…И НИ ПРОСТИ ГРЕХОВЕТЕ, ТЪЙ КАКТО НИЕ ПРОЩАВАМЕ НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ..

0
960

Писмо до приятел

Кин Стоянов
до Капка Панайотова – председател на Центъра за независим живот.“
Здравей Капи,
Поводът да ти пиша е един коментар под текст на Екип „Инфохолици“, който с Емил публикувахме в сайта „Гласове“. Коментара цитирам дословно:

Спаска Давранова :“като настъпени жаби, Кин и Емил продължават да плюят. Година и половина след напускането им,(при това доброволно), на БНР, слюнки и храчки поголовно – валят ли валят… Радио софия беше наречено \\\“селска радиоточка\\\“, колегите сравнени със \\\“щастливи кокошки\\\“ и \\\“служащи\\\“…въобще, както се казва в един друг цветен журналистически коментар \\\“Лайнометът е включен на пълни обороти!\\\“ Изразявам възмущението си по повод написаното за директора на Радио София Митко Димитров в тази им статия. Не мисля че написаното отговаря на истината! Митко Димитров подкрепя всички нас в нещата които правим и не съм разбрала никой да е бил привикван, заплашван, или нещо подобно от този род. Така че \\\“Истината е някъде там\\\“, както се казваше в \\\“Досиетата Х\\\“ – всеки сам може да я потърси, открие и защити. Но следва да си обективен, а плюейки системно няма как да си.“

Виж: http://glasove.com/interviuta/51727-rykovodstvoto-na-bnr-krizisno-skysa-opashkata-na-gushtera

Както уточних вече, коментарът е цитиран дословно, според правописните и изразните възможности на Спаска, която ние галено си я наричахме Спейси. Капи, ти също я познаваш добре, но за останалите читатели трябва да уточним, че до 2010 г. Спейси живееше в дома за възрастни хора с увреждания в Стара Загора – място, което държи квартируващите там в социална изолация и безперспективност. Тя стана герой в един брой от предаването „Нашите 15 минути“, посветено на хората с увреждания, което правех в ТВ7. После Ирена Кръстева купи телевизията и спря предаването. Срещнах Спаска отново, когато с Емил Янев започнахме да правим предаването „Различният до мен“ по Радио „София“. А в края на 2010 г. нейният приятел Наско и помогна да се премести в София, след което Спейси отчаяно започна да си търси работа. Ти знаеш как у нас си намира работа човек с увреждане и практически с нулев трудов стаж. Разговарях с директора на Радио „София“ Юлия Гигова, както и с тогавашния генерален директор Валерий Тодоров, те се съгласиха, написахме проект пред Агенцията за социално подпомагане и така през април 2011 г. Спаска Давранова беше назначена да стажува и се обучава в Радио „София“. Като трудово заета, тя имаше право на пари за личен асистент, беше настанена в общинско жилище, а когато срокът на временната и заетост изтече, с главния продуцент на Радио „София“ Весела Маева отидохме при Валерий Тодоров и се застъпихме, Спаска да премине на постоянно работно място в щата на Радиото. Което и се случи.
Ех, стана така, че аз, „настъпаната жаба“ бях сред тези двама, трима колеги, които всяка сутрин посрещахме Спейси пред рампата за инвалидни колички, помагахме и да достигне до работното си място, носехме и обяд, вечер я смъквахме до специализирания транспорт, който я обслужваше, макар и рядко, случвало се е да я изпратя до тях с метрото. Абе, изобщо работи, присъщи на „лайнометите“. И това продължи три години, защото Капи, ти много добре знаеш, че не напуснахме БНР доброволно преди година и половина, а бяхме прокудени оттам през есента на 2014 г.
Докато си стъпи на краката в София, Спейси доста често посещаваше Центъра за независим живот. Как е напоследък не знам.
Защо ти пиша всичко това? Знам, че ще те заболи. На мен също ми е мъчно за Спейси. Но представи си каква нездрава атмосфера е нагнетил в Радио София набиращият скорост кариерист Митко Димитров? Как си играе със страховете на своите подчинени? Ако не запази работното си място в БНР, перспективата пред Спаска Давранова е отново да се върне в дома за възрастни хора с увреждания в Стара Загора. Този малък случай показва колко е уродливо отношението на българската държава към хората с увреждания, как държавната политика ги превръща в нравствено закъсали хора. Благославям те за твоите десетилетни непрекъснати битки и усилия, хората с увреждания у нас да получат условия за независим живот! Кауза, която ние „Екип Инфохолици“ буквално всяка седмица защитавахме в предаването си „Различният до мен“, удостоено с три медийни награди.
Но кажи ми Капи, морално неувредена ли е позицията на Минчо Коралски – лицето на държавната грижа към хората с увреждания? Този Минчо Коралски, който през 2012 г. гласува предаването ни да получи наградата „Сирак Скитник“, а през 2013 г. удобно замълча, когато спряха предаването. И друг път съм го казвал – живеем във времена на решителни жени и удобни мъже. Същият Минчо Коралски, който прие поканата на радиошефовете, спрели предаване за хора с увреждания, да влезе в техния обществен съвет.
Българите се понаучиха, вместо инвалиди, да употребяват израза хора с увреждания. Но кой ще преброи нравствените инвалиди, независимо дали са с увредени, или неувредени тела?

Коментари

comments