ПИСМО ДО ЕДИН КАЛОФЕРЕЦ!

0
416

Здрасти бачо Ристьо!
Грея се на твоите слова и си мисля все повече за теб! Зима е,като твоите браилски. Всички са се свили в мелниците си, вятърът духа,ама няма зърно да си мелим, затова мелим с устата. Хъшовски приказки против султана и държавата! И чакаме пролетта! Не, че ще се случи нещо епохално, бачо! Ама чакаме да цъфне Балкана.То и Балкан не остана, шумка да си свиеш и да изсвириш „Хубава си моя горо“, защото нотабилите секат, секат и изнасят, за да има да се греят и те и комшиите по Босфора и Беломорието, които ни гледат сеира,както по твое време.Иначе, и времето е както ти си го знаеш. Само че, хъшовете вече не са само във Влашко, ами и в Липиска, и в Албиона,та чак оттатък океана,защото тука е мраз.

Папуците са тесни и на душата е тясно,защото й се иска да запее“Боят настана“, ама като се отвори устатанай-вече излиза онзи звук, дето ти го описа в „не пей ми се,не смей ми се….“. И най-вече този звук го чуваме да изхожда от Зданието,за което ти така мечтаеше да го има-Парламента.Понеже менажерията е далече от столицата, рядко ходим до нея, а си гледаме по телевизията редовно и безрадостно политическата зоологическа сбирка и маймунджулъците им.Тия дни в нея влезе новият Горски, за да прочете на обитателите какво трябва да стане в държавата,за да се стоплим.Той дойде от небитието,сиреч небето. Ама се нахърлузи самоуверено и дразнещо за някои от животинките. За да не го хързулнат, не се крепи на никаква политическа сопа, защото явно има здрави пестници. И привидно менажерията замлъкна, донякъде очарована и  възторгната от събитието, донякъде подозрително наострила уши, чакаше да хлъцне или да се закашля, за да рипне от клетките си и да извика: “А бре,тоя с к’во е заслужил да става Главен Горски ! “ И  когато той, без подмазване и словесен балет й обясни,че правилата на хранене и игри трябва да се променят, шубракът се разшумя и разни плъхове, навирили посинели от демократичност дупенца или зачервили от родолюбие оченца изхвръкнаха уж възмутено навън .Ама не излязоха да правят снежни човеци в дълбокия сняг, както по им отива,ами се изтъпанчиха пред камерите,за да изцвъркат артистичното си недоволство от обидата, че им скъсяват срока на пребиваване в държавната менажерия. Всъщност, те много обичат да се показват и да издават най-различни съчетания от звуци, които си мислят че е реч, само че тя няма нищо общо с твоята, сиреч с нашенската си. Тяхната най-често ми се причува като дрънкане на наполеони или на клюнове. И си представих като как ли ги вижда новият Горски. Може би клетките отдясно ги припозна като гризачи. Разперили прозрачни ушички, гризкат парите от Брюксел и пълнят хралупки, ама напролет може да се изненадат, че като се опитат да си излязат от леговището, повечето от тях няма да могат, защото не ще им позволят габаритите. Други по-мършавички, ще се появят, каквито ги посочи специалистът по горски пожари и одобри неговата невярна гумена сянка. С тях са и едни остатъци от някога любим и защитен вид, наследници на Синьото лъвче, които се поизродиха до опушени котараци, свикнали вече да се навират във всякакви ъгли. Цветовете им са различни, но можеш да ги  познаеш по гладното излъчване, което много напомня на гиздавата външност на създателя им Гаргамел,отдавна покрил се в лабораторията си за анализ по приложна зоология. Котараците политически се разгонват постоянно, но приплод не дават,камо ли мишки да ловят, защото се създадени да бъдат гушкани и  хранени. А ако ги пуснеш на масата, опоскват всичко и искат настоятелно и още.Сега пак са се размечтали мартенски.

