АЗ ИСКАМ ЖУРНАЛИСТИТЕ ДА УМИРАТ СТАРИ…

0
1958

Речта на Дмитрий Муратов, главен редактор на „Новая газета“,  при връчването му на Нобелова награда за мир.

(Пълна версия. 10 декември 2021 г., Осло).

 

Ваши Величества! Ваши кралски височества, уважаеми членове на Нобеловия комитет, уважаеми гости!

Сутринта на 8 октомври майка ми ми се обади. Тя попита какво ново.

– Защо, – казвам, – майко, получихме Нобелова награда …

– Това е добре. Какво още има ново?

… Сега, мамо, ще ти кажа всичко.

***

„Убеден съм, че свободата на мнението, наред с другите граждански свободи, е в основата на прогреса.

Защитавам тезата за решаващото значение на гражданските и политическите свободи за оформянето на съдбата на човечеството!

Убеден съм, че международното доверие, <…> разоръжаването и сигурността са немислими без отворено общество, свобода на информация, убеждения, публичност <…>.

Мир, напредък, права на човека – тези три цели са неразривно свързани.”

Това е от Нобеловата реч на академик Андрей Сахаров, гражданин на Земята, велик мислител.

Тази реч е произнесена точно тук, в този град в четвъртък, 11 декември 1975 г. от съпругата му Елена Бонер.

Сметнах за необходимо думите на Сахаров да прозвучат тук, в световноизвестната зала, за втори път.

Защо сега е толкова важно за нас, за мен?

Светът се разлюби с демокрацията.

Светът се разочарова от управляващите елити.

Светът е привлечен от диктатура.

Възникна илюзията, че прогресът може да се постигне с технологии и насилие, а не със спазване на правата и свободите на човека.

Такъв е напредъкът без свобода.

Такова мляко без крава…

Диктатурите си осигуриха по-лесен достъп до насилие.

У нас (и не само у нас) е популярна идеята: онези политици, които избягват кръвта, са слаби хора.

Но да заплашват света с война е дълг на истинските патриоти.

Властите активно продават идеята за война.

Близките до тях правителства и пропагандисти носят пълна отговорност за милитаристката реторика по държавните телевизионни канали.

Под влиянието на агресивния маркетинг на войната хората свикват с идеята за нейната допустимост.

Но виждах и други хора по други телевизии. Честно и страшно.

По време на чеченската война пет бели хладилни вагона стояха на релсите на една гара. Около тях имаше денонощна охрана. Това беше морга на колела на 124-та лаборатория на Министерството на отбраната.

В хладилните камиони имало неидентифицирани тела на войници и офицери.

Мнозина вече нямаха лица от преки удари или изтезания. Ръководителят на лабораторията капитан първи ранг Щербаков направи всичко, за да не останат безименни войници. А в малка къща близо до пистите имаше телевизор. В креслата, като в чакалня, бяха майките и бащите на изчезналите войници. И оператор с видеокамера излъчва изображения на тела на екрана едно след друго. Един по един. 458 пъти. Толкова много военни лежаха по рафтовете на тези вагони при минус 15 градуса в последния им влак, който идваше по маршрута „Война – Смърт”.

Майки, които дълги месеци търсеха момчетата си в планините и клисурата на Чечения, виждайки лицето на сина си на екрана, викаха: „Това не е той! Не е той!“

И това беше той.

Сегашните идеолози пропагандират идеята за смъртта за Родината, а не за живота за Родината. Нека не позволяваме този техен телевизор да се самозалъгва отново.

Хибридните военни действия, трагичната, грозна и престъпна история с Boeing MN-17 разрушиха отношенията между Русия и Украйна и не знам дали следващите поколения ще успеят да ги възстановят… Още повече, че в болните глави на геополитици, войната между Русия и Украйна престана да изглежда невъзможна.

Но знам – войните завършват с разпознаването на войниците и размяната на пленници. По време на чеченската война „Новая газета“ и нашият наблюдател майор Измайлов успяха да освободят 174 души от плен. Ако сега, в новото си качество, мога да направя нещо, за да върна все още живите затворници в домовете им, кажете ми. Готов съм.

***

Искам да си спомня още един човек, който получи Нобеловата награда за мир в тази стая през 1990 г.

Москва. Кремъл, 18 април 1988 г. Има заседание на Политбюро. Един от съветските министри настоява да напусне войските в Афганистан, Михаил Горбачов го прекъсва грубо: „Спрете своя ястребов писък!“

„Спрете ястребовия писък!

