125 години от рождението на Аспарух Лешников. Внучката Джесика за пръв път в България

0
4017

Малцина могат да си представят, че Аспарух Лешников – Ари,  (1897-1978) когото по-възрастните поколения свързват с епохата на старите градски шлагери, а младите почти нищо не знаят за него, е всъщност най-успешният българин на световната музикална сцена. През 30-те години на миналия век той става хит в Германия като водещ глас на „Комедиан Хармонистс”, група, която по популярност по онова време може да бъде сравнявана с тази на „Бийтълс” през 60-те.  Заради уникалните си качества тенорът Аспарух Лешников е наричан “Царят на горното Фа“. Родният му град Хасково помни и възкресява неговата памет чрез певческия конкурс „Аспарух Лешников“, а в навечерието на неговата годишнина това лято Веселина Узунова, главен уредник в Историческия музей на Хасково и асистент в институт за исторически изследвания към БАН, която се занимава с изучаването и съхраняването на паметта на личности, свързани с града, успява да осъществи връзка с внучката  на певеца Джесика Лешников, която гостува на празничните юбилейни дни.

-Сигурно е вълнуващо занимание за един историк да изследва и работи за популяризирането на видните имена и фамилии на своя роден град, имате една прекрасна книга „Неразказните истории на хасковските търговци и индустриалци.“ С творческото наследство на Аспарух Лешников също се занимавате като уредник в музея. Организирахте дни на Аспарух Лешников с помощта на Хасковската община и посолството на ФРГ, под патронажа на  Н.П. Кристоф Айххорн- посланик на Федерална република Германия и   успяхте да доведете и внучката, на певеца, Джесика Лешников. Дали обаче знаем всичко за него?

Веселина Узунова:

– Аспарух Лешников  е роден в Хасково. Затова хасковлии , особено по-възрастните граждани не са го забравили. Има ежегоден фестивал „С песните на Ари“, има читалище „Аспарух Лешников“, сдружение „Аспарух Лешников“ и всякакви организации, свързани с неговото име и творческо наследство. Извън Хасково,  останалата част на България защо не помни така добре Аспарух Лешников както го помнят в Европа и особено в Германия, вероятно причината е, че по-голямата част от кариерата му е минала в чужбина. Това е единственият българин който, смея да твърдя като историк, е успял да се реализира като суперзвезда в развлекателния бизнес. Неговите участия във филми,  в състава Комедиен хармонистс го правят на времето световна звезда.

-Самата му биография е доста вълнуваща, той не започва така блестящо, но действително става световно известен. Днес съставът „Комедиен хармонистс“ е наричан „бийтълсите на 30-те години“

-Да, животът му в началото не е лесен. Семейството му напуска града когато той е на 6 години, тъй като баща му, директор на пощата в Хасково получава назначение в Стара Загора. Бащата обаче умира внезапно през 1910-а година, и семейството осиротява. Неговата съпруга Ана Лешникова, на която все още се опитваме да установим родствените връзки, е поборник. Тя е член на организация „Юнак“, необичайно за жена, но тя е една от изявените членове на гимнастическото дружество.  (Българското гимнастическо дружество „Юнак“, наричано и Соколско дружество, е създадено в края на XIX век по първообраза на швейцарските гимнастически дружества и чешкото движение „Сокол“ б.а.)  За съжаление тогава, когато една жена се е омъжвала, е губела връзка с предците. Но предполагаме, че е получила патриотично възпитание от баща и дядо, които е възможно да са били участници в Старозагорското въстание и в борбите за национално освобождение. Освен, че учителката по телесно възпитание, Анна Лешникова е била много популярна по онова време като една от жените гимнастички, тя е пеела много хубаво руски романси. Не знаем дали произходът ѝ не е свързан и с Русия, от където тогава има доста бежански вълни, настаняващи се в България, а нейното име Анна подсказва, че може и да не е от български произход. У нас Ана е Анка. Всичко това ние обсъждаме с нейната правнучка Джесика Лешников, има запазени спомени в семейството за нея като за една сурова жена. Имаме и досието ѝ от Държавна сигурност, от което разбираме, е жива до 1948-а година и приема видни граждани в дома си в центъра на София. И естествено, нейният  Салон е бил под наблюдение от ДС. Патриотичният дух на семейството личи по имената първият син е Александър, кръстен на руския цар, второто дете-Цветана която става професор и, разбира се, Аспарух, най-малкият. За когото неслучайно е предвидена военна кариера, въпреки че на него вероятно не му се е нравел този избор, защото пеенето му е било любимо.  Но за онова време кариерата на офицер е била много престижна и желана.

–И как все пак Аспарух Лешников тръгва по пътя на музикалната си кариера?

