Предстои да се насладим на нова интерпретация на „Вълшебната флейта“ на сцената на Софийската опера. Заглавието не е влизало в репертоара от 90-те години на 20 в.
Пресконференцията за предстоящата среща с произведението на Моцарт (14,15,16,29,30 март от 19,00 ч. и 17-и от 16,00 ч.)се превърна в истинско откровение за това, как една велика музика може да предизвика въображението и сплоти разноезичен колектив, събран от различни части на света, в търсене на съвършени и нови възможности за достигане на великите послания на човешката душа до съвременната публика.
Режисьорът Вера Петрова представи екипа и загатна посоката на новите тълкувания на произведението:
Огромен е солистичният състав, от 4-5 държави имаме солисти, най-добрите български солисти участват, както и най-новите попълнения на нашата трупа, имаме 3 броя Тамино: Благой Нацоски, Емил Павлов, Хриимир Дамянов, имаме двама разкошни Папегено: Атанас Младенов и Гжегош Собчак, имаме разкошни Паминии: Силвия Тенева, Стефани Кръстева-Павлова, две Папагени: Диана Алексе и Станислава Момекова, Моностатос се изпълнява от Крсимир Динев и Пламен Гранджан, имаме разбира се, нашите благородни красиви баси в ролята на Зарастро: Бисер Георгиев, Ангел Борисов, Петър Бучков, две тройки вълшебни дами: Вивиен Георгиева, Елеонора Джоджоска, Александрина Стоянова, Ина Калинова,Наталия Стоянова, Весела Янева и Цариците на нощта- знаете, че във света артистите, които изпяват тази екстремна роля, се броят на пръстите на едната ръка, а ние имаме три фантастични Царици: Бригита Симон, Диана Василева, Луцие Канкова! Те са най-важният акцент! Имаме разкошни жреци и рицари, това са ни също първи солисти, които са млади: Ангел Антонов, Николай Войнов, Росен Ненчев, Степан Морозов, Кирил Константинов-тоест, във всички роли нямаме абсолютно никакъв компромис по отношение на качеството. Три различни тройки деца, с ръководител Димитър Констанцалиев.Тяхната роля е много сложна и много интересна. Балетът ни подкрепя с една изключителна солистка, каквато е Памела Бантова и Джулия Маниеру плюс още четири момичета.
Не искам да обяснявам концепцията, но съм приготвила два цитата:
Първият е от току що излязлата книга на големия български музикоед, може би единственият вече в България, проф. Боянка Арнаудова. Там се казва едно много интересно изречение :
„Граф Цинцендорф, старателен хроникьор на виенския живот по това време съобщава: „ Музиката и декорите са красиви, а останалото е един великолепен фарс.“
Ние използваме идеята за шекспировия театър в театъра, тоест за нас целият ни живот представлява един театър, така сме разработили всъщност, заглавието. Но това, което искам да ви прочета и което за мене обяснява философията на цялото произведение, е една даоистка притча. По-скоро откъс от нея:
„-Когато си чул флейтата на човека, още не си знаел какво е флейтата на земята. Когато чуеш флейтата на Земята, няма да знаеш какво е флейтата на Вселената. Флейтата на Земята се създава от всички нейни звуци както флейтата на човека като дупчици в бамбука.
-А какво е флейтата на Вселената?- попитал Странника.
-В нея звучат множество ладове и всеки поотделно, отвърнал Владеещият чувствата си. Всички неща звучат сами, нима някой им въздейства? За невежите нещата във света са хаотични, но мъдрят съзира една динамична променяща се хармония между тях, звучаща като мелодия на флейта.“
Маестро диригент-постановчик Светослав Борисов сподели какво е новото в неговата интерпретация:
„…В симбиоза с концепцията на Вера, с която работим изключително хармонично се опитваме да направим нов, динамичен, пулсиращ шокиращ на момент Моцарт, който да ни завладее всички както нас на сцената, така и хората в залата. Не искам да конкретизирам и да влизам в детайли за изненадите, защото проява на лош вкус, но изненади ще има, надявам се те да бъдат приети с усмивка, защото целият този фарс, за който и Вера спомена, в тези драматични моменти винаги има една нотка на намигване, една нотка на самоирония, една нотка на поглеждане по по-лек чин на нещата. Именно това се опитваме да направим и в оркестрирането, трябва да ви кажа, че най-голямото предизвикателство е това. Както се спомена в началото, че от 90 години на миналия век досега не е поставяна тази опера, а Моцарт е нещо много специално и за мене, като австрийски възпитаник и въобще в историята на музиката. И като нещо толкова специално, се опитвам да подхождам извън тези иронични намигвания, с изключителна сериозност към основния текст за да успеем да влеем в стилистиката на моцартовото звукоизвличане, моцартовото звукофразиране както с оркестъра така и със солистите, има много ансамблови моменти, които са изключително пластични във своята фрактура и трябва да бъдат извадени малките детайлчета…и точно тези детайлчета за да имат необходимия ефект, трябва да бъдат много ясно изнесени напред.
Особено с оркестъра н софийската опера, който има богат репертоар, в последно време и доста тежък репертоар като Вагнер, Верди, Пучини-тази трансформция към един пулсиращ, към един прозрачен, лек и въпреки това драматичен Моцарт, е предизвикателство, с което се надбягваме в момента, съревноваваме се и търсим… За изненадите няма да влизам в конкретика, но искам да кажа, че съм изключително щастлив да работя с този прекрасен екип и смея да кажа, че във времето, в което работим заедно, се обогатяваме взаимно, което е най-ценното. В едно такова съвместно сътрудничество.
Моли О’Катън сценграф За четвърти път в България за пръв път работи в Операта, споделя, че е била вдъхновена от две неща: либретото, което носи лекия дух на Кабаре и от сградата на операта. И е съчетала тези две неща в решението си, поставяйки сюжета в света на 20-те години на 20-и век, като по този начин взимайки малко от магията и на театъра, и на киното среща магията на самото произведение.
(името на архитекта на сградата арх. Лазар Парашкеванов, който е добре да помним и като граждани на София, както и на целия постановъчен екип може да бъде открито в декорите на сцената)
Риолина Топалова разкривайки как присъства балетът в спектакъла, назова Моцарт велик анализатор на човешката душа, един анализатор на целия свят, който на заобикаля. Анализатор, който умее да изкара целия потенциал на епохата, на артистите за да ги представи на публиката и да стигне до сърцето на всеки един.
Страхотната режисура ни предостави възможността всички ние да сме част от този екип, допълни тя.- защото тя ни въведе към друга посока. Не просто създаване на едно произведение като опера, като музика, като танц, а наистина дълбоко прочувствен спектакъл, олицетворение на съвършения човек с чистата емоционална душа…
Всички участници в екипа взеха участие в тази вълнуваща пресконференция, защото всички се чувстваха ентусиазирани и запленени от своята кауза да разкрият по различен и неочакван начин магията на Моцарт. За високия градус на на предпремиерните емоции и удоволствието, изписано по лицата от общата работа, можете да се убедите сами:
Моцарт! Музиката му не само лекува, тя създава и свързва светове!
