Новата примиера в Комеди бар „Happy“ Сатира – „Няма проблем“ от Дейвид Айс с режисьор Делян Илиев посреща и изпраща публиката с финалните кадри от филма „Казабланка“, които по своеобразен начин участват в представлението. На този фон двама млади непрекъснато се разминават с възможната среща с любовта.
Той и тя са във въображаемо кафене. Тя самотно чете сборник разкази на Селинджър заела романтично екзистенциална поза. Привлечен от нея, той прави опит да влезе в контакт.
Това е онзи момент, както казва режисьорът Делян Илиев: „В който всичко е възможно.“ И който твърде често остава неосъществен.
В множество повторения на една и съща ситуация, в която птичето отлита, двамата герои правят многообразни опити да преодолеят бариерата между си, но непрекъснато демонстрират защо и как не се случват нещата… Той е плах, агресивен, наивен, глупав, свенлив, агресивен, уж е чел, ама явно не „Устата ми хубава, очите ми зелени“, Тя е самотна, нещастна, безразлична, иронична, превзета, кокетка, интелектуалка, предизвикателна – забавляваме се с безкрайните възможни вариации който демонстрират проваленитие възможности да бъдем това, което наистина искаме и сме. Без да можем да се възползваме от мига, в който да разчупим стените по между си и да разкрием истинските си чувства. Двамата чудесни актьори се превъплъщават в богата гама от преднамерени пози, чрез които прикриваме от какво наистина имаме нужда, а именно потребността от човешка топлота и разбиране. Ситуации, в които най-често изпадаме, когато фрази, като: „няма проблем“ използваме като щит за да не признаем истинските си чувства. Мислим, че така ще сме по-интересни, по – представителни, по – независими и неуязвими, че сме тези, които определят правилата, но губим играта.
Защото зад реплики като „няма проблем“ се прикрива истинският голям проблем който имаме със себе си самите: страхът от разочарование, от неодобрение, а също и неоснователната ни гордост, предразсъдъци от рода на „така е редно“, както и всички форми на неувереност и недоверие в собствените ни качества…
Работата е там, че въпреки всичките престорености, човешката душа има една единствена потребност – да срещне своя сродна половинка. Да преживее чудото на влюбването, онзи миг щастие като на кино.
Затова и финалните кадри от „Казабланка“ с култовата реплика „Винаги ще имаме Париж“ – митичното място за среща с Любовта, не слизат от сцената. Толкова много неща могат да ни разделят, но това, за което си струва да се живее, да не се забравя и да се преследва, е магията на случването, защото винаги пред нас ще има Париж…
Много точна и презицно разчетена постановка, динамично действие и завладяваща актьорска игра. Изваяни, ярки етюди, забележителна пластика. Той, Антъни Пенев, е като струна, всяка мимика жест, трепване на мускул са обмислено използвани изразни средства, тя е изискана, деликатна, взискателна, перфектна и недостъпна. Да не говорим колко прекрасни певци са и двамата.
Но случва ли се контактът? Ще разберете ако се насладите на това представление в Хепи бара на Сатирата. Ще се посмеете на глас ще си спомните собствените си провали и заблуди и ще разберете колко малко трябва всъщност, за да стигнем без проблеми до другия. Като зарежем например репликата „няма проблем“ и от време на време да гледаме заедно „Казабланка“. За да не закърняват емоционалните ни познания за света и човешките взаимоотношения.
„Между неловкия флирт, дребните лъжи, искрените признания и внезапните обрати, спектакълът проследява как разговорът се превръща в поле за маневри, а „няма проблем“ – в универсално оправдание….
С хумор и точни наблюдения „Няма проблем“ поставя въпросите за самотата, близостта и нуждата да се нагодим към другия, без да изгубим себе си. Комедия за съвременния градски човек, за срещите, които можеха да се случат по хиляди начини и за онзи един момент, в който всичко изглежда възможно.“ Казва режисьорът Делян Илиев.
Много е важено посланието, на което режисьорът обръща внимание, отпратено към съвременния градски човек, съвременните млади хора, които сякаш са си самодостатъчни, чувствайки се прекалено удобно в затворения технологичен виртуален свят на образите и изобразяването, където чувствата губят своето значение, а те самите – връзка със собствените си духовни потребности. Свят, в който става все по – трудно двама души да намерят път в реалността един към друг. Но, слава Богу, театърът е жив, той събужда, докосва, преобразява и връща истинските усещания.
Гледайте „Няма проблем“ от Дейвид Айс, няма да съжалявате.
( SURE THING За първи път е поставена на Манхатън Пънч Лайн Тиътър в Ню Йорк Сити през февруари 1988 г., Стив Каплан, художествен директор.)
Превод Делян Илиев
режисьор: Делян Илиев
сценография: Илина Грозева
музика: Явор Намлиев
С участието на Ралица Попова и Антъни Пенев