Олга Книпер-Чехова

-Това негово раздвоение да следва сърцето си или волята на починалия си баща да бъде офицер, го държи до 30-те му години. Той се реализира като певец на една вече средна, според тогавашните разбирания възраст за музикант. Междувременно е бил окуражаван включително от капелмайстор Георги Атанасов, от проф. Иван Вульпе, най-известният музикален педагог,  да развива певческия си талант. Но той първо става офицер, ротмистър, бил е добър фехтовчик и кавалерист. Абсолютно изграден джентълмен по тогавашните критерии, според които офицерите са били най-галантните и изискани мъже в светското общество. Но продължава и с пеенето. И не една и две са случките, свързани със неговия певчески талант. Например Маестро Атанасов го вижда да пее в Борисовата градина срещу дребни монети, защото той всъщност отива във Военното училище на държавна издръжка като сирак.  Нямал е явно достатъчно средства и затова му се е налагало да пее в Борисовата градина. Там го вижда Маестрото и му казва. „Момче, от тебе офицер няма да излезе, но певец ще станеш.“
Знаем също, че е кандидатствал в Консерваторията оперно пеене. Журито е било изумено от гласа му, но заради ниския му ръст не е бил предпочетен пред други кандидати .
В последствие заминава за Германия, където учи медицина. Има обяснение и причина. През 1927 –а година по-големият му брат Александър, млад фармацевт, умира трагично от измръзване. Тръгнал  да се прибира в зимно време от хижа в планината. И вероятно тогава Аспарух взема решение да замине за Германия да  учи медицина, специалността, която брат му е завършил. Работи за да се издържа в мензата на университета, и по време на организирана музикална  вечер, изпял един два руски романса  от репертоара на майка си и така  Олга Книпер-Чехова го открива.  Тя е била по онова време много известна сред хайлайфа на Германия и му помага да си подготви документите да кандидатства в  Щернише Консерваториум. Печели една от 4-те стипендии.

 

 

Когато завършва, попада на  обява във вестник, че се търсят членове за   група от 6 музиканти, която  да свири модерна градска музика, по американски модел-почти акапел с комедиен акцент. Млади момчета, които искат да модерни. Явявайки се на конкурса, Аспарух Лешников ги смайва. Но изискването било да бъдат до 25години. Аспарух е на 30. Така че първоначално е отхвърлен, но никой друг не им харесва колкото Ари, който с лекота хваща фа от горна октава и неговият глас става водещ в последствие и причина за популярността на секстета.

Сянка на неговата популярност се опитва по-късно да хвърли един от участниците в секстета, Биберти, който се опитва да вмени на Ари връзки с нацисткия режим, което  не е вярно.  Причината е по-скоро свързана с парите, които Биберти е дължал на Аспарух Лешников, когато той  е вече в България, когато той не може да замине след 9-и септември 44-а година, докато сина му Симеон и жена му Делфин са във Великобритания. Този Биберти се опитва да получава парите на Лешников от продаваните  записи без да му изпраща полаганата му се сума. Аспарух Лешников не е имал допирни точки с нацисткия режим и не е познавал лично Хитлер, пял е на негов рожден ден под заплаха за изгонване и разправа.
Аспарух Лешников се прибира в България с огромна надежда да остане, купува красива къща на „Юрий Венелин“, ударена от бомба впоследствие, купува и апартамент на майка си, на сестра си Цветана, завършила Женевския университет. Искал е да се реализира като музикант в България и да използва средствата си за развитието на популярната европейска музика у нас.  Работи с поети, Христо Смирненски му е приятел, работи активно с първия говорител на Родно радио- Петър Витанов, който пишел и стихове, създава български шлагери на световно ниво.

Но в последните си години живее в крайна бедност, издържа се като  мете същата Борисова градина, където му предсказва бляскаво бъдеще Маестро Атанасов.
Умира на 31 юли 1978 година в София.

Съпругата ме живее до 1999 година и до последния си ден пази спомените си. Смятала България а прекрасно място с толерантни хора, научила е  български, обичала Варна, където са летували още докато са били в Германия,  разказвала на сина си Симеон, който умира 1995-а и на двете си внучки Нанси и Джесика за бохемска София, за модата, музиката, клубовете на столицата. Тя е била балерина, артистичният живот и е бил на сърце.

–  Джесика, която е живяла с тези разкази в минало време,  как се почувства  от срещата с днешна България?

Джесика с очилата на дядо си, Аспарух Лешников

– Тя израства с разказите за тогавашна България и е била наясно, че сега България не е същата. Имала е много притеснения преди да дойде на това първо свое посещение как ще се почувства след толкова години, какво ще открие. За наше облекчение, тя се почувства у дома, много ѝ хареса начинът, по който хората я приемат, почувства се гражданин на България без да е родена тук. Същотото казва, че е било усещането у баща ѝ, който е заминал на 8 години от България, неговата гувернантка тук е била самата Пенка Касабова-възлюбената на Борис Христов, той е знаел 4 езика на 8 години. Впоследствие  е  забравил българския, но разказвал на дъщеря си, че като чувал българска реч имал чувството, че всеки момент ще проговори. Това бе и усещането на Джесика. Бащата е бил е художник илюстратор. Такава е и по-малката му дъщеря-Нанси, докато Джесика е професионален музикант, оперна певица-сопрано завършила е в Лондон. Наследила е таланта на дядо си и самата Джесика много прилича на Аспарух.
Джесика имаше няколко участия, разходи се из Стара София видя, което искаше да види и каза, че очаква с нетърпение и следващия път, когато ще дойде

Самото събитие беше много вълнуващо. В най-горещия ден на годината, когато вероятно ударихме 42 градуса, хасковлии не пропуснаха да дойдат да чуят Джесика Лешников.

Имаше и  откриване на биографична изложба, а Джесика изпя няколко песни три от които на своя дядо. Изложбата вече е в музея на София, където може да бъде видяна от всеки, а от 2-и септември ще бъде в Германия, като се надяваме за нея да бъдат отворени вратите на Фридрихщат палас и в после в Дрезден и Шверин,  Аспарух Лешников е почетен гражданин.

 „Не чакай ме“, аранжимент Румен Бояджиев, в изпълнение на:
спорано – Джесика Лешников
пиано – Виктория Василенко
кларинет – Гочо Праков
виолончело – Атанас Кръстев
Запис, предоставен от Регионален музей Хасково специално за сайта.
Авторски права запазени.

Коментари

comments