Автор: Мария Костакева
Едва ли има нещо по-хубаво от изненадата и от музикални преживявания, които не си очаквал. Особено през лятото, когато човек е настроен за други – било планински или морски удоволствия. Изненадата се крие дори в самото наименование на музикалния фестивал за камерна музика „Неотъпкана пътека“, макар че събитието, провеждано първоначално само в родопското село Ковачевица, едва ли е непознато в България. В последните години обаче радиусът на концертните прояви се разширява, обхващайки нови туристически обекти – пиринските селища Добринище и Гоце Делчев, град Троян, както и предбалканското село Кърпачево.Последното е разположено в Деветашкото плато, известно със своите живописни пещери, водопади и причудливи карстови образувания. Моята изненада започна от момента, в който се озовах в това на пръв поглед безлюдно, заспало в обедната горещина село, в което не видях друга инфраструктура, освен една бирария и едно единствено продоволствено магазинче, обслужващо 80-те селски обитатели. А срещу него читалището, в което ми предстоеше да прекарам две незабравими вечери.
Необичаен е замисълът на този фестивал, чиито създатели са група родолюбиви български музиканти, живеещи в САЩ. По тяхна инициатива – на първо място пианистката Лора Чекоратова (председателка на фондацията „Неотъпкана пътека“), цигуларите Георги Вълчев и Никола Таков (артистични директори) и певицата Мариана Карпатова, се формира един превъзходен камерен ансамбъл от български и чуждестранни инструменталисти с богат концертен репертоар, представящ музиката на почти всички исторически епохи. Направи ми впечатление завидното инструментално майсторство на цигуларката Бела Христова и на пианистката Чекоратова, които не само че зарадваха слушателя с Пролетната соната от Лудвиг ван Бетовен, но и неизменно участваха в различните камерни формации. Запомняща беше интерпретацията на Клавирния квартет от Густав Малер и на кларинетния квинтет от Волфганг Амадеус Моцарт, в които ярко се открои и артистичното присъствие на кларинетистката Карин Дорнбуш /Швеция – Швейцария/.
Никола Таков/цигулка България-Испания/, Борис Тонков /виола България-САЩ,
Мариана Карпатова /мецосопран България-САЩ/
Общата цел на тези отлични музиканти е да вдъхнат живот в замиращите български села, което разбира се не би било възможно без съдействието на общините, институциите и личностите, обединили усилията си за тази инициатива. А че публиката в тези села е жадна за култура, показа пълната зала на читалището по време на трите финални концерта, на които имах удоволствието да присъствам.
Център на стилистически разнородната програма беше музиката на 21 век, която – за разлика от абонаментната концертна публика в София и в други градове, се възприемаше с ентусиазъм от страна на слушателите. Това е знак за концертните организатори да не се страхуват, че Новата музика ще им отнеме публиката, точно обратното – тя много по-естествено се възприема от неподготвения, непознаващ предубеждения слушател. Друг е въпросът как да се накара същия този слушател да не прекъсва изпълненията на познатите класически произведения с възторжени аплодисменти между отделните части. Но това, както всички знаем, не е изключение и в зала България.
Особено привлякоха вниманието световните премиери на трите български произведения, написани специално за този фестивал: Нестихваща буря за клавирен квинтет от живеещата в САЩ композиторка Пенка Кунева, Vivarium Noctuirfnalis за две цигулки и камерен ансамбъл от Петър Керкелов и Upon the path of dreams (Пътеката на сънищата)[1] за мецосопран, кларинет и клавирно трио (цигулка, виолончело и пиано) по старинни японски текстове от Светлин Христов.
На първия от трите финални концерта имахме възможност да чуем музиката на Пенка Кунева, носителка на редица международни награди, между които и особено престижната награда „Грами“/в екип/. Живееща и работеща в Холивуд, тя е известна в Америка като автор на музика към повече от сто филма, телевизионни постановки, видероигри и паркови атракциони /нека споменем „Трансформър“ и игра Ligue of Legends/. С клавирния си квинтет Нестихваща буря , написан по поръчка от фестивала „Неотъпкана пътека“, композиторката се връща към голямата си любов от юношеските години – камерната музика. Типична за тричастната творба е нейната открита емоционалност, свързана с вътрешните борби и страстите в човешката душа, както и с вечния стремеж за търсене на истината.
