Националната галерия представя: ИВАН ХРИСТОВ (1900–1987)  

0
880

Можем само да благодарим на организаторите от галерията за полаганите усилия да ни припомнят имена на творци от близкото  минало, чието творчество ни сродява с европейското развитие на изобразителното изкуство, като  дават възможност на  днешните поколения  да откриват европейското си родство и през културната ни история.
Характерният експресивен стил на Иван Христов, развит под влияние на европейските авангардисти в началото на 20 век – ярък, драматичен и емоционално въздействащ,  се захранва от красотата на родната ни природа и възрожденската ни архитектура. Платната на видния наш пейзажист по един неконвенционален, но ангажиращ емоционално начин, въздействат като виртуално пътешествие през най- красивите и запомнящи се кътчета на на България, но не като рез пощенски картички, а като  лично преживяване: пред нас грейват, осветени сякаш от светкавицата на неочакван спомен, събуден от носталгията на сърцето, неповторими и интимни, „откраднати“ мигове от Трявна, Велико Търново, Габрово, Балчик, Видин, Белоградчик, Пловдив,  в чиято прелест оглеждаме и собствени съкровени преживявания.


Иван Христов (1900–1987) е роден през 1900 г. в град Видин. Завършва Втора мъжка гимназия в София и по желание на своя баща се записва в Юридическия факултет. По същото време посещава Държавното рисувално училище като частен ученик. От 1920 г. до 1925 г. следва в Художествената академия, специалност „Живопис“ при професорите: Никола Ганушев, Никола Маринов и Стефан Иванов. Именно под въздействето на Никола Маринов през 1926 година заминава за Мюнхен,който по това време се слави като един от големите европейски центрове на изкуството. „Досегът му с актуалните за времето съвременни тенденции обогатява творческите му възможности и му помага в намирането на свой собствен стил и насока в развитието му като живописец.“Тук трябва да отбележим, че по това време в Баварската столица е притегателен център за нашите интелектуалци и културни дейци. Те живеят и се подпомагат заедно, общуват и обменят творчески идеи. По това време се събират Кирил Цонев, композиторът Димитър Ненов, Светослав Минков, Чавдар Мутафчиев, Борис Ангелушев…Там художникът прави през 1927 г. първата си самостоятелна изложба в престижната мюнхенска галерия Kunstverein. Като пред  германската публика той показва не само портрети, но и няколко пейзажа от Трявна, с които прави силно впечатление Тези платна предизвикват сериозен интерес сред местната критика с характерния си колорит и автентичност.

Създадените през Мюнхенския период портрети са малко известни.


„Цианка“                                                   Светослав Минков

Иван Христов се вдъхновява най-вече от атмосферата на възрожденската архитектура, като по този повод забележителният български художник и изкуствовед Сирак Скитник пише: „От четвърт век за мнозина наши и чужди художници нашата стара къща е била обект на живописване. Едни тя е привличала като архитектурни форми, други като етнография, трети като история, но едва в последно време тя се явява чисто живописен материал, интригуващ художника сам по себе си – със своята същност и действително отношение към съвременността. И някои наши художници действително съумяха да ни я покажат като живо минало, с което още не сме скъсали връзките си, от което още не сме очистили кръвта си.“

„Иван Христов е сред най-изявените майстори на българската пейзажна живопис. Създава стотици платна, отразили непреходното в родната природа и възрожденската ни архитектура, пресъздава и съхранява тяхното богато духовно въздействие. Работи в този жанр редом с Борис Денев, Никола Танев, Сирак Скитник, Владимир Рилски, Атанас Стайков, Данаил Дечев, Пенчо Георгиев, Марио Жеков и др. Членува в дружество „Родно изкуство“.„Търсенето на експресивна пластична форма, завладяла поколението, към което принадлежи Иван Христов, е водеща тенденция  за българската живопис рез 30-те години на 20 век.
Творчеството на живописеца е разпознаваемо чрез наситената цветова палитра и експресивна мазка,  почти графичното предаване на светлината, работата на открито,, категоричното откъсвне от академичния рисунък, присъстват и ясно се очертват като посока а развитие на творчествто му.

Черепишки манастир

„Характерните гадации от тъмни планове, контрастиращи със светли петна изграждат и сздават усещане за драматично   напрегнато цветово повествование. За художника „цветовете са удоволствие“, Той е смел и дързък в полагането на боята върху платното, използвайки вместо четка шпакла и нож при нейното нанасяне. Техниката му е разпознаваема с това, че той започва работата си върху грундирано платно в тъмен тон. Изграждането на пластичната материя от тъмно към свело създава възможност за изграждане на богат и сложен колорит и създава спецификата на почерка му.“
След като се завръща в родината е назначен за учител в Столарското училище в Трявна и е сред инициаторите за създаването на местен музей, съхраняващ шедьоврите на резбарското и зографско изкуство. Не спира активната си творческа работа, включително с поредица от над 50 самостоятелни изяви не само у нас, но и в чужбина: мюнхенската галерия „Бракл Кунстхаус“(1928), римската галерия „Ла камера дели артисти“ (1930), торинската галерия „Палацо Кариняно“ (1931), генуезийската галерия „Салига Санта Катерина“, галерия „Боттега дел’арте“ в Бреша, варшавската галерия „Салон артистиозии стука и репродукциа“ (1934), букурещката галерия „Сала централа а Атенсуми“ (1935), берлинската „Галери Фон дер Хайде“ (1938) и др.

Созопол

Високо международно признание за художника е златният медал от Световното изложение в Париж през 1937, на което показва картината „Созополски къщи“.   Ретроспективи на Иван Христов са представяни в ХГ „Никола Петров“ – Видин (2015) и ХГ „Христо Цокев“ – Габрово (2017). Настоящата мащабна изложба е съставена основно от непоказвани творби, собственост на неговите наследници и на почитатели на изкуството му, както и от картини от фонда на Националната галерия и ГХГ – Пловдив. Негови произведения са притежание на Националната галерия, СГХГ и всички регионални галерии, държавни институции, посолства и обществени организации в страната, Музея на изящните изкуства в Будапеща, Националния музей в Шверин, Музея „Анастасия Сима“ в Букурещ, ООН, държавни институции на Германия, Русия, Полша, Румъния, Куба и Унгария, кметството на Рим, много частни колекции в България и по света. Носител на високи държавни отличия и звания в областта на изобразително изкуство, почетен гражданин на Велико Търново и Трявна.

Иван Христов (1900–1987)
(по текстове на Калин Николов)

Коментари

comments