Не е ли модерна програма за политика и журналистика – да утвърдим живот без погребения?

***

Но в центъра на Европа играта на Александър Лукашенко беше добавена към събитията в Източна Украйна на ръба на голяма кръв. Неговите военнослужещи карат бежанци от Близкия изток под картечници на верига от картечници, охраняващи границите на Европейския съюз. Страните се обвиняват взаимно, а обезумели хора се втурват буквално между два огъня.

Ние сме журналисти, нашата работа е ясна: да разделим факта и лъжата. Ново поколение професионални журналисти знае как да работи с големи данни, с информационни бази. И ние ги проучихме, открихме чии самолети доставят бежанци до мястото на конфликт. Само фактитe.

Беларуските самолети са увеличили повече от четири пъти полетите до Минск от Близкия изток тази есен. Шест полета бяха през август – ноември 2020 г. и 27 полета през същите месеци тази година. 4,5 хиляди души бяха докарани от беларуска компания за евентуален пробив на границата тази година, и само 600 души са в миналото. И същият брой – 6000 бежанци – бяха доставени от авиокомпания от Ирак.

Така се организират въоръжени провокации и конфликти. Ние, журналистите, след като разбрахме как работи, си свършихме работата. Следва работа на политиците.

***

Хората за държавата или държавата за хората? Това е основният конфликт днес.

Сталин разреши този конфликт с масирани репресии.

Практиката на изтезания в затворите и по време на разследването продължава в съвременна Русия. Злоупотреба, изнасилване, ужасяващи условия на задържане, забрана за посещения, обаждане до майка на рождения й ден, безкрайно удължаване на задържането. Преди процеса хората с тежки заболявания се изпращат в затвора, имат заложници болни деца, от тях се изисква да признаят вината си, без да представят доказателства.

Наказателните дела по фалшиви обвинения често са политически у нас. Опозиционният политик Алексей Навални е задържан в лагера по фалшив донос от руския директор на най-голямата парфюмерийна компания във Франция. Режисьорът написа изявление, но не беше призован в съда и не се призна за жертва … Но Навални е в затвора. Самата парфюмерийна компания реши да се оттегли, надявайки се, че миризмата на този бизнес няма да навреди на аромата на нейните продукти.

Все повече и повече чуваме за изтезанията, прилагани срещу затворници и задържани. Хората са измъчвани, за да се сломят, за да се увеличи тежестта на наказанието извън присъдата. Това е дивотата.

Поемам инициативата за създаване на Международен трибунал срещу изтезанията, чиято задача е да събира данни за употребата на изтезания в различни части на света и държави. Идентифицирайте палачите и техните собственици, замесени в подобни престъпления.

Надявам се, разбира се, преди всичко на разследващи журналисти от цял ​​свят.

Изтезанията трябва да бъдат признати за тежко престъпление срещу човечеството.

Впрочем „Новая газета“ продължава да излиза и на хартия. За да ни четат в затворите: няма интернет.

***

В момента в Русия се борят две тенденции.

От една страна руският президент помага за издигането на паметник на 100-годишнината на акад. Андрей Сахаров.

От друга страна, у нас Главната прокуратура настоява за ликвидиране на дружеството „Мемориал“(руска неправителствена правозащитна организация – бел. обаче.бг). Мемориал участва в реабилитацията на жертвите на сталинските репресии. И прокурорите го обвиняват в „нарушаване на правата на човека“! А може би защото наскоро у нас ФСБ отново класифицира имената на следователите и палачите на Сталин?

Нека ви напомня, че Мемориалът бе създаден от Сахаров.

Може би паметникът на мъртвия Сахаров е по-безопасен от неговия жив, работещ проект?

Мемориал не е враг на народа.

Мемориал е приятел на народа.

… Разбира се, разбираме, че тази награда се дава на цялата професионална общност от истински журналисти.

Колегите ми разкриха технологиите за пране и върнаха милиарди откраднати рубли в бюджета, отвориха офшорни зони и спряха изсичането на сибирските гори. В резултат на това държавата подкрепи усилията на Нова газета, Ехо Москвы, Дожд (рески радиостанции- бел. обаче.бг)и други колеги за лечение на деца с редки заболявания, които се нуждаят от най-скъпите лекарства в света.

(Между другото, надявам се, че представителите на фармацевтичната индустрия, от които зависи съдбата на деца и младежи със сираци (включително и тези със спинална мускулна атрофия (СМА), ще седнат с нас на кръгла маса. Може би ще похарчат пари за достъпни лекарства и ранна диагностика – скрининг?

