Не е непременно нужно да си луд, но помага: в случай, че си се втурнал да направиш цяла концертна програма с трудносмилаемата сериозна музика на ХХ век. да посветиш на този мъчен, некасов, но исторически значим терен, голямата част от живота и делото си – това май вече си е лудост (от прагматична гледна точка). Трябва да си музикант, който има смелостта да вярва в новата музика при все, че тя все още търси своите слушатели. Той е храбрецът, който мисли за интерпретираната от него музика на последно място като за забавление.
Не само кураж, но и огромни познания на музикалната литуратура на ХХ век, както и откривателски нюх, се искат за да съумееш да съставиш цяла концертна програма с модерна музика за духов квинтет – далеч не най-разпространената камерна формация – програма от НАГЛЕД кратки развлекателни пиески или цикли с такива. И находчивост е нужна да озаглавиш концерта „Багатели“. Въпреки името си (“дреболия“, „нещо маловажно“) багателата не е непременно маловажна творба. При големите композитори тя често представлява концентрирана музикална миниатюра, в която с малко средства се постига значителна художествена изразност. Нека напомним, че не друг, а Бетовен дава определението „багатела“ на своята може би най-популярна клавирна миниатюра „На Елиза“, с която са доволствали почти всички любители-пианисти.
Ентусиастите-герои на обсъжданото събитие са духачи от оркестъра на Русенската опера – хора заети с представленията на оперната трупа, със спектакли вечерно време и всекидневни репетиции, обикалящи апастолски странатани. Те са претоварени инструменталисти, за които самостоятелните камерни концерти са идеалистична и почти доброволческа кауза. Двигателят се нарича Венцислав Спиров, фаготист, десетилетия наред свирил в Мексико – първо в камерен ансамбъл, сетне в държавния Ансамбъл за съвременна музика на Мексико. Венци Спиров е този, който издирва
творбите, конструира концертните програми, кани колегите си за съвместната работа, хлопа по вратите на посолствата с молби за нотните материали. Отрадно е, че идеализмът на оркестрантите бива подкрепен от ръководството на оперната трупа, което наглед не би следвало да има интерес от това музикантите „да се разсейват“ от редовата си нелека работа със странични занимания. Но пък видимо оперната управа е наясно и с друго сякаш по-важно обстоятелство: камерното музициране е от огромна полза за работата на целия оперен ансамбъл, защото укрепва ядра от оркестранти, които са се научили още по-плътно да дишат като един и да свирят спято. Като в спортните отбори – колкото повече тренировки заедно – толкова по-добър синхронът. Нелекото изработване на програма с камерна музика съдържа и тази много важна ансамблова компонента.
Из залата се чуваха най-различни коментари (пълните имена се пазят вредакцията).
Г-жа Е.: „В един миг ми се стори, че мухи и пчели зажужаха в залата. После настана звукова горска прохлада с птиче чуруликане и песен на щурци.“
Г-жа Д.: „До неотдавна нищо не разбирах от модерна музика. Но от как започнах да посещавам концертите на г-н Спиров – и започнах да я харесвам.“
Г-жа Т.: „В началото на концерта имах чувството, че тази музика се е родила в психиатрията, едвам се удържАх да не си тръгна. Но полека звуците започнаха да ме грабват, взех да свиквам и към края дори вече ми харесваше.“
Във връзка с изказването на последната дама нека споменем, че не случайно режисьорът Стенли Кубрик използва музиката на Лигети в своите сюрреалистични научно-фантастични ленти. Тези признания на слушатели без познания за авангарда и без слухов опит свидетелстат, че е постигната точно тази цел, за която мечтаят всички композитори по целия свят: възпитава се публика – от голямо до мало.
Първият цикъл за духов квинтет от Лигети (1968 г.) определено беше най-затруднителен както за рецепция, така и за интерпретация поради удивителната плетеница от гласове и от тембри наричана „микрополифония“, поради трудните ансамблови проблеми. А за публиката определено е проблемен атоналният композиторски стил и изказ, звуковата острота. Съставът обаче блестящо овладя проблемите на модерната партитура.
