В навечерието на Нова година излезе от печат последната недовършена творба на големия български писател академик Антон Дончев. Съпругата на писателя – актрисата Райна Василева, успя да възстанови ръкописа и публикува – романизираната легенда за „Вълчан войвода и златото на Лизимах“, с помощта на издателя Любомир Пашов, председател на Фондация „Звезди под звездите“ и издателство „Нитон“. 
Антон се възхищаваше от Вълчан войвода, от неговата организация на четническото движение, от непоносимостта му към предателството, си спомня Райна Василева. Писателят пише на ръка, така запазва нишката на мисълта си, но далеч не беше лесно да се разчете почеркът му, да се разпознаят някои думи, разказваше ми тя. Даже с нея обсъждахме да търсим специалисти по разчитане на почерци. Изведнъж като божия искра тръгна и стана по-лесно, продължава съпругата на писателя. Извършен е огромен труд, но „…не можеше да не направя този подарък, защото тази книга е изповед към историята, книга-легенда, златна легенда“, отбелязва Райна Василева. Легендата за войводата и скритото злато е предавана от човек на човек и далеч не е плод на въображението на иманярите. Сега мнозина се питат – къде е златото на войводата, къде са дворците, но отговорът е прост – той всичко дава за свободата на България. Съдбата на тази многостранна личност е привлякла въображението на писателя. „Само въображението на писател може да възстанови това, което липсва в историята“, казва проф. Валери Стефанов – един от приятелите на Антон Дончев. Историята е разказ, въображение, воля за поддържане колективна идентичност. В легендите истината е загубена, тя е преформатирана. Вълчан войвода е езотеричен герой“, подчертава литературоведът.
„Нашето общество може да се огледа в романите на Антон Дончев – с възходите и паденията на нацията ни“, заяви при представянето на книгата в Музея-галерия на хотел „Анел“ председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов. „Освен че беше последният велик български белетрист, Антон Дончев беше, е и ще бъде духовен наставник на своя народ“, каза литературният критик Иван Гранитски, чието издателство „Захари Стоянов“ публикува повечето от книгите на Антон Дончев.
До последно Антон Дончев, който почина на 90 години на 20 октомври 2022г., работи над романа. „Антон имаше уникален начин на писане. Едва когато си изясняваше и най-малките подробности от сюжета, сцената, героите, сядаше пред белия лист. Един път написаният текст беше окончателен. Той не поправяше нито ред“, спомня си Райна Василева, която е станала свидетел на написването на повечето от книгите на писателя – за Аспарух, Рьорих, Странния рицар, Кракра… Идеята да напише книга за Вълчан войвода му идва след като вижда паметника на войводата в село Раювци, което се намира на 11 километра западно от град Елена. Романът е изграден върху оскъдните автентични факти и богатото въображение на писателя, съчетани с изучаване на косвени източници, събития, спомени, легенди. Митологията около скритото злато на легендарния хайдутин и досега се допълва с разкази на иманярите и техни истории.
„Може би ще се запитате – тук ли трябваше да завърши книгата за Вълчан войвода.? „Не“ е отговорът за съжаление. В първоначалния си замисъл книгата трябваше да развие сюжета в далеч по-голям обем, защото след похода на генерал Дибич Забалкански българите тръгват след изтеглящите се руски войски, бягат от робството, търсят защита, а къде отиват, през какво минават, колко от тях оцеляват, къде биват приети или неприети и каква е съдбата им?!
Въпросите са много. Можем само за гадаем какво би написал авторът за тези кервани от хора, с които е вървяла и чумата и е поразявала и едните, и другите. А какво би написал за светлината в съзнанието на тези хора? Успели ли са да намерят друга светлина, тази надежда за мечтаната свобода? А Вълчан…какво става с него?Може би в този момент е взел решение за какво още е необходимо да употреби имането, което е събрал…Може би в този момент животът му е избрал друга посока? Каква?“. Това е откъс от епилога на енигматичния роман.
Спомням си колко настойчиво Антон Дончев искаше да се видим. „Искам да ти разкажа някои неща“. Мислех че има време, беше лято…Когато се прибрах в София, той ми каза „ще ти се обадя по-късно“. Бил е в болница. Вероятно щеше да разкаже за идеята за екранизация на Карло Понти с участието на София Лорен, за проекта на Холивуд, за Нобеловата награда за мир и куп други неща, за които знаем твърде малко. И за други, които подхранват само недостойни слухове. За щастие, аз знам историята и от другата страна. Този велик българин, който ни е дал много, е бил и ощетяван много. Университетът по информационни технологии и библиотекознание издаде фотокопие на записките на писателя по „Време разделно“, които обясняват всичко около някои спекулации. Благодаря на Райна Василева, че ги предаде и на УниБИТ и проф. Стоян Денчев, че съдейства за издаването им. Два бюста на писателя, дело на друг голям българин – Вежди Рашидов, ще стоят в БАН и УниБИТ, подготвя се награда на неговото име, музейни експозиции…
„Тази книга остана отворена.Така той мислеше и за себе си – като отворена книга“, каза синът на писателя на представянето на романа на 19 декември 2023 г. в хотел „Анел“, казва и синът на писателя Никола Дончев.
„Страдах и обичах тези листове“, отбелязва в предговора на романа Райна Василева. Поклон към нея за направеното за него и за нас.
„Достойнството и духовността са лицето на нацията“, пише на надгробната плоча на писателя Антон Дончев. Авторът на плочата е и авторът на паметника на Вълчан войвода.
Дончев, Антон, Вълчан войвода и златото на Лизимах, изд. Нитон, Пловдив, 2023 г.
Други публикации по темата:
