От Вивиан Праматароф – Хамбургер и Андреас Хамбургер на сцена „Апостол Карамитев“ в Народния
Сценография и костюми:Цецка Ивайлова
Музика:Петя Диманова
В ролите:Мерилин Монро – Анна Кошко
д-р Грийнсън – Деян Донков
В началото на театралния сезон Народният театър зарадва своята закопняла за изкуство публика със сложен, но силно въздействащ спектакъл и впечатляваща актьорска игра.(Много семе е оставил след себе си Джон Малкович в тоя театър, шеговито коментира колега).
Спектакълът всъщност е един въображаем психотерапевтичен сеанс, какъвто би могъл да бъде последният между Мерилин Моро и нейния лекуващ лекар, д-р Ралф Грийсън, преди тя да сложи край на живота си. Пренебрегвайки в голяма степен популярните гъделичкащи любопитството подробности, раздухвани от медиите, свързани с житейските неблагополучия на звездата, пиесата всъщност представлява дълбочинно изследване и анализ на въображаемия свят, който ни предлага масовата индустрия – филмова и медийна. Свят, сътворен от фалшиви идоли и модели на поведение, доминиран от рекламите и комерсиалната страст за притежание и съвършенство, свят, който не се интересува травмите, които нанася на отделната личност, поради своята непостижимост. Защото дълбоко в себе си човек има съвсем прости духовни потребности от тези, които му поднася екранът, а именно човешка близост, разбирателство и любов.
Авторите не случайно са психиатри и изследователи точно на филмовата индустрия, и на психологията на киното и филмовите образи.
Д-р Вивиана Праматароф-Хамбургер е лекар (завършила е медицина в МУ-Варна), психотерапевт и сексолог, доцент в Лудвиг-Максимилиан университет, Мюнхен. Съосновател е на аналитичната група „Филм и психоанализа“, която от 2008 г. представя и анализира филми в Музея на киното, Мюнхен. Автор на множество публикации на тема кино и психоанализа.
Андреас Хамбургер e доктор по философия, професор по клинична психология и психоанализа в Международния психоаналитичен университет в Берлин, член на Мюнхенската работна група по кино и психоанализа от 2007 г. Научната област на неговите изследвания е социалната травма, филмова анализа и супервизия.
Изключителна находка за илюстрация на тяхното изследване са реалните образи на двамата герои: Мерилин Моро и лекуващият й лекар, който я открива мъртва след последния им сеанс, д-р Ралф Грийнсън. Авторите намират неочаквана дълбинна връзка между двамата и сътворяват един блестящ диалог по между им, от който изкристализира цялата обреченост и драма на две човешки същества, принудени да играят наложени от публичността им образи, които са лишени от възможността да бъдат себе си. Но и на двамата подтиснатите им самоличности непрекъснато се бунтуват и търсят опити за освобождаване на истинското си Аз.
Мерилин Монро, родена Норма Джийн Мортънсън, трето дете на Гладис Пърл Бейкър не познава баща си. Но той винаги ѝ е липсвал. Майка ѝ страда от шизофрения, затова Норма живее в приемни семейства, преживява и сексуално насилие. Как това момиче, което дори заеква, постепенно се превръща в най-скъпо платената секс-символ звезда, минавайки през обучение и дори започва да чете Достоевски и каква е цената да поддържа този лъскав образ, създаден от целулоидната лента, как крие зад него всички свои драми и травми – неосъществени любови, нещастни бракове, неродени деца? Знаем, два от трите ѝ широко рекламирани неуспешни брака – с бейзболната звезда Джо Димаджо и драматурга Артър Милър, са абсолютен провал. Всеизвестна е обречената ѝ връзка с братята Кенеди. Умира на 36 години от свръхдоза барбитурати в дома си, в Лос Анджелис, на 5 август 1962 г., като капак вечно витае въпросът дали не е убита от някого, от ЦРУ?
По-скоро обществото я убива. Целият този целулоиден свят, подхранван от медиите и захранващ публиката с изкуствено създадени звезди и легенди, убива собствените си герои.
Сложният асинхронен диалог, прекъсван от монолози между нея и психиатъра ѝ Ралф Грийнсън, сътворен от авторите, по изключително въздействащ начин разкрива истината за неизбежността на фаталния финал, като изважда наяве драмата на подменените човешки същности. На неосъществените човешки потребности. Като в някакъв смисъл двамата протагонисти се оказват огледални образи – доктор Ралф Грийнсън всъщност е роден в еврейско семейство като Ромео Самюъл Грийншпун. И той става много популярен, дори е първообраз и герой на роман и филм: „Капитан Нюман“, в който го играе Грегъри Пек. Грийсън също носи своята драма на подменената личност. Сестра му, Жулиета, видна пианистка, не е сменила еврейското си име, а той, белязан от отхвърленото си име Ромео, сякаш никога не се е разделял с копнежа по чистата любов, но живее в лъчите на прожекторите.
Спектакълът е умишлено изграден в една приглушена гама, предразполагаща за проникване отвъд външната обвивка, за вникване в душите на героите. Прозирна стена като филмов екран разделя двамата герои. От двете ѝ страни всеки изповядва неосъществената си същност. Мерилин винаги е искала да има баща, Ралф – чиста любов. Нещо невъзможно и за двамата, но в цялата безизходност и трудно осъществим чисто човешки контакт, двамата имат моменти на човешко разбиране, когато откриват близостта на душите си.
Младата актриса в ролята на Мерилин – Анна Кошко,( много прилича на га героинята си) възпитаница на колеж „Любен Гройс“ играе елегантно, сложно, минава през различни емоционални амплитуди: от мекота, несигурност, крехкост, до цинизъм и предизвикателство, разкривайки непосилната болка и страдание, които преживява.
Деян Донков е забележителен в умението си да интерпретира всеки бегъл порив, всеки нюанс на емоционално състояние, той може да играе без думи и да разбереш текста по пластиката и емоциите, с които борави. Владее до съвършенство всички гами, тонове и полутонове на чувствата си. Доставя огромна наслада на театралните почитатели, които се интересуват от истинско майсторско театрално изкуство.
Прекрасна е работата не екипа по видеозаснемането и видеодизайна: Стефан Здравески, Мая Вселенска, които умело илюстрират илюзорността на филмовата лента. А специалното участие на Думисани Карамански придава енигматична нотка в преживяването на спектакъла. Все пак, киното е и магия, без която не можем.
Прекрасен акцент е и изпълнението на цигулка, на Жорж Паликарски, рамкиращо спектакъла.
Участва и фотографът Стефан Здраевски, който изпълнява на саксофон своя музикална творба.
Драматург на спектакъла е Мирела Иванова, художник на плаката Николай Димитров NAD, помощник-режисьор: Ренета Икономова. Превод: Василка Мирчева
Това е спектакъл, който не може да те остави безразличен, учи да различаваш фалша от истината в човешките взаимоотношения.
На добър час на целия екип.