Втората пиеса на Марин Вълчанов (1980 г.) с класическите си пропорции и далеч по-умерени изразни средства беше вече по-лесна за слушане.
Сюитата от „авангардиста“ Константин Илиев (1943 г.) беше приятна за слушателя и смайваща за професионалиста защото приличаше на преки обработки на българската народна музика. Константин Илиев е известен с отявленото загърбване на народната ни музика, но ранните негови 19 години, с които е създал сюитата си, обясняват тоналното поведение и фолклорните заемки на автора. И тук комплименти за обоиста Ясухиро Накаяма и за валдхорниста Давиде Пизани, които безукорно изсвириха българските неравноделни тактове. И не само.
Да отбележим, че и до днес в Русе все още живеят от онези аристократични, жадни за култура и изискани русчуклии, които добре помнят бурните и първопроходни русенски младини на легендата Константин Илиев, основоположник на славната Русенска филхамония, днес – Оперно-филхармоничен оркестър. Наследникът днес на Константин Илиев си нарича Димитър Косев, около когото се зашумя на нова сметка, тъй като на 4 юни русенският кмет оповести, че тъкмо маестро Косев ще поеме ръководството на така значимия фестивал „Мартенски музикални дни Русе“, ръководен десетилетия наред до сега от изключителната мисионерка, мениджърка и музикантка Ива Чавдарова – име-институция всред българското музикантство. Ала талантът на маестро Косев ни дава спокойствието, че младите му, енергични и ентусиазирани ръце, глава и сърце ще понесат с успех щафетата, поета от институции като И.Чавдарова и К.Илиев. Не случайно слушателите на БНР го обявиха за Млад музикант на 2020 г.
Но да се върнем към актуалното събитие с авангардна музика. На финала на концерта на филхармоничния духов квинтет прозвуча творба близка по дух, средства и година на създаване до К.Илиев: Шестте багатели от Лигети (1953 г.) – цикъл красива и достъпна музика, която сполучливо увенча цялата програма. Програма внимателно промислена и сполучливо конструирана.
На подиума видяхме пъстра дружина-петорка, с разлика във възрастта до 20 години. Един блестящ съвсем младичък флейтист, Димитър Г. Димитров с три вида флейти, който, освен отличното техническо владеене на инструмента, имаше и нелеката задача „да подава“ встъпленията на колегите си с глава, сиреч едновременно да свири и да дирижира. Той споделя:
„Концертът беше различен от това, което обикновено свиря. Нужни бяха максимална концентрация и постоянно внимание към детайлите и взаимодействието между всички инструменти. Произведенията от Лигети бяха доста предизвикателени, особено първият цикъл – тежък и за рецепция. По време на концерта усещах едновременно отговорност и удоволствие от това да представям музика, която изисква активно слушане както от страна на изпълнителите, така и от публиката.“
Ясухиро Накаями (Япония), обой и англ. рог, зарадва с красив звук, изключителна сериозност и удивително старание при справянето с необичайните за чужденците български ритми (метруми, научно казано). В трудната партитура на първото парче от Лигети старателният музикант имаше „да пребори“ десетки трудни ноти, като скрупульозно изсвири всичко без грешка. Ясухиро разказва с удоволствие, като праща писмено отговорите си на брилянтен български език – такова е и свиренето му – брилянтно:
„Проекти като този винаги стартират по инициатива на нашия фаготист Венцислав. Всяка година той ни предлага идеи за авангарден репертоар и сформира състава на духовия квинтет. Аз съм един от музикантите, поканени да се присъединят към него, но това не означава, че участието ми е изцяло пасивно. Извън това аз лично експериментирам с генериране на музика чрез компютърни програми и по стечение на обстоятелствата в този процес задълбочих разбирането си за математическото тълкуване на музиката. В предишния ни проект имах възможност да се докосна до дванадесеттоновата система (додекафонията) на Шьонберг, а в тазгодишната програма, фокусирана върху Лигети, усетих силния стремеж на композитора да постигне „сливане между теория и забавление“. За мен като музикант е огромна чест да участвам в подобни проекти, които ми позволяват да опознавам и изпълнявам музика, до която иначе рядко имам досег.
