КРИСТИН СПЕНГЛЕР-ЕДИН ДРУГ ПОГЛЕД КЪМ ВОЙНАТА

0
1370

Трябват няколко дни да наместиш в съзнанието си образите и мислите, които пораждат фотографиите на Кристин Спенглер. Тогава   осъзнаваш, че те са онези изплъзващи се от погледа на стандартното възприемане детайли, без които обаче, пъзелът на цялата картина никога никога не би бил  пълен.
Стандартното виждане на войната  е оръжия, разкъсани трупове, бомби, взривове .
Окото на Спенглер вижда войната в две хванати войнишки ръце, в смеха на ирландските  деца, претърсвани от английските войници, в булка на фона на разрушен град,в подредени и лъснати войнишки обувки, които няма да стигнат вече до фронта. Това е войната през погледа на жертвите, войната през погледа на жената, на децата.Отразен чрез парадокса, дори чрез смеха. Кристин Спенглер показва  не очебийното, а неизказаното. Скритото от погледа.

Както самата тя признава:„ Ако всички тръгнат, аз оставам. Ако тръгнат  на ляво, аз завивам на надясно. Защото искам да запечатам онова, което другите смятат за незначително.”. И продължава да намира това, което другите не виждат. Защото подминават.Защото, както самата казва, разчита на чудеса, които обикновено й се случват.
Никога не прави повече от 1-2 кадъра. Защото умее да улови точния момент.

 

r-976-734-vojnata-kristin-spengleredna-jena-vav-voynata2

„Мъжете не мога да направят такива снимки”- казва тя.
Но не само защото като жена, ако е прилично облечена, я допускат до повече места в арабския свят, където  са повечето конфликти.И още, защото със женската си интуиция и чувствителност търси места  където войната не се вижда, но се  чувства по-осезаемо отколкото дори на фронта. Като улицата на мъчениците в Багдад, където родителите, майките и съпругите опакват изгубените си синове, бащи, мъже. . Разбира се, в този свят, в който жената е низвергната, фотографията е забранена.Пускат я, защото е жена. А под бурката може да скрие фотоапарата. Рискува, когато ги снима, но забулените жени и помагат. Както в най-опасното място-болницата в Кабул, една от най-известните й снимки, където успява да изкаже в кадър цялото безсмислие и жестокост на един свят, в който жената, даващата живот, е превърната  един безличен предмет, вързоп,  обречен   да си отиде така с покрова, който носи като дреха приживе.
За такива фотографии учебници няма. Трябва душа и сърце.

christinespengler-660x330

Когато чува по новините в Париж, че в Камбоджа са отрязали ръцете на десетгодишно момиче, защото носело лак на ноктите си, тя грабва телефона на редактора си в Пари Мач и казва: Заминавам.
Самата Кристин Спенглер посяга към фотоапарата  инстинктивно. 23 годишна, попада с брат си, моден  парижки фотограф, в ЧАД.  Вижда в гръб войниците, крачещи с калашници през африканската пустиня, но това, което я впечатлява, са  човешката неувереност и  страх, намерили израз в две преплетени войнишки ръце. Тогава казва на брат си:„Дай ми бързо един от твоите апарати.”И така повече от 40 години Кристин Спенглер отваря очите на света за най-скритите и дълбоки поражения, които войната нанася на човека.

Снима в Чад, Северна Ирландия, Виетнам, Камбоджа, Ливан, Западна Сахара, Кюрдистан, Никарагуа, Косово, Афганистан, Ирак. Кадрите ѝ са познати на света от страниците на Paris-Match, Time, Newsweek, El País, The New York Times, Le Monde.

Многократно е отличавана за работата си, а през 2002 г. е избрана за Жена на годината. Наскоро нейна самостоятелна изложба бе показана в Париж в Европейския дом на фотографията.
img_6111Благодарни сме на организаторите на фестивала  Фотофабрика и на Френския културен институт, че ни доставиха  щастието да се срещнем на живо и усетим топлината, човечността и непринудеността на тази велика  жена.

И нека запомним от нея нещо, като предписание:

„Фотографът се отличава от туриста по това, че успява да види неща, които другите не успяват.”

Паулиана Новакова

Коментари

comments