С изящен спектакъл по негови стихове колежът, носещ името на големия режисьор, ни припомни богатството на неговия невероятно дълбок и емоционален свят. Младите актьори, възпитаници на неговата школа под режисурата на Михаил Милчев доказаха, че са прихванали гените на неговата сетивност, както и разбирането му за театъра, като послание за светлина и добро. Чрез поетичното му слово в образи танц, те се постараха успешно да докоснат публиката до духовния свят на твореца. Музиката на Христо Намлиев участваше в диалог с техния спектакъл.
Не е тайна, че като културна общност имаме неизплатен дълг към Любен Гройс. Той си отиде разболян от фалша, лъжата и пошлостта на едно общество, в което просперираха удобните и нагаждащите се. Неговото име и неговата семейна биография затваряха вратите на столичните театри за него. Във времена, когато доминираха пропагандни и плоски спектакли, обслужващи идеологията на времето, той беше режисьор сякаш от друга вселена. Но и в малките провинциални театри, където му бе отредено да работи, той показваше силата и мащаба на своя талант. Изящен, фин психолог, с ярко въображение и чувствителност, нетърпящ лъжата и фалша, буквализма и битовизма на сцената. Но е факт, че в културната памет са останали доста други имена, хвалени и славени със и без повод на времето, а името Любен Гройс днес се знае от малцина.
И ако не бяха шепа ентусиасти, негови верни последователи актьори и най-вече проф. Елена Баева, която създаде фондация и колеж на негово име, възможно е името му съвсем да беше забравено днес. За нея времето, в което са работели заедно в Родопския драматичен театър, отваряйки очите и душите на родопчани за великите имена на театъра и доказвайки големите възможности на изкуството да стигне до всеки, е най-големият житейски и професионален урок.
Всъщност, театралните му уроци са съхранени и издадени в два тома: „Вечно живият театър“- и книга с негови есета и размисли: „Режисьорски бележки“ – бележки по спектаклите, върху които е работел. Трябва да се знае, че Любен Гройс поставя предимно Шекспир, (член е на Международното шекспирово дружество) и велики имена като Молиер, Ибсен, Еврипид, Вазов, Страшимиров, Йовков, Константин Илиев. Все автори, които дават необятни простори на въображението и възможности за изучаване и опознаване на човешката душа. Защото, както многократно подчертава професор Баева, неговото мото, разбирането му за театъра, е разбирането за свободата. Осмислена и изразена чрез актьорската игра. Театърът е свобода- е неговото мото. За съжаление, в личен план, трудно извоювана и скъпо платена. А разбирането му какво е актьорът в театъра, как се работи с актьора, би трябвало да е чете и осмисля отново и отново.
„Светлина, вяра, обич, всеотдайност и нечовешко трудолюбие “ -така го обрисува Елена Баева, пожелавайки на младите актьори да усетят и носят духа му, за да ги води в тази не лека професия.
Но безспорно огрени от неговата светлина, те пресъздадоха усещането си за душевността на твореца в спектакъла, носещ не случайно заглавието „Светло“.
ОТДАЛЕЧЕНИЕ
Аз се загубих и вече ме няма
Свърнах от град, от паланка и хижа
Още една или две стъпки само-
от броеницата и ще се изнижа
Там, дето моя калпак ще съзират,
катерица под снега ще изскочи.
не шалчето ми, а клонка немирна
в грешна пътека ще ги насочи
Даже, когато помислят, че виждат
моя дъх-сняг ще е сипнат отгоре.
някому може би ще създам грижа,
ако реши да ме търси безспирно.
Стигнах най-сетне до хоризонта.
Горе небето е, долу земята.
Враг тук не може да ме догони,
нито сподири приятел.
По подражание
на Валери Петров
За какво бе туй всичко, за какво бе туй всичко?
С тоз въпрос ти изхвръкна от душата м, птичко,
(като таз чучулига на Вазов, която
над нивята се вдига в нажеженото лято
и погледна от горе със нескрита надежда
как под тебе ландшафтът като в сън се нарежда:
малки къщи с комини, китни дворчета, слив,
после пътища бели, после ширнати ниви,
ред омраза и злоба, и отгоре ред почва.
Като синя мъглица споменът изтънява-
кой изкуство е правил, кой ламтял е за слава,
кой е бил между всички даровит и способен,
кой е страдал от завист некадърен и злобен.
Няма, няма-там горе няма нищо такова-
там е толкова чисто, там е страница нова.
