2025 година ще бъде знакова за цифровата дипломация и глобалното управление.
Това е годината на приключване на работните групи за киберсигурност на ООН и преговорите относно киберпрестъпността. Това е годината, в която държавите-членки на ООН ще вземат решение относно бъдещето на процеса на Световната среща на върха на информационното общество и Форума за управление на интернет. 2025 г. ще означава също „последната миля“ към реализирането на Дневния ред 2030 и 17 цели за устойчиво развитие/ЦУР, които все повече зависят от цифровото развитие.
Цифровите технологии вече са мейнстрийм/масови, преобладаващи, интегрирани в работата на международните организации
Електронната търговия се превръща просто в търговия. Цифровото здраве е просто здраве. Киберсигурността е сигурност. Тъй като префиксите digital/cyber/e/tech постепенно ще изчезнат, влиянието на технологиите се увеличава при формирането на работата на международни организации като Световната здравна организация (СЗО), Световната търговска организация (СТО) и Международния комитет на Червения кръст .
Интегрирането на цифровите технологии в ООН става все по-видимо в три основни области на глобалната дипломация: мир и сигурност, икономика и развитие, права на човека и хуманитарна помощ.
Избори през 2022
2025 г. ще бъде повлияна от избори и номинации през 2022 г. Новото ръководство на Международния телекомуникационен съюз (ITU) ще бъде избрано през есента със задача да приспособи ролята на ITU към бързо променящата се цифрова и комуникационна сфера.
През следващите месеци генералният секретар на ООН (ГС на ООН) ще номинира нов технически пратеник/представител, както е предвидено в пътната карта на генералния секретар на ООН за цифрово сътрудничество през 2020 г. Новият технически пратеник ще има сложната задача да навигира във все по-сложното пространство за цифрова и кибер политика, формирано от технологичната индустрия, държавите-членки, организациите на ООН и нововъзникващите участници като общности за криптовалути и онлайн игри.
Нашият общ дневен ред
Цифровите въпроси ще играят важна роля в процеса на нашия общ дневен ред. Очаква се Декларацията за бъдещето да бъде приета на Срещата на върха за бъдещето през септември 2023 г.
Все още не е ясно как ще бъде изготвен Глобалният цифров договор. Той трябва да обхваща традиционни въпроси като интернет инфраструктура, киберсигурност, онлайн поверителност, но също така да предвижда въпроси като предаване на цифровото наследство на бъдещите поколения и взаимодействие между околната среда и цифровизацията.Глобалният цифров договор трябва да помага на страните по света да развиват своите цифрови външни политики и приоритети.
Форумът за интернет управление IGF Plus: цифровия дом за човечеството
IGF остава единственото място в системата на ООН, което може да се превърне в „цифров дом на човечеството“. Той има легитимността на системата на ООН, което ще бъде от решаващо значение за приемането на предложения за цифрово управление, особено от малки и развиващи се страни. Основно предизвикателство за много от тези страни е да подкрепят разпространението на бизнеса, академичното съдържание и други инициативи за управление в цифровата сфера. IGF може да служи като „обслужване на едно гише“ за справяне с широк спектър от проблеми от достъпа или киберсигурността до изкуствения ингелект.
През цялата си история IGF е критикуван както от тези, които биха искали да видят интернет управляван от междуправителствени организации, така и от тези, които не искат да видят никакво участие на ООН в цифровото управление. Разгорещените дебати за бъдещата роля на IGF вероятно ще продължат.
Глобалната политика ще стане по-геополитична, което ще се отрази неблагоприятно на участието на гражданското общество в глобалното управление. Това поставя IGF под по-голям натиск не само за поддържане на благоприятно за гражданското общество пространство, но и за разширяване на приобщаването към маргинализирани групи, особено тези от малки и развиващи се страни.
Вероятно най-големият „проблем“ за формалното положение на IGF се крие в наименованието му. Терминът „интернет“ от 2005 г. се превърна в погрешно название днес. „Форум за „цифрово“ управление би представял по-добре текущия фокус на IGF.
