Мисля, че е рано за еуфория около изборите в Унгария. Да не забравяме, че Петер Мадяр е от политическото семейство на Орбан, бивш активист на ФИДЕС.Няма да му е лесно да успокои и обедини чувствата и нагласите на унгарците и между благоразположението на Вашингтон (в лицето на Доналд Тръмп) и близостта на Брюксел (в лицето на Урсула фон дер Лайен).
Спомням си, още преди демократичните промени ожесточените спорове в управляващата комунистическа партия и колебанията в обществото по време на перестройката през 90-те години в Будапеща. Отразявах споровете в предимно партийните дискусионни клубове като специален пратеник на БНР. От съмишлениците в дебатите произлязоха различни политически нагласи. Спомням си също как в Будапеща в един предиобед бе закрит Варшавският договор. Ей така, без шум, без обяснение. След това в съседна Прага само подписаха документите. Като се върнем още по-назад към 1956 г., след военната намеса от Москва, ще разберем, че в унгарското общество днес противоречиво са придвижване в съчетани емоции, обвързаности и политически прагматизъм.
Прибързано е да се гадае какво ще роди спорът между двамата националисти Виктор Орбан и Петер Мадяр. Умората и разочарованието от Орбан не означава безрезервна обич към Мадяр. Съкрушителната победа на Мадяр и ТИСА и досегашните обвързаности на Орбан и ФИДЕС са на двата полюса на очакванията. Някои от опонентите на промяната се опитват да представят Орбан като човекът на Тръмп, а не като човекът на Путин. Всъщност общият знак от изборите е че Унгария държи на суверинитета си с приоритет на националния интерес. Едва ли ще може да се очакват обаче резки стъпки по отношение на миграцията, либералната идеология, в отношението към Украйна, войната там и европейската политика, енергийната зависимост. Има шансове за съдебна реформа и отслабване на натиска върху медиите. Вероятно Европа ще се чувства победител на фона на ярко изразената подкрепа за Орбан от САЩ с безпрецедентната визита на вицепрезидента Джей Ди Ванс и по-дискретната помощ от Москва. Да не забравяме и засилилото се икономическо влияние на Китай. Идеята да се активизира Вишеградската четворка, изразена от Мадяр, е пред препятствието на четвъртия – Словакия, която е обвързана с проруската политика на своя премиер Роберт Фицо. Не е без значение как двамата някогашни съратници и сегашните опоненти ще си разпределят властта и влиянието в Унгария.
Безпрецедентната избирателна активност и предварителният резултат от 53 % срещу 38 % за Виктор Орбан показват, че умората от досегашната политика е базата на очакванията за промени. Главният въпрос е накъде ще води страната Петер Мадяр – напред или назад и кое е напред и какво е назад спрямо Европа, САЩ, Русия, Китай и близките съседи…
