ГОРБАЧОВ, ЗАТВОРЪТ И ПУЧИСТИТЕ. ПОСЛЕДНИЯТ СЪВЕТСКИ МАРШАЛ

0
1982

(Продължение на първата част от публикацията на Валери Тодоров: Последната ми среща с последния съветски маршал.)

След темата за ракетите в България разговорът на ул. „Лесная“ в Москва с последния съветски министър на отбраната маршал Дмитрий Язов тече равномерно. Явно настойчивостта на колегите от „Комсомолская правда“ е извадила маршала от обувките. Всъщност той призна, че в България за много кратко време е имало ядрени бойни глави, които обаче са били само под съветски контрол. По този начин формално не е нарушен Договорът за неразпространение на ядрените оръжия. От думите на последния съветски министър на отбраната маршал Дмитрий Язов става ясно, че те са били ответна мярка заради разполагането на американско ядрено оръжие в Турция. Но съветския Генерален щаб се е боял от резките движения на президента Михаил Горбачов, които са създавали риск ядреното оръжие да не може да бъде изведено от България.Въпреки големият шум през 1995 – 96 г., когато се вдигна тогава, така и не стана ясно какво е знаела българската страна по случая.

Пучът срещу Михаил Горбачов през август 1991 г. е бил немислим без участието на министъра на отбраната Дмитрий Язов. 8-членният  Държавен комитет по извънредното положение (ГКЧП)е създаден на 18 август и просъществува до 21 август. Времето е достатъчно, за да се види разделението в Cъветската страна, разпадът на държавата-идеологическа империя, тежката криза в икономиката и реалните рискове от гражданска война. Именно последното е изплашило участниците в преврата, сред които е и тогавашният министър на отбраната Дмитрий Язов. От разговорите ми и с други участници в (ГКЧП) оставам с убеждението, че Горбачов е знаел за намерението им. Той просто е бил безпомощен да спре хлъзгането на страната към хаоса и кризата. „Правете каквото искате, но не искам да знам“, е казал Горбачов преди да замине в отпуск в черноморската резиденция „Форос“. Бързият обрат в събитията, неуверените действия на пучистите, енергичният граждански протест явно обаче са накарали Горбачов да смени позицията си. Той е поставен под домашен арест в резиденцията си и именно страхът от неизвестното вероятно е отключил заболяването по-късно на главния му съветник – съпругата Раиса Горбачова. Много е писано за влиянието й, но си спомням разказа на последния съветски министър-председател – Николай Рижков. Той разказваше как цял ден в правителството обсъждат тежкото икономическо положение. Вземат решение. След това късно вечерта му се обажда Горбачов и казва. „Ние се посъветвахме с другарите и решихме…“. Той нямаше с кого да се съветва освен с Раиса, с която имаха задължителна разходка един час между 22 и 23 ч. вечерта. И всичко се обръщаше с главата надолу, хаосът се засилваше, обясняваше  Николай Рижков, с когото съм се виждал неведнъж и като председател на една от големите руски промишлени асоциации – Съюза на стокопроизводителите. Впрочем, той не беше случаен човек. Конструктор по тежко машиностроене  с държавни награди, бивш директор на съветския гигант „Уралмаш“, секретар на ЦК на КПСС (по препоръка на шефа на КГБ Юрий Андропов), ръководител на  щаба по ликвидиране на  аварията в Чернобил, на второ място е след  Борис Елцин на първите президентски избори в Русия, където участва с генерал Борис Громов, – ръководил изтеглянето на съветските войски от Афганистан.  Рижков, който беше поддръжник на Горбачов, обаче, смяташе, че именно колебанията, съмненията и нерешителността на генералния секретар и президент на СССР  са провалили перестройката. По повод пуча твърдеше,  че Горбачов ги е предал, като се е отметнал.

Като кореспондент на БНР и БНТ поне 7 – 8  пъти съм се срещал и с Горбачов в едноименния фонд в Москва, записвал съм го, снимал съм го, но разговорите са били по конкретни въпроси и той беше винаги сдържан в оценките за миналото. Опитвал съм се някои неща, свързани с международната политика от онова време да разбера и от дългогодишния му помощник Павел Палажченко, но не съм успявал да постигна особен напредък. Два пъти даже съм се засичал с Павел в самолета към Москва, последният път преди 4-5 години, но така и не успях да си отговоря на много въпроси. Например имало ли е договорка на прословутата среща на кораба в Малта с американския президент за нова подялба на влиянието на двете свръхсили, както и по политиката спрямо двате Кореи. Последното е особено интересно, защото южнокорейците твърдяха, че на съветския президент даже е била дадена определена сума за да стане тази среща. Тази сензация дълго време се търкаляше из пресата. Павел отричаше. Впрочем, той беше не просто полиглот- преводач, но и помощник на Горбачов и е ставал свидетел на много от дискретните срещи на съветския лидер. Така че разбираемо бе неговото мълчание. Според мен, той имаше своя позиция по случките от миналото, макар че демонстрираше откритост и имаше приятели в българското посолство.