Електронна търговия: завършване на многостранните преговори на Световната търговска организация /СТО и следващите стъпки
През следващите няколко години СТО ще бъде подложена на натиск да постигне договорени резултати по широк спектър от въпроси, като същевременно запази своята многостранна характеристика. Няколко важни теми, като електронна търговия, търговия и околна среда и улесняване на инвестициите, се обсъждат в рамките на „Инициативи за съвместно изявление (JSIs)“, които включват само част от членството в СТО.
Ако членовете на JSI за електронна търговия преодолеят различията по ключови въпроси, като потоците от данни, това би засилило убеждението, че JSI могат да се използват като механизъм за преодоляване на многостранната безизходица. В същото време това би довело до риск от по-нататъшно отчуждаване на страните, които не са участвали в JSI за електронна търговия – Африка и Карибите са особено слабо представени – и страните, които като цяло се противопоставят на JSI като механизъм за напредък в преговорите в СТО, като Индия и Южна Африка.
Независимо дали в JSI бъде постигнато споразумение или не, най-важните преговори за електронна търговия ще продължат да се провеждат извън многостранната система в контекста на преференциалните търговски споразумения (PTA). Управлението на електронната търговия все повече разчита на няколко държави, които са се превърнали в законни центрове, по-специално Сингапур, Австралия и Япония. Преминаването към Азиатско-Тихоокеанския регион е придружено от постоянно прекъсване на връзката на развиващите се страни от мрежата от споразумения, които формират цифровата търговия. Напредъкът на Африканската континентална зона за свободна търговия (AfCFTA) може да промени играта през следващите години, издърпвайки центъра на тежестта на политиката за електронна търговия към глобалния юг и създавайки възможност за африканските страни да допринесат за формиране на нормите на глобално ниво, подкрепено от тяхната регионална тежест.
Човешките права онлайн: базирана на ценности технологична политика и междусекторен/ хоризонтален подход
Взаимодействието между технологичните проблеми и ценностите ще стане важен въпрос в дейностите на международни органи по правата на човека като Съвета на ООН по правата на човека (UNCHR).
Резолюцията на Съвета по правата на човека от 2019 г. относно „Нови и нововъзникващи цифрови технологии и права на човека“, която беше последвана от проучване на Консултативния комитет през 2021 г., ще бъде важна за формирането на новото значение на правата на човека за цифровото развитие.
Киберконфликт, сигурност на данните и кибер разведряване
Тъй като цифровото или кибернетичното пространство все повече се превръща в проблем на националната сигурност, това ще бъде отразено в преговорите в системата на ООН. Два процеса са под светлината на прожекторите: (a) Работната група на ООН по кибернетичните въпроси и тази с мандат да изяснява допълнително приложимостта на международните закони към кибернетичното пространство, разработване на кибер норми и работа по тяхното прилагане до 2025 г., (б) комитет по киберпрестъпността , натоварен да разработи проект на глобален договор до 2023 г.
Можем също така да очакваме да се появят нови инициативи в рамките на ООН и други многостранни форуми, които ще доведат до допълнителна „секюритизация“ на въпросите на цифровата политика; като френско-египетското предложение за програма за действие и китайската инициатива за сигурност на данните. Регионални организации като Организацията на американските държави (OAS), Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Африканския съюз ще доразвият своите рамки, включително доверие и инициативи за изграждане на капацитет.
Стандарти: Формиране на архитектурата на нововъзникващия цифров свят
Тъй като е много трудно да се постигнат международни правни договорености в цифровата сфера, цифровите стандарти ще се третират като незадължително законодателство и като практически инструмент за управление на цифровото пространство. Цифровите стандарти ще нарастват уместността не само при производството на хардуер и софтуер, но все повече и в начина, по който се използва цифровата технология – напр. стандарти за справяне с пристрастията на ИИ, стандарти за осигуряване на стабилни процедури за киберсигурност и т.н. Въпреки това, традиционните организации по стандартизация ще се сблъскат с предизвикателства в поддържането на бързия темп на технологично развитие и с нарастващия апетит на частния сектор да пренасочи вниманието си към различни форуми на индустрията и технологичната общност, които де факто
Основният риск е фрагментацията в цифровата стандартизация, причинена от текущото геополитическо напрежение. Интернет в крайна сметка ще стане фрагментиран, ако това се случи.
