактиран“. Получени са неговите „редакции“. Опит да въведе ред и да стандартизира езика е правил Патриарх Евтимий. Стандартът, въведен от него, е характерен за Търновската книжовна школа, а също е пренесен и във Влашко. Но първите печатни книги за южните славяни във Венеция са в друга редакция, обща за българи и сърби. Любопитна и тъжна е съдбата на тези книги!

През 18 в. у нас започват да идват книги от Русия, които са руска редакция на старобългарския.  Това е доста сериозна преработка. Например, в старобългарски думата „мъж“ е двусрична и се чете „мо(н)-жь“. В черковнославянския е едносрична и се чете и с друга гласна – „муж“. Това е т.нар. черковнославянски език. И като получават новите книги, нашите книжовници се отнасят твърде зле със старите, печатани във Венеция. В библиотеката на Рилския манастир например корицата на една книга ми се видя странна. С разрешението на игумена я отворихме и видяхме, че вътре е пълна с нарязани страници от стара книга, издадена във Венеция. Трябва за тях да се положат някакви грижи, и старите книги са много редки и ценни, всяко листце трябва да се пази.

Часослов-печатан във Венеция 1566-а година от Яков Крайков

Ролята на църковно-националните борби, особено активни в македонските краища  за оформяне на национално съзнание.  Ролята на големите възрожденци,  братя Миладинови,  Григор Пърличев,  които сега не можем да поделим.

-Възраждането е много силен период в нашата история. Приносът на книжовниците от Македония е несъмнен, но не е по-голям от приноса на българите от други краища! Македонските българи  са направили много, но не са успели да наложат някой от своите диалекти като ооснова за общобългарски стандарт. Една от причините е, че те самите не са единни помежду си.  И от Източва България е имало изявени хора, били са повече на брой и като основа за новобългарския стандарт се е наложило източнобългарското наречие, по-точно-североизточното. Огромна роля за това има например Рибният буквар на Петър Берон, който е родом от Котел. Една модерна книга, съобразена с европейска методика на преподаване и предаваща духа на Еразъм Ротердамски, оформил свободолюбива и ерудирана Европа. Делото на братя Миладинови е фундаментално, първи отпечатан сборник с български народни песни. Това, което не правят нашите колеги от Северна Македония, е, че не зачитат мнението и волята на самите автори и книжовници. Щом братя Миладинови са били убедени, че песните са български (няма как да ги мислят за други), на какво основание ще се представят за „македонски“?

И Григор Пърличев има интересни разсъждения за българския език, има съчинение, специално посветено на него. Да не се скверни паметта на такива хора, като се обявяват за недостатъчно компетентни и направили „грешка“. Масова грешка на изтъкнати квижовници е, ще дам още един пример с Константин Петкович от с. Башино село, завършил славянска филология в Санкт Петербург. Превеждал е от чешки и словенски, изследвал е  ръкописи в Света гора и прочее. Нима толкова ерудиран човек, един от изтъкнатите руски дипломати, се е заблуждавал, че пише на български, описва българския и е съставил и речник, който не е можал да отпечата?

 (Константин Петкович през 1852 г. превежда на руски език „Фонетика на българския език“ от Франц Миклошич. Той е първият български филолог, който работи със славянските ръкописи в светогорските манастири сред първите патриоти, които се обявяват за възстановяването на автокефалността на Българската църква.)

Как се създава официално македонският език 44-а и в каква посока се развива той? Имат ли някаква реална база са и как работят мистификациите- историята с Бакарната/Медената/ книга и опитите македонският език да се изкара най-древен?
 -През 44-та година се обявява, че съществува македонски език, а стандартизацията започва от 1945 г. За основа на граматическото описание е използван учебникът „Основна българска граматика“ на проф. Любомир Андрейчин, по който сме се обучавали и ние. Търсени са и някакви черти на македонския, които да го отличават от другите славянски езици. За такава черта е определена следната особеност: ударението да пада на третата сричка в думата, като се брои от края. Т.е. да се казва краста̀вица вместо кра̀ставица. И наистина, такова ударение придава на речта доста оригинална мелодика. Всеки диалект има своя чар. Но много малко от хората в Северна Македония спазват това ударение! И други особености на стандарта не спазват, та се налага да им се прави забележка. Говоря например със студентка, за която знам, че е от другата страна на границата. Тя казва вместо „той“ – „он“. Питам я: „Защо казвате „он“? – „Защо су яз от Мадекония“. Че като си от Македония, говори „македонски! На македонски стандарт се казва „тоj“, не – „он“. „Он“ се допуска, но не във всеки стил! Нито в „софийския“ стандарт, нито в скопския има книжовна дума „он“. Но и от двете страни на границата я знаем и понякога я употребяваме. Какво ни дава основание за това? Обща езикова традиция, неделимост на българските диалекти.

Исторически отлично известният народ на македонците е оставил писмени документи, всички от които са написани на правилен гръцки език. Същевременно, имаме основание да смятаме, че македонският е бил по-различен от гръцкия, макар и много близък до него. През V- в. след Хр. византийският лексикограф Хезихий съставя речник, в който е означил към 200 думи като македонски. От тях няма никаква следа в никой език по-нататък! Единствената дума, която може да има връзка със старата македонска, е названието на прасето „гуда“ или „гуца“, което се среща на много места в България, тъй като в речника на Хезихий е дадена дума гота (с окончание за винителен падеж -н). Що се отнася до т.нар. Медна книга, тя не е научен факт. Има някакъв артефакт, но науката няма възможност да се занимае с него.

-В резултат на развивитието на езика обаче, на който съществува и съвременна литература, а в съзнанието на поколенията вече съществува като друг език, който ние сме признали за официален на страната Северна Македония, можем ли да говорим за два езикови конструкта, как да сложим точка на спора?
-Днес в държавата Македония е стандартизирана форма на българския език, на която вече е натрупана книжнина. Редно е езиковата култура на съвременния българин да включва познаване и на нещо от тази стандартизирана форма. Както и от други форми на българския език – писмени и устни. Когато преподавах в Пекин, студентите там с гордост ми казваха, че говорят и други диалекти на китайския език. Но там езиковото обучение е на ниво и за всеки конкурс за заемане на длъжност се държи и изпит по китайски език. У нас за езикова култура се смята да можеш да слагаш запетайки, когато пишеш. Съвременното схващане за езикова култура е, че един човек трябва да има известни познания за историята на своя език, неговите диалекти, неговите стандартизации и вариации. Носител на основната книжовна традиция е българският книжовен език, той е изграждан с грижа за старобългарската традиция.  Македонският стандарт е изграждан върху друга теория, немска, но наложена с авторитета на Вук Караджич в средата на 19 век. Тя изисква отказ от традицията.

Коментари

comments