ЛЕТНИ ЕФИРНИ  РАДИОИМПРЕСИИ

0
962

Само преди няколко години медийните пророци предричаха  края на ефирното радио.

На слушането в реално време чрез радиоапарат. И, разбира се, че това което трябваше да се случи, се случи. Новите аудитории слушат избрано в Интернет съвсем не само музика, а търсят платформи със сериозно подкаст-съдържание  офлайн предавания за култура, наука, изкуство. И това е съвременната форма на радиокомуникация. В реално време слушането е освен вероятно все още в кухнята от заклети фенове, собственици на оцелели ВЕФ-ове, най-вече в колата, на път. Тогава обикновено се търсят музикални станции. Но когато попътуваш малко по- дългичко, еднообразието на ограничените плей-листи и закачливите гласчета, дрънкащи неизменните комерсиални глупости дотягат, ти се приисква да чуеш нещо по-смислено. Тогава е късмет да попаднеш на програма „Христо Ботев“. Интелигентната програма. А когато си я пуснеш, все едно сърфираш в Интернет: току попаднеш на нещо интересно. Любопитни събеседници, неполитическо говорене, смислени разговори, умно поднесени теми, интригуващи предавания. Дори някои старомодни неща могат да предизвикат добродушно умиление като стари предавания, характерни за сезона на отпуските.
Така пътувайки насам-натам няколко дни не ми се излизаше от колата да отида до плажа, за да чуя сутрешните блокове, водени от комплекса Албена. Никакви доклади на ръководни фактори и рекламна стилистика. Добре обмислени предавания, целящи  да разкажат по интересен начин региона, в който хората живеят, работят, произвежат, пазят и уважават памет и природа, а не се излежават на пясъка под скъпата сянка на плажните чадъри. Автентично усещане за мястото, природата и хората, едновременно с това познание за еко- средата,  културните паметници не агитационно-рекламно, а любопитно и интересно. Подготвени колеги, точни събеседници. Не на последно място-хубава, добре подбрана музика. За някои разговори си казах – дано са ги качили в Интернет, пак да ги слушам.
И други предавания попътно ми разведриха душата и бях готова да възкликна като Умберто Еко за книгите: „Не, това не е краят на Радиото“.
Прекрасни музикални предавания. Като казвам музикални, имам предвид познавателни. Ще дам пример за сравнение. Предаване на пловдивското радио, нарочено за филмова музика. Няма водещ, който да ти каже какво слушаш от кой филм, да си спомниш, да си го преживееш. В „Христо Ботев“ в подобно предаване ти разказват за времето и актьорите така, че неусетно минаваш 200 км. с избистрен ум и ведро настроение.

Такива са предаванията от линията „Познание следобед“, „Семейните съботи“ , които са доказателство, че традицията е вечна, както „И ловец съм, и рибар съм“.За „Артефир“-а няма да говоря, за него говорят заслужените награди, които редовно получава, а и това предаване слушам не само на път.

Мисля си, че програма „Христо Ботев“ е живо доказателство, за непреходната потребност от обществено радио, радио което не само говори, но и казва, защото изпълнява безпрекословно  трите задължителни постулата на институцията – да забавлява, образова и информира. Като живо доказателство, че парите на данъкоплатците не отиват напразно.

Не казвам, че нямаше и странни явления, които те карат да си мислиш, че си попаднал в машина на времето, върнала те години, години назад. Т.н „лятна схема“, поради отпуските и традиционните повторения на стари предавания,  винаги поражда конфузии. Това особено важи за любимата ми иначе редакция „ХСЗ“.  Подвеждащото е, че в отпускарския сезон решават да вадят най-доброто от фонда. Като „Звезди посред бял ден“. Наистина легендарно предаване – сериал от времето на перестройката. Но ако няма кой да ти каже за какви времена става дума, няма как да разбереш кое е смешното в истории с туби бензин, спиране на тока, закачки с Горбачов,  и пр. Но иначе да слушаш Ален Делон, пардон, Стефан Данаилов в най-блестящата му форма, е прекрасно.

Което означава, че  такава  радиопрограма трябва да се планира и ръководи с вещина и познание за мисията и същността ѝ.

Сегашният новоназначен генерален директор на БНР е със спортен бекграунд. Дано в годините е превъртал копчето и освен родния „Хоризонт“ е слушал колегите от „Христо Ботев“ и да е добавил повече обща култура. За да знае кое е ценно и кое трябва да се пази като част от марката БНР.  И как да се използва и рекламира тази марка в новата дигитална среда. Защото при цялата натовареност, която ще му дойде на главата с проблемите на всички програми, породени от синкопното придвижване на развитие и застой, вследствие на странни управленски назначения и решения, може да не му остане време да пресее зърното от плявата.
Защото Радиото като цяло тъпче на място и не е наясно с необходимостта да артикулира своята мисия в новите дигитални времена.

А това няма кой да му го подскаже. Най-малко СЕМ, в този си състав и с този капацитет.

 

Коментари

comments