Въздействието на изкуствения интелект (ИИ) върху медиите, журналистите и публиката е сложно и многостранно. Алгоритмите могат да улесняват създаването на съдържание, а ИИ направи революция в медийната и в развлекателната индустрия.
Продължаваме поредицата за възможностите и рисковете на изкуствения интелект.
Бъдещето на ИИ в медиите е обещаващо с потенциала на виртуалната и разширената реалност, които трансформират по нов начин усещанията при медийното потребление. Тези технологии предлагат завладяващи и интерактивни преживявания, които могат значително да подобрят ангажираността на потребителите.
Изкуствененият интелект може да е полезен и за управлението на медиите като независими структури. Алгоритмичните системи рационализират мениджърските процеси и подобряват услугите, което води до по-ефективно функциониране на тези организации. Подобни системи могат да подобрят събирането и на маркетингова информация в реално време, която позволява съответно по-голяма маркетингова гъвкавост.
От друга страна, внедряването на ИИ в медиите може да умножи информационните смущения, както и да генерира предизвикателства, свързани с прозрачността. Освен това твърде широкото прилагане на ИИ води до риска да се увеличи зависимостта на медийните канали от големите технологични платформи, които имат финансовата мощ да разработват бързо силни иновативни решения.
Необходими са задълбочени проучвания на въздействието на ИИ върху съдържанието и институционните характеристики на медиите, преди да се предприемат стъпки към конкретно регулиране. Комитетът по медии и информационно общество към Съвета на Европа създаде подкомитет от експерти относно въздействията на генеративния ИИ върху свободата на изразяване (MSI-AI). През 2024 – 2025г. специалистите ще работят върху създаването на ръководни насоки за различните видове влияния на генеративния ИИ върху свободата на словото като човешко право. Те няма да бъдат задължителни за европейските страни, но могат да създадат необходимата основа за съответни национални политики, която отразява последователно принципите на защита на човешките права.
Регламентът за ИИ, предложен от Европейската комисия, трябва да внесе яснота относно използването на ИИ и от медиите.
Някои от главните теми, свързани с прилагането на алгоритмите в медиите и журналистиката, се отнасят до:
- анализ на автоматизираното информационно съдържание (достоверност, качество на информацията, лекота на четене и др.);
- нови журналистически формати, породени от използването на ИИ;
- връзката между платформи и медии в една високо технологична среда;
- въздействието на ИИ върху поверителността и прозрачността на медийното съдържание;
- регулиране и етични норми при създаване и използване на автоматизирано съдържание;
- нови професионални профили и нови задачи, възникнали вследствие употребата на ИИ;
- промени в обучението на журналистите и специалистите по комуникация;
- нови условия за заетост и работа на журналистите;
- реакция на публиката към приемането на автоматизирано съдържание и неговите социални ефекти (поляризация, плурализъм и др.);
- нови цифрови разделения (пол, раса, социална принадлежност и др.).
С развитието на изкуствения интелект се налага необходимостта от усвояване на нов вид компетентности, свързани с по-сложните социални взаимоотношения вече и между човека и интелигентните машини. Медийната и цифровата грамотност се допълват от грамотност за характеристиките и ролята на изкуствения интелект в нашия свят.
Линк: https://www.unesco.org/en/digital-education/ai-future-learning/competency-frameworks
