БАНАНИТЕ ПРИ СОЦИАЛИЗМА

0
448

От мрежата: проф. Лилия Илиева

Банановата тема изглежда и банална, но не е. Тълкувана е от любителите на банани, които им придават някаква свръхценност в своята ценностна система. Не си падам по бананите и ще бъда обективна.

Бананите се появиха за първи път в София в началото на 60-те години. Бях във втори клас. Преди това банани изобщо не е имало и Бай Тошо, ако си беше запазил дебелашкото чувство за хумор, можеше да каже, че всъщност е той е въвел бананите в България, преди това са били непознати. И в известтен смисъл щеше да бъде прав.

Един ден в магазина „Плод- и зеленчук“ на нашата квартална улица „Гео Милев“ се появиха банани. Хората им хвърляха по един поглед, някои купуваха, други – не. Струваха по 60 ст. килограма, наполовина на портокалите, които вече ни бяха познати и които “пускаха“ по Нова година на цена 1,20 лв. за килограм. Баба казваше, че са скъпи. Но бананите по шейсет стотинки определено не бяха.

Имах теоретични познания за бананите от книжки за живота на маймуните и се интересувах от тях. Майка ми обаче отказваше да купи от непознатия екзотичен плод. За щастие, в магазина се случи нашата съседка леля Мария, чиито мъж беше работил като културен аташе в една вражеска държава, и майка ми се обърна към нея за консултация. Леля Мария каза, че във вражеските държави има много от тези банани, че те са много хубаво нещо и във вражеските държави ги ценят. Така майка ми закупи една връзка за проба и ги отнесохме вкъщи. Там аз преживях разочарование, защото бананите никак не ми харесаха, но за сметка на това майка ми и братчето ми ги оцениха високо и през следващите дни от тях купувахме редовно.

Малко помалко цялата махала, известна в миналото като „Дуняците“, а впорследствие – като квартал „Гео Милев“, беше обхваната от масова радостна възбуда. Бананите се харчеха непрекъснато, а скоро станаха и основна тема за разговори. Очедидно имаше големи количества от тях и това продължи 2-3 седмици. Накрая обаче в магазина се виждаха само почернели, развалени банани, които издаваха неприятна миризма. Скоро и те изчезнаха. Вълненията, свързани с бананите обаче, продължиха и след това. Съвсем пресен беше споменът за славните дни, в които банани се продаваха на воля! Оставаха основна тема за разговори сред децата, до момента, в който в квартала стана друго извънредно събитие. Така новата тема измести напълно въпросът за бананите.

Новото голямо събитие беше смайващо. Сред децата се говореше как група третокласници, предlождани от кварталния хулиган Драго, направили опит да избягат в Гърция, но на границата били заловени от нашите храбри граничари и върнати в София. (Хулиганът Драго по възраст трябваше да бъде поне в пети клас, но тогава на учителите не беше забранено да оставят ученици да повтарят класа). Съобщих на родителите си тdзи сензационна новина, но те се отнесоха много скептично към нея и направо заявиха, че това са глупости.

Скоро обаче се разбра, че родителите ми са се заблуждавали. В училище внезапно ни освободиха от занятия за един час, но ни заведоха в голямото училищно фоайе, където някак се събрахме няколкостотин деца. На официалното стълбище, забранено за ученици, бяха изтъпанчени предполагаемите нарушители на границата, начело с Драго. Дружинната ръководителка, другарката Кръстева, прочуствено ни обяви, че тези ученици са направили опит да извършат голямо престъпление и това трябва да бъде урок за всички нас. След това тя пристъпи към разпит на нарушителите, които пред всички трябваше да разкажат за деянията си. Попитани бяха дали са имали оръжие. казаха, че са имали. Въоръжили се с големи кухненски ножове, за които дружинната каза, че са много опасни. Попитани бяха дали са имали запаси от храна. Да, имали са. Нападнали са кварталната будка, от където взели две кутии с вафли (уточнявам, че става дума за т.нар. обикновени вафли, не че тогава имаше други. Те струваха по 5 стотинки едната). Дълго време се уточняваше маршрутът, по който са се движили към границата. Спомням си само, че те посочиха някакво село, в което пренощували в плевник (за „плевня“ знаех, но формата „плевник“ чувах за първи път, затова съм го запомнила). Оказа се, че въпросният плевник бил в едно село край Ботевград, което не е точно по пътя към Гърция, за което нарушителите бяха допълнително ругани, че не знаят дори къде се намира Гърция и не са си учели уроците. Това за уроците беше вярно – те бяха много слаби ученици, известни в училището. Дружинната, другарката Кръстева, с много патос и гняв в гласа им се караше и това се отрази и на нас. Налегна ни мрачно настроение.

Погледнах обаче към учителя Маринов, който за кратко време беше в нашето училище и беше класен на втори „Д“. Той се тресеше от смях! Даже сълзи му бяха избили на очите. Чудех се на странното му поведение. Но малко по малко и другите учители взеха да се подхилкват.

Към края на разпита дружинната тържествено зазаде основния въпрос, който изтри усмивките по лицата на учителското тяло. Той гласеше:

-А защо вие, Иване, решихте да напуснете СОЦИАЛИСТИЧЕСКА България и да отидете в КАПИТАЛИСТИЧЕСКА Гърция?

Всички притихнахме. И тогава Иванчо, основният отговарящ, чистосърдечно призна:

– Ами защото Драго каза, че там имало банани!

Последва одобрителен смях, сред който слабо се чуваше заключителното слово на дружинвната. Тя обяви, че тези третокласници се изключват от пионерската организация, след което ритуално им развърза пионерските връзки.

Има още мнооого по занимателната история с идването на бананите в България, но дълбокото ми убеждение е, че те не бяха особен проблем. Може би защото не ги обичам особено и досега. Но през шейсетте години имаше и един интересен период, свързан с хляба, за който обаче ще разкажа някой дру път.

Коментари

comments