По към средата на менажерията има всякаква сган.Карма карашък,както би я нарекъл отецът ти Даскал Ботю.Там най-вече са екзотичните животинки, дето си минят цвета и окраската,според сезона и плячката, която се появи на клончето. На Мадагаскар им викат хамелеони, а у нас политически партньори. Иначе може да ги чуеш, колко много обичат Балкана, ама ни пушка са видели, ни барут мирисали, а най-вече  заразния въздух на телевизионните студиа. И загарът им не е от слънцето, ами от пудриерата на поредния звероукротител. Могат и да ръмжат, могат и да мъркат, но най-често проспиват сюблимния момент да изреват лъвски, а ако го направят, си умираме от кикот, защото уподобяват на обичаните от теб драми на плодовития Войников. Почти по средата самодоволно са изпълнили клетките си триезични същества, каквито сигурно не си виждал. Помежду си говорят на майчин език, на трибуната сричат на официалния, пък в душата им е някакъв смут неясен-що са и за чий са тука. Предвожда ги едно политическо марабу и зорко следи да набута под крилото си всичко що се изсипва от голямата софра, зенлик  да не става. В тяхната клетка може да се навре всякоя шушумига, стига да целуне чепика на владетеля.Те се делят на две-автохтонни породи и малоазийски генномодифицирани, но по същество произхождат все от лабораторията на известен биолог- академик. Далновидният тайнствен експериментатор понякога допуска грешки и вместо да създаде благороден елен, обърква алхимическите съставки и в колбата му се появява стамбулска очиларка или триутробен бозайник -специалист по изяждане на медии и зоологическа сигурност. Може би от напрежение или от ферментирала боза. Само той си знае! Неговите животинки се отличават  от останалите в менажерията по свенливостта си и най-често обичат финансовата сянка и словесната многолистна баклава.

За разлика от тях,обитателите на зоокъта най-отляво, никак не страдат от деликатност.Там е най-разнообразно откъм видове и ери. Над биоразнообразието от саблезъби тигри от ледената епоха и току що проходили бозайници с пухкава невинност и любопитни оченца, бди Матриархът,готова всеки момент да размаха хобот и да въздаде новопролетарско-буржоазна справедливост, така мечтана от обитавалия преди сто години този зоокътът Дядо Благоев. Доста от тях не смеят да подремнат в клетките си,защото веднага съзират под подпухналите клепачи,че напролет ги очаква политически хлороформ и консервация.Всички те отляво неистово очакват пролетното слънце,с гламурната надежда клетката им да се разшири и брюкселските протеинови гранули на гризачите отдясно, да им бъде  насипани в техните хранилки.

Та, бачо Ристьо, доста от обитателите на тази менажерия през повечето време благоденствуват, защото си мислят, че са редки видове и затова са си заслужили храната,ама  на народа техните маймунджилъци вече не са им интересни. Преди време твоят народ повярва на един потомък на всички кралски династии в Европа. Посрещна го както теб не те срещнаха на Козлодуй. Кобургската лисица разбуни заспалата тогава менажерия, като пра -прадядо си Луи Гражданина  запя Марсилезата на справедливостта, но просто изяде медената питка и сега се грее самодоволно във Врана.

Народът пак поиска нов Горски, с нов тефтер за  нов ред. Може би го получи. Нищо чудно идния Ивановден да го видим да вее байряк в калоферското хоро. Живящем-видящем, казваше карловската  ми баба Стефана, която беше мъдра ,чула и видяла жена.Тя още ми казваше,че чувала от баба си Стояна, която сигурно ти е била набор,че ти си се родил в Карлово,защото там са живели вашите, ама те записали по-късно в Калофер, защото като си се пръкнал,били мръсните дни и затова те писали в кръщелното по-късно.Може и да сме рода, знаеш ли! Аз затова ти пиша на теб,а ти бий небесната камбана бачо,защото хъшовете на новата ни демокрация от зимата на нашето недоволство са отдавна при теб и няма кой.Време да се освестяваме  под нашенското слънце,а не огрени от Сороско новолуние и чедата ни  да се връщат тука,защото се смаляваме като Тунджа пролетес.

Твой Станислав, един българин.

Коментари

comments