До преди три години живеех в Япония и непрекъснато си търсех работа, в която да мога да се реализирам. Тогава една японка, който е работила дълги години в България, ми препоръча да се явя на конкурс и така получих възможността да работя в Русе. В Япония България е известна главно като „страната с вкусното кисело мляко“ и почти нищо друго не се знае. След като прекарах тук три години обаче, успях да открия толкова много прекрасни неща за вашата страна. В Япония, дори и да организираш концерт за класическа музика, публиката е изключително малко. За разлика от там, тук всеки един гражданин притежава висока култура и силен интерес към изкуството, което носи огромно удовлетворение за нас като изпълнители. Щастлив съм, че в момента имам толкова много възможности да свиря! Усещането, че „сбъднах мечтата си“, все още ме държи.“
Давиде Писани (Италия), валдхорна, изуми със свободата на „разходката“ между трудните скокове, а те са и физическо натоварване, с трудните бързи и технични пасажи, непрестанното боравене със сордината – немалка „тенджера“, завързана за дясната му ръка.
„На мен ми се стори много интересно да свиря нещо различно, кето оставя публиката в почуда. Нямаше начин да не приема. Бихме желали да развиваме този проект в бъдеще.
Аз съм в Русе от 2023 г., след като спечелих конкурс за първа валдхорна в оперно-филхармоничния оркестър. Винаги съм мечтал да бъда на постоянна работа в оркестър, където да развия артистичните си качества. Чувствам се много добре тук, атмосферата и колегите са прекрасни и се усещам част от голямо семейство. Разбира се, че ми липсва домът ми в Италия, родителите ми и приятелите. Но така или иначе ние музикантите сме длъжни да се научим да се справяме с житейските ситуации, които ни водят далеч от къщи.“
Здравко Саралиев от водач на кларинетната група биде назначен за Директор на Националното училище за музика и изкуства в Русе. При цялата си огромна заетост той с радост е поел по самоинициатива да участва в тежкия проект и да споделя огромния си опит и майсторство с по-младите си и по-неопитни колеги. Забележителени нструменталист!
Стожерът на събитието Венцислав Спиров, фагот, е един от максимум десетината български музиканти, които самоотвержено са се посветили на каузата на съвременната музика. Солист на русенския оркестър, той демонстрира забележителни инструментални качества. А като човек с рядък за България опит в областта на т.нар.авангардна музика той е и нещо като идеен, инструментален и стилов наставник относно разбирането на партитурата, разгадаването на авторовия замисъл и предаността към този замисъл.
Това беше един много извънреден концерт, за който заслужаваше да се бие път до Русе. Остава да опитаме да доведем в София тези петима рицари на новата музика и на бъдещето, защото в столицата определено са ситуирани голяма част от познавачите и адептите на модерната музика. Защото, честно казано, в София са рядкост такива чудеса – цели „откривателски“ концертни програми ей тъй без повод, в напълно редовния афиш на някоя оперна трупа или друга институция за класическа музика.
Хайде, Русенски духов квинтет „Спиров“–или по-добре – inspiro-квинтет?!?), зарадвайте и софийските строители на сериозното звукотворчество на утрешния ден! Сайтът Обаче се кандидатира за ваш кръстник.
Събитието:
Държавна опера – Русе
Зала Филхармония
Камерен концерт, 02.06.2026
Лигети – 10 пиеси за духов квинтет
Марин Вълчанов – Духов квинтет
Константин Илиев – Сюита
Лигети – 6 багатели за духов квинтет
Свирят: Димитър Г.Димитров, флейта, Ясухиро Накаями, обой, Здравко Саралиев, кларинет, Венцеслав Спиров, фагот, Давиде Пизани, валдхорна
Здравка Андреева
10.06.2026, 20.00 ч.
