Органът, Царят на инстументите типичен за Бах, е инструмент гръмовен в най-честите случаи. Свързваме го обикновено с европейската църковна музика. А как ви се струва тоз Цар на инструментите като приспивна песен за бездомник като този от снимката? Спи си човекът най-блажено под зуците на органа. Но видимо не е в катедрала. На гарата е, да ви успокоя. Лайпцигската гара – една от най-големите задънени гари ( гара cul-de-sac) в Европа. И за да бъде пищността й още по-пищна – неотдавна в нея са вкарали и 3-етажен мол. И с какво, мислите се озвучават тези грамадни пространства, в които се разминават хиляди от всички краища на света? Ами с Бах, естествено. При това не друго, а ОРГАНОВА МУЗИКА.
Е, и доста полиция се разхожда из гарата за да усмирява веселата почерпена маладеж с бутилки бира в ръце.
Неизброими и необгледни почти са „сцените“ на които се развива Бах Феста – от Аулите в Институтите по анатомия и по печатарство, през площади и легендарни кръчми (тази на Гьотевия „Фауст“напр.), та до катедралните храмове естествено.
За откриването на 8 юни бе отредена по традиция най-прославената църква Св.Тома – централната месторабота на Йохан Себастиан Бах, онази, дето е граничела с неговия дом и момчешкия пансион/школо, поверени нему.
Откриването – сборище на телевизионни екипи от цял свят, министри, дипломати и пр. – бе с музика от Бах естествено и с 2 съвременни творби-специална поръчка на Феста.
Едната от тях на композитора Йорг Видман /род. 1973/ бе кантатата за 300-тния юбилей на Бах в Лайпциг. Забележителни стихове от световната лирика бе подбрал композиторът – от Матиас Клаудиус, Жан Пол, Паул Герхард, Бертолд Брехт и др. Текстове за живите и за мъртвите, за богоотречението на самия Иисус, за тържеството на вярата в Бога. Но в началото са стиховете на Матиас Клаудиус / 1740 – 1815/:
Война е! – кърава, призрачна, бледна … Война!
О, намеси се и закриляй, Ангеле небесен!
Не ща за този пир несвестен
да нося аз вина…
Ако някому са се привидяли алюзии с днешния ден – никак не е сбъркал.
Другото сърцераздирателно събитие от откриването на Бах Феста бе присъждането на Баховия медал – реликва със световна стойност и значение. Този път тя отиде при момчетата-певци от хора при църквата Св.Тома, Томанерхор – световно известен ансамбъл с над 800-годишна история, носил на плещите си през вековете цялото грамадно и безценно хорово творчество от Йохан Себастиан Бах. В момента негов ръководител, възпитател, отговорник за цялостната музика в храма Св.Тома и 18-ти кантор-наследник на Бах – това е диригентът Андреас Райце.
Защо определям събитието като сърцераздиирателно. Защото Баховият медал бе връчен на трима представители на хора – 10- годишно момче в традиционната за хора нявгашна моряшка униформа, 17-годишен хубав младеж с модно кокче и 92-годишен дядо – нявярно най-старият жив Томанер-хорист.
Поразителен бе този дядо – буден, съхранен умствено и физически, духовит! 11-годишен е постъпил в хора във военни времена – 1942 г. Преживял е гигантското опожаряване на града на 4 декември 1943 със фосфорни бомби – над 5000 по-големи и по-малки пожарища са пламтели в града. Целта на английските военно-въздушни сили е била споменатата Лайпцигска гара, която в онези години е била важен транспортен възел не само за нацистка Германия, но и за цяла Европа. Разказа ни как на съмване на заранта на 5 декември 1943 г. момчетата-хористи в оцелялото общежитие (преместено вече на 30 мин. път от църквата) били страшно тревожни дали храмът не е опожарен и се запътили пешком помежду пламъците да проверят стои ли домът Божи, техният втори дом. Да, стоял. Но пълен с бегълци – хора по нощници и пижами, грабнали от къщи кой каквото види, дошли в храма да търсят закрила. „Добре, че голямата част от Лайпцигчани тогава не послушаха инструкциите на противопожарните власти да останат в бомбоубежищата – там щяха да се изпозадушат. А се втурнаха сами да гасят пожарищата и така спаиха голяма част от града.“ – казва дядото-хорист.
Ала градският площад сякаш е мястото на най-хубавите събития от Феста.
Всеки ден в 9.30 сутринта е първото събитие от тазгодишния Бх Фест, а последното започва в 22.30 и обикновено е джем-сешън, рок-концерт със заемки от музиката на Бах, дегустация, друга някаква веселба.
Ала най-хубавите неща комай се случват на градския площад-пазарище пред старото кметство. Е, верно, неговите камбани на всеки половин час някак вмешателски се плитат в организираните музикални звуци от сцената, но пък и духовито ги допълват, намигвайки, че всичко е преходно и всички сме смъртни, колкото и да се веселим и забавляваме.
Отличен рок-концерт снощи! Изпълнителите СИНОВЕТЕ НА БАХ – ел.китара, ударни и вокален ансамъл. Музикантите в рококо-ливреи взимаха прочуто мотивче от Бах и го разработваха в отличен рокаджийски стил, за радост на хората насядали или налягали из препълнения площад. Гарнираш музиката както ти душата иска – с бира, с някакъв вурст с картофена салата, с изискано меню, сладолед, тортичка или пастичка кафенце…Или просто нищо.
Вход свободен.
Спонсор на събитията на площада – Германската ДСК.
Всъщност знаете ли с коя дата точно е свързан тазгодишният 300-стотен юбилей на Бах в Лайпциг? Трепна българската ми кирило-методиевка душица като научи за тази особена случайност. С 24 май! На 24 май 1723 Йохан Себастиан Бах подписва своя-договор-назначение за църковен музикален ръководител на град Лайпциг, договорът с кметството на града. Та в този документ намираме и едно смешно изречение, с което градската управа дава наставления на композитора каква музика да пише за богослуженията: „…да не звучи много по оперному, а да предразполага към вглъбление и смирение.“
Градските чиновничета-мижитурки наставляват Колоса!
По това изречение от 1723 г., във всичките му измерения, може да се напише цяла книга..
Векове преди Бах Томанерите са пели От такъв нотен пулт и такава „нотна тетрадка“ /60 кг., кожа, ширина 120 см./
Здравка Андреева