На самостоятелен нощен концерт същата вечер беше изпълнена новата композиция на Петър Керкелов / с едночасово времетраене/, замислена с участието на визуални ефекти и светлинен дизайн (Петко Танчев[2]). И в нея той остава верен на концепцията си за свързване на архаично-ритуалното със съня и психоаналитичното като изходен пункт за създаване на модерна музикална изразност. Чудовищата и фантастичните същества, които композиторът-етномузиколог черпи от фолклора и архаичните религии, свързвайки ги с особената поетична атмосфера на село Ковачевица, оживяват в музикалното му въображение като образи от неговата авторска космология. Къде е прагът между човека и звяра в него? Въпросът, който композиторът задава, е стар като света и същевременно болезнено актуален в контекста на действителността, в която живеем.
По-различна е поетичната атмосфера в произведението на Светлин Христов Пътеката на сънищата по шест стихотворения от японски поетеси от периода Хеиан[3]. И тук темата е сънят[4] или по-точно граничното състояние между сън и будуване, между съзнато и несъзнато, даващо израз на копнежа, на недостижимия блян, на тихата, ненатрапчива меланхолия. Не зная дали композиторът си е давал сметка за това, че – обръщайки се към японската лирика с нейната интровертност, поетична недоизказаност и лаконизъм – той неволно се доближава до поезията на Пенчо Славейков, Дебелянов, Яворов и Лилиев, както и до българската народна песен[5], с която той е генетично свързан. Онова, което обаче той съзнателно търси, са скритите връзки между българските неравноделни ритми (особено в четвъртата песен) и японското петстишие от 31 срички в ритъм 5 – 7 – 5 – 7 – 7, характерно за поетичния жанр ‚танка’, в който са издържани текстовете. Български интонации се прокрадват и в хроматизираната, пълзящо мелизматична вокална партия, както и във взаимодействието между хроматика, микроинтервални и архаични пентатонични ладови структури в цялостната инструментална фактура на произведението. Изящните сола на кларинета и диалозите му с гласа и другите инструменти (1. песен), между виолончелото и цигулката (3. песен), прозрачните, често синкопирани звучности в партията на пианото, тихите динамики и противопоставянето между звук и тишина пресъздават духа и аристократичната изисканост на японската лирика.
Нямам възможност да разкажа поотделно за всички произведения, прозвучали на концертите в Кърпачево, но не мога да не споделя впечатлението си от резонанса, който те предизвикаха у хората, от радостта и благодарността за тези вероятно не толкова чести срещи с високото изкуство. Хубавите, обгърнати в зеленина овощни дървета и пищни цветя къщи и дворове отвориха вратите си за участниците на фестивала. Организираните паралелно с концертите срещи с композитори и изпълнители през тези два дни протичаха в интимна домашна атмосфера.
На мен лично за първи път ми се случва да присъствам на подобно събитие, запомнящо се не само с професионализма на концертните изяви, но и с духа на българското гостоприемство. Благодарност и по-нататъшен успех за организатори и участници!
Мария Костакева
Кирил Нинов
Когато чух за фестивала с многозначителното заглавие „Неотъпкана пътека“,провеждан в различни малки населени места – изобщо не знаех какво да очаквам, и със сигурност не съм бил единственият. В същото време самата идея за толкова „отдалечен“ музикален фестивал ми се стори особено привлекателна. Може би именно тази отвореност, това усещане за място, което не е предварително обременено със собствена значима история и репутация, привлича най-различни изпълнители и възможно най-разнообразната публика, която един фестивал би могъл да пожелае. Аз можах да присъствам само на концертите и срещите в село Кърпачево, но догодина смятам да поправя тази моя грешка, за да преживея атмосферата в автентичното седалище на „Неотъпканата пътека“ в живописното село
Ковачевица.Докато големите и утвърдени фестивали като Донауешинген или Витен, със своята внушителна история, нерядко се превръщат по-скоро в сцени на
разделение, отколкото на среща, тук в Кърпачево, се бе създал почти семеен
съюз между музиканти и любители на музиката, обединени на първо място
от любопитството и от жаждата за познание.
Именно такива места на среща вдъхновяват и създават почвата, върху която
могат да израснат още много поколения творчески личности. Разходките из
природните красоти наоколо – Деветашкото плато, Крушунските водопади –
също са стимулиращи за творческата фантазия.
Кирил Нинов
Авторът е студент по музикология в град Лайпциг с български корени.
Занимава се и с композиция. Пише текстове с еднаква сполука както на
немски, така и на български.
