НА КОИ МЕДИИ ДА ВЯРВАМЕ

0
754

Да можеш да прецениш кое е достоверно и кое не в света на онлайн медиите е жизненоважно умение не само за разследващи и екипи за установяване на съответствие, но и за всеки, който провежда изследвания на хора или бизнес дейности.

Прегледът на стари медийни репортажи може да е едно от първите неща, което вие или вашите съветници ще разгледате, когато проверявате потенциален бизнес партньор или инвестиция.

Медийните архиви могат да бъдат полезен запис на нечии действия и да бъдат ценен източник на прозрения за техния характер и етика. Събирането на стари статии формира цялостна картина на нечия репутация. Правилното оценяване и анализиране на медиите и на публикуваните източници е критична част от процеса на надлежна проверка.

Използването на медиите за управление на дневния ред не е ново: но това, което е различно днес, е скоростта и мащабът. Съобщенията, разпространени в част от съдържание, която се класира напред в търсенето с Google, могат да имат значително влияние, оформяйки разказа и засягайки общественото мнение около този човек или бизнес.

Юристите от правната кантора Schillings предоставят анализ и дават полезни насоки как да се използват медиите като източник на информация.

Това, за което трябва да внимаваме, е че класирането на медийното съдържание напред в Google, не го прави легитимно или достоверно. То може да се основава на слух или да е платено. За кратко време слухът или съобщенията в социалните медии си проправят път до масмедиите – дори ако една масова публикация просто коментира факта на определен слух. Достигането до масмедиите е ключова цел за субекта, който популяризира посланието.Алгоритъмът на Google е проектиран така, че да отдава висока стойност на основните сайтове на вестници.

Но колко бързо може да ескалира един слух – и как точно изглежда неговото пътуване? Schillings цитира история, основана на истински събития. Г-н Смит, висш изпълнителен директор в мултинационална компания, е бил обект на фалшив слух, който се разпространява в WhatsApp. Този слух е вреден за г-н Смит и за неговите бизнес интереси. Неясно кой местен блог подхваща слуховете на WhatsApp и публикува част от него. След това публикацията в блога е споделена в платформите на социалните медии, което означава, че посланието става все по-широко разпространено. Блогът чрез социалните медии е посетен от политик, който не е фен на г-н Смит. Политикът споделя и коментира мълвата, а коментарите му са публикувани в известен вестник. След това Google поставя новинарската история като първи резултат, когато се търси името на г-н Смит, което означава, че впоследствие той е имал трудности, за да си осигури нови бизнес партньори, които са били отблъснати от негативните медийни резултати.

За съжаление, така нареченото медийно съдържание, което понякога виждате на първите няколко страници на Google, е нещо, което може да се купи. Ако не сте представени в масов вестник (който, както научихме, е предпочитана медия от алгоритъма на Google), друга възможност е да опитате по-сложен тип ферма за съдържание.Това са уебсайтове с имена, които звучат като достоверни медийни публикации (обикновено завършващи с „Herald“, „Globe“, „Tribute“ или „Post“), но представят сбор от рециклирани новини и поместено съдържание. Те отговарят на празнината на пазара – търсенето на покритие в онлайн съдържание. Те ще се класират високо в Google (поне за няколко месеца) и вероятно това ще струва много евтино. Сайтовете обаче може също да са базирани в юрисдикции, които да се окажат проблемни, ако се реши да се заведе дело за клевета.

Ето защо при извършване на каквато и да е оценка на репутацията, доверието към медиите е толкова важно. Това не означава, че съдържанието, което се публикува, е невярно, но повдига въпроси дали то е част от кампания, която да отговаря на друг дневен ред, и дали вие сте част от целевата аудитория.

Какво трябва да търсите? Четири са областите, които екипът на Schillings за проучвания и разследвания разглежда, когато оценява медийното съдържание.

Новинарският сайт: Кога е създаден и къде е регистриран? Предлага ли място за платено съдържание? Колко лесно е да се свържете с действащия редактор?

Журналистът: Съществува ли изобщо? Често виждаме да се използват псевдоними, така че трябва да търсим неща, които предполагат легитимността на автора – снимка, данни за контакт или свързан профил като Twitter, Instagram или LinkedIn. Също така е добра идея да проучите кои теми е разработвал по-рано и дали  темата, за която пише, отговаря на неговия профил.

Статията: Разгледайте на кои източници разчита статията, цитирани ли са заглавия и има ли хипервръзки. Статистическите данни, които цитират, подредени ли са? Съдържанието отговаря ли на фокуса на публикацията? Например, това африканско издание ли е, публикуващо статии, които нямат нищо общо с региона? Проверете в Google първите няколко изречения на статията, за да разберете дали това е препубликувано или старо съдържание. Балансирана ли е статията – представени ли са двете страни на историята?

Социални медии: Статията била ли е повторно публикувана – и ако е така, просто повторно туитвана ли е или споделена с анализ? И колко бързо?

Медийните репортажи могат да бъдат ценен източник на информация по всяка тема. Но те са просто източник на информация, който като всеки друг се нуждае от правилна оценка. Ако искате да избегнете дезинформацията онлайн, да знаете как да оценявате тези статии е ключово умение, което е особено важно при извършването на съответна проверка на репутацията на лице или бизнес.

Линк https://www.alva-group.com/blog/the-difference-between-reputation-intelligence-and-online-reputation-management/

Коментари

comments