Изкуствен интелект/ИИ и управление на данните
Тъй като броят на инициативите и предложенията за ИИ и данни продължава да расте, основното предизвикателство е как да се осигури известно сближаване между тях.
Първо, объркването може да бъде намалено чрез разглеждане на данните и ИИ заедно като две страни на една и съща монета за управление. Второ, важно е да се изгради повече конвергенция около няколко процеса, които са придобили известна сила.
Динамика Женева – Ню Йорк: между приготвянето и сервирането на цифровата храна
Обикновено след преговори по технически въпроси в Женева дипломатическите договорености се приемат политически в Ню Йорк. Това дипломатическо взаимодействие между Женева и Ню Йорк ще получи нови обрати преди 2025 г.
Как да използваме този „пищов“?
Трябва да се стремим да погледнем отвъд нашата изключителна област на политика, независимо дали става въпрос за киберсигурност, ИИ или човешки права. Няма да е лесно при все по-голяма специализация по по-тесни политически
По този начин пред нас критичната роля ще бъде тази на интердисциплинарния подход, който може да свърже различни политически силози от технологии до човешки права и икономика. Холистичният подход към цифровото управление е очевиден в Swiss Digital Foreign Policy и скорошната US State Department organisation for digital diplomacy.
Критичната формула за цифрово управление до 2025 г.:
Колкото повече държави разгледат цифровите проблеми цялостно, толкова по-добре ще популяризират и защитават своите технологични интереси в международен план.
Майски интернет новини
Цифрово управление и дипломация до 2025 г.: паметна записка
2025 година ще бъде знакова за цифровата дипломация и глобалното управление. Това е годината на приключване на работните групи за киберсигурност на ООН и преговорите относно киберпрестъпността. Това е годината, в която държавите-членки на ООН ще вземат решение относно бъдещето на процеса на Световната среща на върха на информационното общество и Форума за управление на интернет. 2025 г. ще означава също „последната миля“ към реализирането на Дневния ред 2030 и 17 цели за устойчиво развитие/ЦУР, които все повече зависят от цифровото развитие.
Цифровите технологии вече са мейнстрийм/масови, преобладаващи, интегрирани в работата на международните организации
Електронната търговия се превръща просто в търговия. Цифровото здраве е просто здраве. Киберсигурността е сигурност. Тъй като префиксите digital/cyber/e/tech постепенно ще изчезнат, влиянието на технологиите се увеличава при формирането на работата на международни организации като Световната здравна организация (СЗО), Световната търговска организация (СТО) и Международния комитет на Червения кръст .
Интегрирането на цифровите технологии в ООН става все по-видимо в три основни области на глобалната дипломация: мир и сигурност, икономика и развитие, права на човека и хуманитарна помощ.
Избори през 2022
2025 г. ще бъде повлияна от избори и номинации през 2022 г. Новото ръководство на Международния телекомуникационен съюз (ITU) ще бъде избрано през есента със задача да приспособи ролята на ITU към бързо променящата се цифрова и комуникационна сфера.
През следващите месеци генералният секретар на ООН (ГС на ООН) ще номинира нов технически пратеник/представител, както е предвидено в пътната карта на генералния секретар на ООН за цифрово сътрудничество през 2020 г. Новият технически пратеник ще има сложната задача да навигира във все по-сложното пространство за цифрова и кибер политика, формирано от технологичната индустрия, държавите-членки, организациите на ООН и нововъзникващите участници като общности за криптовалути и онлайн игри.