Питам маршал Дмитрий Язов как са се отнасяли към него в затвора. „Добре“, отговаря ми той. Причината може да се разбере. Много руснаци и сега съжаляват за разпада на СССР.  И досега мнозина от бившите съветски и сегашните руски граждани не вярват на версията, че съветският президент не е знаел за готвения преврат. Потвърждава ми го и Язов, който от името на ГКЧП (пучистите) отива да преговаря с Горбачов в черноморската резиденция Форос. Горбачов обаче отказва преговори с пучистите. Официално генералният секретар на ЦК но КПСС и президент на СССР Михаил Горбачов по време на отпуската му е поставен под домашен арест. Идеята на превратаджиите е била той да се върне в Москва и да оглави извънредния комитет. По това време Съветският съюз е в критично  състояние. Икономиката е в тежка криза, политическото напрежение вътре и вън от страната расте и е очевидно, че перестройката още повече е извадила от строя Съветския строй. Самият Горбачов е объркан. Най-близките му съратници от това време твърдят, че той е знаел за готвения пуч, но е казал : „ Правете каквото искате , но не искам да знам.“ И заминава в отпуск. Спомням си и момента, когато Горбачов кацна от Форос на летището в Москва. Подтиснат, съкрушен, той отрони думи, които се оказаха пророчески: „Кацам в друга страна…“.

Маршал Дмитрий Язов  ми  позволи да го снимам в дома му на ул. „Лесная“ в Москва и около този факт имах интересна случка. Кореспондентският пункт на БНР  беше на „Проспект мира“, недалеч от Рижката гара. Под мен имаше едно фотоателие. Не си спомням къде промих тогава филма, но помолих в това ателие да ми извадят снимките. Беше лентовият период на фотографията. Интернет беше далече, България също. Бях забравил какво има на тази лента  и затова помолих да ми извадят снимките. Момчетата работеха много бързо, но този път се забавиха. Слязох в уречения ден, за да взема снимките. Не са готови. Минаха два дни – пак не са готови. И така мина седмица и нещо. Слизам вече ядосан и момчетата- смутени. Изведнъж се досетих какво има на лентата и им казвам:“ Слушайте, знам какъв е проблемът. Но кажете на службите, ако толкова държат, да вземат тези снимки, но да ми върнат лентата, защото там имам лични спомени“. Те се подсмихнаха леко и на следващия ден ми върнаха филма и снимките. Мисля, че снимките с маршала бяха останали, но за съжаление при пренасянето на архиви по време на двамата ми кореспондентски мандата в Москва явно лентата някъде е пропаднала или забутана.

Колкото до маршал Дмитрий Язов. Той изглеждаше мек, спокоен човек. В същото време беше явно човек на дълга. През 2019 г. той получи и 10-годишна присъда в Латвия, заради потушаването на протестите през януари 1991 г. и щурма на телевизионната кула в столицата Вилнюс от съветските войски. През 1968 г. Язов  ръководи нахлуването на съветските войски в Чехословакия. Той вкарва танковете по време на пуча в Москва през август 1991 г., но им забранява да употребяват сила и също той, въпреки мнението на другите участници в ГКЧП, дава заповед за изтеглянето на войските от столицата заради рисковете от кръвопролития. Всъщност, Язов става министър на отбраната след Сергей Соколов, подал оставка  след скандалното кацане на германеца Матиас Руст с малък частен самолент на Червения площад, преминавайки безпрепятствено съветската противовъздушна отбрана. Дмитрий Язов изглежда като човек от новата вълна на перестройката. По това време той няма политическа биография. Но има солидна професионална биография – командва съветските части, разположени в Куба по време  на Карибската криза, също извеждането на съветските войски от Афганистан и Европа. Той е министър на отбраната и по време на падането на Берлинската стена. На  9 април 1989 г. изпраща армейски части, за да потушат бунта за независимост в Грузия. На булевард „Руставели“. съветските десантчици използват сапьорски лопатки срещу протестиращите.  Резултатът е 21 убити. На 20 януари 1990 г. изпраща  армейски части в столицата на Азърбайджан – Баку – над 130 души  убити, а през 1991 г. във Вилнюс, столицата на Литва, са убити 15 души от двете страни.

На 19 август 1991 г., заедно с министър на вътрешните работи Борис Пуго и шефа на КГБ Владимир Крючков, Язов е един от главните участници в 8-членния Държавен комитет по извънредното положение (ГКЧП). След първите жертви нарежда на танковете да се изтеглят от Москва. Лежи в ареста година и половина, откъдето излезе с видеообръщение, че се разкайва за участието си в пуча и твърди, че го е направил под натиск. Той се извини на Горбачов и нарече себе си „стар глупак“. Твърди  също, че пучът е възникнал случайно, без предварителен план. Всъщност, това може и да е вярно, ако се съди по обърканите и некоординирани действия на пучистите. Язов остави и книга „Маршал Советского союза“.

През януари 2019 г. на 92 г. почина и друг участник в пуча – Александър Тизяков, председател на Асоциацията на държавните предприятия и обекти от промишлеността, строителството, транспорта и съобщенията.

За маршал Дмитрий Язов, последният човек с това звание в руската армия и сега се водят спорове – кое преобладава –  вината му за вкарването на съветските войски в  горещи точки или  опрощението за извеждането им оттам.

На снимката: С министъра на отбраната Сергей Шойгу

За Горбачов в последното си интервю за „Комсомолская правда“ Язов казва, че той е бил недостатъчно зрял човек, за да ръководи такава държава. За Борис Елцин също смята, че не е бил наясно каква държава управлява и едва по времето на Владимир Путин страната е успяла да избегне пропастта и е била възстановена армията.

Присъства на инагурацията на Путин, заема различни постове на съветник и консултант в руската армия, също поста на главен инспектор. Със смъртта му през февруари 2020 г. си отиват и много тайни от съветската история.

Валери ТОДОРОВ

Коментари

comments