Новите заглавия, представени от издателство Колибри, са истинско изкушение. Могат да лекуват не само следпразнични депресии, но и да превърнат мрачните дни на зимата в литературно приключение. Не ги пропускайте!
„Йога“ на френския писател Еманюел Карерв превод на Росица Ташева, излиза през 2020 г.
Това е книга за йога практиката и за депресията. За медитацията и за тероризма. За еротичната любов и за мигрантите. Неща, които като че ли нямат нищо общо помежду си. Които изглеждат съвършено разнородни. Но не са. Всички те са част от пътя, изминат и изминаван от един френски творец, изпълнен с огромното желание да постигне в живота си това, което нарича „покой и омая“. Еманюел Карер започва работата си по „Йога“ с намерението да напише „засмяна и изящна книжка“ за тази толкова известна духовна дисциплина, но в процеса на писането поема в други посоки, насочва се към други области на битието, за да създаде забележителна автофикция, един безкрайно откровен разказ за ужаса и радостта от съществуването. Личният елемент присъства в много от произведенията на Карер. В „Йога“ вглеждането в себе си взема превес в трудната игра между реалност и фикция.
Роден през 1957 година, Еманюел Карер е виден френски интелектуалец, писател, кинокритик, сценарист и режисьор. Завършва политически науки, но изкуствата и литературата го влекат много повече. Започва кариерата си като кинокритик, а през 1984 г. издава първата си книга – „Смелост“. Автор е на романи, документални произведения и сценарии, един от които – „Снежният клас“ – получава наградата „Фемина“ (1995). Потресен от аферата Жан-Клод Роман, която разтърсва френското обществено мнение през 1993 г., той присъства на процеса и се свързва с убиеца с намерението да напише книга. Така се появява „Врагът“ – прозвище на Сатаната, на злото, подтикнало Роман да избие цялото си семейство. През 2002 г. книгата е екранизирана от Никол Гарсиа. На български език са преведени още „Царството“, романизираната биография „Лимонов“ и проникновеният роман „Истории, различни от моята“.
„Сурови времена“ нова книга от големия испанско-перуански творец Марио Варгас Льоса, удостоен с Нобелова награда през 2010 година. (превод: Катя Диманова, ) е
задъхан политически трилър, изтъкан от коварен шпионаж, поръчкови убийства и предателства, населен със зловещи герои от подземния свят и една фатална жена, известна като Мис Гватемала. Действието ни пренася в 1954 година именно на територията на Гватемала. Военен преврат, подкрепян от САЩ и осъществен с помощта на ЦРУ, сваля от власт законно избрания президент демократ Хакобо Арбенс. Става дума за насилствен акт, породен от лъжа, представяна за истина, която ще промени бъдещето на цяла Латинска Америка: правителството на Айзенхауер обвинява Арбенс, че поощрява навлизането на съветския комунизъм на континента. А в основата на лъжата лежат непримирими икономически интереси на голяма американска компания. И се отприщват международни конспирации в годините на Студената война, чието ехо отеква до днес. „Нима това фантастично изопачаване на действителността беше историята? Превръщането на реалните и конкретни факти в мит и фикция?“, се пита прочутият писател.
Кариерата на Марио Варгас Льоса минава през главозамайващи смени на идеологии и политически режими, фалшиви герои и обречени битки, през различни стилове и техники на писане, които винаги, в препускащия ход на времето, се опитват да уловят трудната съдба на Латинска Америка и нейната мъчителна жажда за свобода. Той съчетава криминални мистерии и исторически факти, политическа алегория и непоколебима социална критика – всичко това облъхнато от блестящо чувство за хумор. Творби като „Кой уби Паломино Молеро?“, „Квартал Петте кьошета“, „Герой по неволя“ и „Зелената къща” свидетелстват за ангажираността на писателя с темата за същността на перуанското общество и неговите дехуманизиращи механизми за подчинение и контрол. „Възхвала на мащехата“ е мощен изблик на таланта на Варгас Льоса, непомръкващ шедьовър в творчеството на този забележителен майстор на словото. А сборникът с есета „Зовът на племето“ е своеобразна интелектуална автобиография на писателя, с която той отдава дължимото на мисловната традиция, установена от Адам Смит, Хосе Ортега и Гасет, Фридрих Аугуст фон Хайек, Карл Попър, Раймон Арон, Исая Бърлин и Жан-Франсоа Ревел.
„Животът на господин Дьо Молиер“ Михаил Булгаков
„Една акушерка, усвоила изкуството си в Главната болница на Париж под ръководството на прочутата Луиз Буржоа, акушира на 13 януари 1622 г. на симпатичната госпожа Поклен, по баща Кресе, първото дете, недоносено отроче от мъжки пол. С увереност мога да твърдя, че ако бях успял да обясня на уважаемата баба кого именно е поела, тя би могла от вълнение да направи пакост на детето, а с това и на Франция.“
Така започва „Животът на господин Дьо Молиер“ (превод: Лиляна Минкова)своеобразен биографичен роман, в който жизненият път, съдбата, епохата и героите на френския драматург Жан-Батист Молиер са представени през погледа и с живописното и достоверно перо на неговия руски събрат Михаил Булгаков. „Срещата“ на двама световни творци, живели в различни столетия, но кръвно близки на попрището на литературата и изкуството, ражда история, наподобяваща пъстро театрално зрелище, низ от сцени с ярък декор и колоритни действащи лица. „Животът на господин Дьо Молиер“ (1932-1933) излиза за пръв път едва през 1962 г., след смъртта на своя автор.
Михаил Булгаков (1891-1940) е бележит руски писател и драматург, роден в Киев. Той е първото от шест деца в семейството на професор по теология. Завършва с отличие Медицинския факултет на Киевския университет през 1915 г., практикува по специалността си до 1919 г. По време на Руската гражданска война той се присъединява към Бялата гвардия. Оказва медицинска помощ на чеченци, кавказци, казаци, руснаци. След като не успява да емигрира, той се опитва да се приспособи към болшевишкия режим, като през 1921 г. се установява в Москва с намерението да се занимава с литература. Там става писател и се сприятелява с Валентин Катаев, Юрий Олеша, Иля Илф, Евгени Петров, Константин Паустовски. Публикува множество фейлетони и издава първите си прозаични работи, често включващи автобиографични елементи. Пиесите на Булгаков в Московския художествен театър са режисирани от Станиславски и Владимир Немирович-Данченко. Широка известност Булгаков получава през 1926 г. с пиесата „Дните на Турбини“, която става изключително популярна заради отклоняващото се от нормите на доминиращата пропаганда представяне на Гражданската война от гледна точка на градската средна класа.
В края на 20-те години Михаил Булгаков изпада в немилост пред режима, пиесите му се забраняват от цензурата и много от прозаичните му текстове не се издават. През този период той пише своя роман „Майстора и Маргарита“, издаден дълго след смъртта му, който му донася международна известност и днес е смятан за най-значимото му произведение.
Директор Маркетинг и PR
alazarova@colibri.bg
Издателство „Колибри“