Нашият общ дневен ред
Цифровите въпроси ще играят важна роля в процеса на нашия общ дневен ред. Очаква се Декларацията за бъдещето да бъде приета на Срещата на върха за бъдещето през септември 2023 г.
Все още не е ясно как ще бъде изготвен Глобалният цифров договор. Той трябва да обхваща традиционни въпроси като интернет инфраструктура, киберсигурност, онлайн поверителност, но също така да предвижда въпроси като предаване на цифровото наследство на бъдещите поколения и взаимодействие между околната среда и цифровизацията.Глобалният цифров договор трябва да помага на страните по света да развиват своите цифрови външни политики и приоритети.
Форумът за интернет управление IGF Plus: цифровия дом за човечеството
IGF остава единственото място в системата на ООН, което може да се превърне в „цифров дом на човечеството“. Той има легитимността на системата на ООН, което ще бъде от решаващо значение за приемането на предложения за цифрово управление, особено от малки и развиващи се страни. Основно предизвикателство за много от тези страни е да подкрепят разпространението на бизнеса, академичното съдържание и други инициативи за управление в цифровата сфера. IGF може да служи като „обслужване на едно гише“ за справяне с широк спектър от проблеми от достъпа или киберсигурността до изкуствения ингелект.
През цялата си история IGF е критикуван както от тези, които биха искали да видят интернет управляван от междуправителствени организации, така и от тези, които не искат да видят никакво участие на ООН в цифровото управление. Разгорещените дебати за бъдещата роля на IGF вероятно ще продължат.
Глобалната политика ще стане по-геополитична, което ще се отрази неблагоприятно на участието на гражданското общество в глобалното управление. Това поставя IGF под по-голям натиск не само за поддържане на благоприятно за гражданското общество пространство, но и за разширяване на приобщаването към маргинализирани групи, особено тези от малки и развиващи се страни.
Вероятно най-големият „проблем“ за формалното положение на IGF се крие в наименованието му. Терминът „интернет“ от 2005 г. се превърна в погрешно название днес. „Форум за „цифрово“ управление би представял по-добре текущия фокус на IGF.
Електронна търговия: завършване на многостранните преговори на Световната търговска организация /СТО и следващите стъпки
През следващите няколко години СТО ще бъде подложена на натиск да постигне договорени резултати по широк спектър от въпроси, като същевременно запази своята многостранна характеристика. Няколко важни теми, като електронна търговия, търговия и околна среда и улесняване на инвестициите, се обсъждат в рамките на „Инициативи за съвместно изявление (JSIs)“, които включват само част от членството в СТО.
Ако членовете на JSI за електронна търговия преодолеят различията по ключови въпроси, като потоците от данни, това би засилило убеждението, че JSI могат да се използват като механизъм за преодоляване на многостранната безизходица. В същото време това би довело до риск от по-нататъшно отчуждаване на страните, които не са участвали в JSI за електронна търговия – Африка и Карибите са особено слабо представени – и страните, които като цяло се противопоставят на JSI като механизъм за напредък в преговорите в СТО, като Индия и Южна Африка.
Независимо дали в JSI бъде постигнато споразумение или не, най-важните преговори за електронна търговия ще продължат да се провеждат извън многостранната система в контекста на преференциалните търговски споразумения (PTA). Управлението на електронната търговия все повече разчита на няколко държави, които са се превърнали в законни центрове, по-специално Сингапур, Австралия и Япония. Преминаването към Азиатско-Тихоокеанския регион е придружено от постоянно прекъсване на връзката на развиващите се страни от мрежата от споразумения, които формират цифровата търговия. Напредъкът на Африканската континентална зона за свободна търговия (AfCFTA) може да промени играта през следващите години, издърпвайки центъра на тежестта на политиката за електронна търговия към глобалния юг и създавайки възможност за африканските страни да допринесат за формиране на нормите на глобално ниво, подкрепено от тяхната регионална тежест.
