БНР.БГ

0
1581

Лош знак за една обществена медия  е, когато шофьорът Киро разпраща съобщения за контрапротест срещу журналистите в подкрепа на „нашия“ директор. Лош знак е, когато плашиш хората, че ако не те подкрепят, ще дойде онзи, „предишният“ директор, чиито хора с увеличените от него на тръгване заплати протестират за свободата на словото, който сложи над 60 камери за  следене и докара за първи път БНР до дефицит. И да обещаеш, че ще увеличиш с цели 25 % заплатите, което не зависи много от теб. Особено след като си довел медията да това критично състояние. И да спекулираш  със страха кого ще сложат след теб. Въпросът е кои са ТЕ. Които поискаха  за първи път в историята на националното радио поискаха да бъде изключен и то от самото радио сигналът най-голямата информационна, обществена програма в страната. Кои са тези вездесъщи хора? Бандата на четиримата, ако изобщо са четирима. Те утре така може и преврат да устроят. А дали това пък не беше само репетицията?

СЕМ в този си вид и в това състояние е безпомощен. Нека го кажем по-точно. В този си вид той е излишен. След три несполучливи избора на генерални директори на БНР, вместо оставка на генералния директор,  дали не е добре да се започне в обратен ред? Без да  изчакваме „съветниците“ да си правят графика на отсъствие, така че на ключовите заседания все някой от тях да си е взел отпуск или болнични. За да може, за всеки случай, да се обжалва решението.

Ръководството и журналистите в БНР са разделени. Журналистите и музикантите са разделени. Не си вярват. Журналистите не подкрепиха протестите на музикантите. Музикантите не подкрепиха протестите на журналистите. Част от журналистите наблюдават недоволството през прозореца и се питат защо протестите се случват само когато е засегнат един човек? А от медията незабележимо си отидоха големи имена. Без шум, без протести, с обида и наведени глави. На кого още трябва да бъдат наведени главите, за да се успокоят ТЕ?

Силвия ВеликоваКиро Двувалката – шофьорът, известен с войната срещу журналистите и организационната подкрепа също на  друг бивш генерален директор със спортна биография, през това време събира покорните. Или наивните. Или онези, които мислят че без журналистите ще им е по-добре. Докато чакат митичното увеличение на заплатите догодина, а генералният директор се е запънал с оставката. Той пък чака подкрепата и подкрепленията. От Киро и неговите хора…

Няма значение дали за или на генералния директор са се обадили четирима души или само един. Няма значение дали са се обадили преди избора му или преди изключването на сигнала към предавателите на програма „Хоризонт“. И дали са различни. Няма значение и дали двете събития – свалянето от ефир на журналист и изключването на националната предавателна мрежа, са свързани. Проблемът е,  че ТЕ знаят на кого звънят. Ясно е, че този избор на генерален директор на някого е удобен, но за медията не е обединителен. И няма да бъде. Нито удобен, нито обединителен. Защото просто не може дори да лъже.

И няма значение дали генералният директор лъже. Защото и без това никой не му вярва. Достатъчно е, че не му вярват. Как мисли да управлява при този дефицит на доверие? Цели три години. Или до края на местните избори. Кой ще поиска да поеме дори малък пост в медията с най-високо доверие при мандат, започнал така  скандално. С явната перспектива да продължи още по-скандално. И ако бъде запазен този медиен началник, кого ще може да управлява и колко може така да изкара? И какво още може да причини? Да гадаем ли?

Коментари

comments