През 1983 г. в света на музиката тресна бомба! Жена в Берлинската филхармония! При това в позицията на водачка! Суперважната и значима позиция на соло-кларинетистка!
За ансамбъла на Берлинската филхармония се казва, че е нещо като автономна република – музикантите взимат повечете решения чрез вишегласие. И тъй, хората си имат вековно неписано правило, че жените в оркестъра не подпомагат ансамбловата спойка поради наложителните си чести отсъствия заради бременности, детски болести, влюбвания и пр. Оркестърът се противопоставил да вземат в редиците си най-доброто, което, не щеш ли!, имало неблагоразумието да бъде от женски пол – млада хубавица при това, майсторка с инструмента си. САБИНЕ МАЙЕР – името й днес се нарежда сред каймака на световното музикантство. Чакаме я в зала България на 6 юни. Но се се наложил ШЕФЪТ на Берлинските филхармоници, всемогъщият „император“ Херберт фон Караян. Наредил началникът фон Караян да се вземе жената, подчинили се оркестрантите. Временно.
Чувам вече глас „А къде тук е радиоисторията?“
Ето я, иде.
Авторката на тези редове, бидейки също млада и дебелоглава радиоводеща от програмите Христо Ботев и Орфей, си беше пробила път в стена непробиваема в онези години: по програма Хоризонт да звучи СЛОВО ЗА МУЗИКА, нейното слово при това. Това не се вписваше в тогавашните норми на програма Хоризонт, според които трябваше: музикалната класика да е с пиеси не по-дълги от 3-4 минути, мажорни, в стил „хопа-хопа!“, разнообразни/ обхваната в концерти не по-дълги от 30 мин., без никакви слова, освен име и автор на произведението. В краен случай – изпълнител. Забранено всичко, което е 20 век без да е соц-риалистическо, демек съветско „правоверно“ и българско. Сериозното и тъжното също са непозволени. Нямаше какво да търси западната идеологическа диверсия в пропагандната Хоризонт! Барток ли?!? Шьонберг, Стравински, Хиндемит – къде ти. „НеХор“ пишеше срещу тези имена в тефтерите със сигнатурите.
Та роди се предаването Музикални хоризонти с цели 3 страници популярен информационен текст.
В интерес на радиоисторията е нужно да кажа, че правото на слово за класика първа беше извоювала доайенката Красимира Йорданова – но само за опера и то само 6-7 минути в рамките на друго голямо предаване – спортно ли беше, Хоризонт за вас ли…Да, глас, страсти, идоли, сюжет – опера сиреч. Ама някакви си абстрактни цигу-мигу-цигулки или пиана – някак не беше достатъчно соц-реалистическо, комай…
Тогава текстът на всяко предаване от пишещата машина на автора трябваше да мине поне през 3 чифта очи, 3 глави, и 3 ръце. Всяка страница в долния десен ъгъл трябваше да бъде разписана от редактора на предаването – отговорен за съответствието между всяка написана и произнесена дума, Шапката на „сценария“ трябваше да носи подписа на главния или зам-главния редактор. На финала беше потребен и парафът на един от четиримата политически наблюдатели /по моему повечето рано пенсионирани висши военни, умни хора, но с определени идеологически задачи/. ПАРАФ! Централна лексикална словесна радиоединица!
Та, явявам се аз, „с ръце опнати по лампазите“, пред идеологическия наблюдател с моята умопомрачителна новина, че ВЕЧЕ ИМА ЖЕНА в Берлинската филхармония. Неловка тишина.
Той: Е и?
Аз: Ама другарю, светът не познава такъв прецедент! Жена в Берлинската филхармония!
Той: Ами да се присъедини светът към социализма. Тук има равенство на половете.
Аз: Да де, ама колегите й от Берлинската филхармония не я искат… Защитава я основно Караян.
Той: Коя Филхармония?!? Берлинска ли?!? Ами че то няма такъв град!!! Има Западен Берлин! Веднага да промениш всичко на Западноберлинската филхармония!!!
Аз /доволна, че не ме изхвърлят веднага/: Добре, променям. Остава ли новината? И да знаете, другарю, че ако заради тази другарка изхвърлят фон Караян от Бер…, Западноберлинската филхармония – проблеми диектно ще има Западноберлинският сенат и кметът, защото те са назначили Караян и му плащат заплатата.
Накрай напипах дамара. Мина новината. Като споменах Берлинския сенат и кмета на Берлин…
Автор: Здравка Андреева