Човешките права онлайн: базирана на ценности технологична политика и междусекторен/ хоризонтален подход
Взаимодействието между технологичните проблеми и ценностите ще стане важен въпрос в дейностите на международни органи по правата на човека като Съвета на ООН по правата на човека (UNCHR).
Резолюцията на Съвета по правата на човека от 2019 г. относно „Нови и нововъзникващи цифрови технологии и права на човека“, която беше последвана от проучване на Консултативния комитет през 2021 г., ще бъде важна за формирането на новото значение на правата на човека за цифровото развитие.
Киберконфликт, сигурност на данните и кибер разведряване
Тъй като цифровото или кибернетичното пространство все повече се превръща в проблем на националната сигурност, това ще бъде отразено в преговорите в системата на ООН. Два процеса са под светлината на прожекторите: (a) Работната група на ООН по кибернетичните въпроси и тази с мандат да изяснява допълнително приложимостта на международните закони към кибернетичното пространство, разработване на кибер норми и работа по тяхното прилагане до 2025 г., (б) комитет по киберпрестъпността , натоварен да разработи проект на глобален договор до 2023 г.
Можем също така да очакваме да се появят нови инициативи в рамките на ООН и други многостранни форуми, които ще доведат до допълнителна „секюритизация“ на въпросите на цифровата политика; като френско-египетското предложение за програма за действие и китайската инициатива за сигурност на данните. Регионални организации като Организацията на американските държави (OAS), Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Африканския съюз ще доразвият своите рамки, включително доверие и инициативи за изграждане на капацитет.
Стандарти: Формиране на архитектурата на нововъзникващия цифров свят
Тъй като е много трудно да се постигнат международни правни договорености в цифровата сфера, цифровите стандарти ще се третират като незадължително законодателство и като практически инструмент за управление на цифровото пространство. Цифровите стандарти ще нарастват уместността не само при производството на хардуер и софтуер, но все повече и в начина, по който се използва цифровата технология – напр. стандарти за справяне с пристрастията на ИИ, стандарти за осигуряване на стабилни процедури за киберсигурност и т.н. Въпреки това, традиционните организации по стандартизация ще се сблъскат с предизвикателства в поддържането на бързия темп на технологично развитие и с нарастващия апетит на частния сектор да пренасочи вниманието си към различни форуми на индустрията и технологичната общност, които де факто
Основният риск е фрагментацията в цифровата стандартизация, причинена от текущото геополитическо напрежение. Интернет в крайна сметка ще стане фрагментиран, ако това се случи.
Изкуствен интелект/ИИ и управление на данните
Тъй като броят на инициативите и предложенията за ИИ и данни продължава да расте, основното предизвикателство е как да се осигури известно сближаване между тях.
Първо, объркването може да бъде намалено чрез разглеждане на данните и ИИ заедно като две страни на една и съща монета за управление. Второ, важно е да се изгради повече конвергенция около няколко процеса, които са придобили известна сила.
Динамика Женева – Ню Йорк: между приготвянето и сервирането на цифровата храна
Обикновено след преговори по технически въпроси в Женева дипломатическите договорености се приемат политически в Ню Йорк. Това дипломатическо взаимодействие между Женева и Ню Йорк ще получи нови обрати преди 2025 г.
Как да използваме този „пищов“?
Трябва да се стремим да погледнем отвъд нашата изключителна област на политика, независимо дали става въпрос за киберсигурност, ИИ или човешки права. Няма да е лесно при все по-голяма специализация по по-тесни политически
По този начин пред нас критичната роля ще бъде тази на интердисциплинарния подход, който може да свърже различни политически силози от технологии до човешки права и икономика. Холистичният подход към цифровото управление е очевиден в Swiss Digital Foreign Policy и скорошната US State Department organisation for digital diplomacy.
Критичната формула за цифрово управление до 2025 г.:
Колкото повече държави разгледат цифровите проблеми цялостно, толкова по-добре ще популяризират и защитават своите технологични интереси в международен план.
