ИЗКУСТВОТО КАТО ПРИТЧА ЗА ЕДИНЕНИЕ

0
1329

„ЛУННИ ДЕЛВИ“- изложба н Ик-Джунг Канг в
Двореца, пл. „Княз Александър I”, 26  април- 21 май

„Имам една мечта, да направя мост над река Ханган, която сега разделя двете Кореи, а би трябвало да ги свързва мост, като кръг. Целият декориран с  детски рисунки”. Споделя световноизвестният корейски художник и майстор на инсталации Ик-Джунг Канг , гост на Националната галерия в София с изложбата си„Лунни делви”.


Делвата е традиционен съд за Корея, с проста изчистена форма в тъмно бял цвят, като пълна луна. Процесът на нейната изработка се състои в изработване поотделно на две полусфери, след което те внимателно се слепват от грънчаря. Така че лунната делва е метафора за единство, за цялостност, чрез свързване на две отделни  части –така, както са отделени Северна от Южна Корея, които трябва да се свържат.
Философията на художника, посветил се на идеята за свързващото начало, придава на  изкуството значение на опорна точка, която осмисля и свързва света.Светът вътре и и светът вън от нас, като ключ към това е преоткриването  на  детското начало.


Срещата  на Ик-Джунг Канг с журналисти  в залите на Галерията  бе изключително преживяване , защото  разказът за зараждането на творческата идея, обединяваща твърчеството му, е сам по себе си  притча и посвещение в мъдростта и светоусещането на Изтока.


Идеята, за свързващото начало.
„Ако животът е влак, всички ние сме в него”.
В чуждия свят на Ню Йорк, където Ик-Джунг Канг учел и работел, понеже не можел да отдели време да рисува, започнал пътувайки в метрото да рисува на  съвсем малки платна, които носел в джобовете си. Постепенно обаче загубил интерес, докато  не дошъл прител, който с очите на пътуващия човек започнал да се радва и възхищава  на всичко. И тогава той разбрал, че за да опознаеш нещо, трябва да се отдалечиш от него.

Затова и започнал да събира детски рисунки, за да  разбере  как децата виждат света с непорочния си  поглед.

„А когато когато отидох нае една планина и видях, как падат есенните листа, разбрах, че всичко е свързано .Няма Ти и Аз,  Север-Юг, Сеул, Ню Йорк Така се роди една фраза: Ние сме във въздуха, но сме свързани чрез земята.”
И като получил това прозрение , започнал да събира детските рисунки „за да разбера, по какъв начин сме свързани”.

„През 2004 г в един град на границата на едно езеро направих инсталация –от балони, един се спука и на негово място се образува форма.
Формата на делвата има незавършеност, несъвършеност, но аз смятам, че именно в тонва е най-важната част, в която може да се види свързаността, цикличността.”

„Пластичност” е една дума, която характеризира корейското изкуство. Но традицията не е видима, тя е начин на мислене.”

След което връзка между България и Корея, като духовна нагласа и разказа за един  един остров, където живее много известна шаманка, чието име е 7 звезди, която  танцувайки свързва звездите с вътрешната вселена .
„Човек трябва да осъзнае, че има в себе си една вселена” …
„Културата е тази, която отвря очите и и нейната функция е да събуди спящия дух. Ти можеш да гледаш през огромен прозорец света и нищо да не видиш. Но можеш през съвсем мъничко прозорче и да видиш всичко. Така и ако гледаш света за да видиш цялата вселена, трябва да погледнеш навъртре в себе си.”

НА КОРЕЙСКИ РИСУВАМ ЗНАЧИ И ПРЕДСТАВЯМ СИ. И понеже децата нямат минало, те рисуват мечтите си. „Аз това ги карам да рисуват -мечтите си.”
По време на своето посещение, Ик-Джунг Канг предложи и на български деца в Столичната библиотека да нарисуват мечтите си на 3х3 инчови платна. От тях художникът смята да сътвори голямо пано, което да дари на детска болница или друга институция.
Срещата на българската публика с Ик-Джунг Канг е реализирана благодарение на съдействието на Посолството на Република Корея у нас и НП Шин Бунам.

 

 

Коментари

comments