Може би богатият свят ще намери пари за десетки хиляди момчета и момичета, които все още имат живот?)

Предаваме тази награда, за да помагаме на болни хора и да подкрепяме независимата журналистика.

***

Но сега журналистиката в Русия преживява мрачни времена. През последните няколко месеца повече от сто журналисти, медии, правозащитници и неправителствени организации получиха статут на „чуждестранни агенти“. В Русия те са „врагове на народа“. Много от нашите колеги бяха безработни. Някой е принуден да напусне страната.

Човек е лишен от обичайния си живот за неизвестно време. Може би завинаги… Това се е случило в нашата история.

Следващата година се навършват 100 години, откакто на 29 септември „философският параход“ отпътува от Санкт Петербург от Санкт Петербург към пристанището Щетен, поредното плаване, на което болшевиките изгонват от Русия почти 300 видни представители на интелектуалния елит. На парахода Oberburgermeister Haken те изпратиха в изгнание бъдещия изобретател на хеликоптери Сикорски, създателят на телевизия Зворикин, философите Франк, Илин, Питирим Сорокин. Там беше и най-големият мислител Николай Бердяев. Както всички останали, му беше позволено да вземе пижама, две ризи, два чифта чорапи и зимно палто. Така Родината се сбогува със своите велики граждани: оставете нещата си и можете да вземете мозъка си със себе си.

Картината се повтаря с журналисти и правозащитници.

Сега вместо „философския параход“ тръгва „журналистическият самолет“.

Това е метафора, разбира се, но десетки представители на нашата професия напускат Русия.

Но някой беше лишен от такава възможност.

Орхан Джемал, Кирил Радченко, Александър Расторгуев, руски журналисти, бяха безмилостно застреляни в Централноафриканската република, където дойдоха да разследват дейността на една от руските частни военни компании. Вдовицата на Орхан, Ира Гордиенко, работи за нас в „Новая газета“. След убийството, на 30 юни 2018 г., тя разкри лъжите на официалното разследване. Ето само една подробност за вас: безценно веществено доказателство – дрехите на жертвите просто са изгорени от полицейските власти на Централноафриканската република! Руското разследване не е постигнало никакви резултати. И международни също. Генералният секретар на ООН Антонио Гутиериш обеща да помогне в разследването. Вероятно е забравил за това. Ето, напомням.

… Аз, разбира се, както винаги, може да ме попитат: защо вашите колеги дойдоха там?

И да свидетелства. Да докажа. Да го видя лично. Така че, както каза великият военен фотограф Робърт Капа: „Ако не харесваш снимката си, значи не си бил достатъчно близо“.

— Не е ли страшно? – най-честият въпрос за моите колеги.

Това е тяхната мисия. Когато правителствата непрекъснато подобряват миналото, журналистите се опитват да подобрят бъдещето.

***

И тази награда е за цялата истинска журналистика. Тази награда получиха загиналите ми колеги от Нова газета – Игор Домников, Юрий Щекочихин, Анна Политковская, Анастасия Бабурова и Стас Маркелов, Наташа Естемирова. Тази награда се дава и на живи колеги, общност, която изпълнява професионален дълг.

… Ден преди обявяването на тази награда отбелязахме 15-годишнината от убийството на Анна Политковская. Убийците получиха справедливи присъди, но поръчителят на престъплението не беше намерен, а давността е изтекла. Официално заявявам: редакцията на Новая газета не признава този давностен срок.

***

… На руски и на английски, а и на други езици има поговорка: „Кучето си лае, а керванът си върви“. Тълкува се по следния начин: нищо няма да пречи на движението на кервана. Понякога властите говорят пренебрежително за журналистите. Лаят, но не влияят на нищо.

И наскоро научих, че значението на поговорката има обратното значение.

Керванът се движи напред, защото кучетата лаят.

Те ръмжат и се втурват към хищници в планините и пустините. А движението напред е възможно само когато те придружават кервана.

Да, ръмжим и хапем. Имаме зъби и хватка.

Но ние сме условието за движение.

Ние сме противоотровата срещу тиранията.

P.S.

На снимката: Мария Ресе и Дмитрий Муратов, носители на Нобеловата награда за мир през 2021 г.

P.S.

Исках да спестя минута.

Нека се изправим и почетем с минута мълчание нашите колеги репортери, Мария Ресе (наградената с Нобелова награда за мир заедно с него филипинска журналистка – бел. обаче.бг), които са дали живота си за тази професия, и да подкрепим преследваните.

Искам журналистите да умират стари.

 

 

 

Коментари

comments