ПЪТЕШЕСТВИЕ В ДУШАТА НА СВЕТА

0
202
  1. „Поздрави от синята палатка“ ик „Жанет 45“ е книга, която опровергава представите ни за пътеписна литература. Представлява калейдоскоп от уловени мигове: внезапни срещи с хора, гледки и животни, които обаче дават много повече познание от каквито и да било научни и любознателни географски описания. Защото захранват и ума, и душата.
    Познание за смисъла на Пътя. За пристигането, като среща на светове.

Ако искате да опресните сетивата си, да промиете мозъците си от стандартни туристически клишета, да се научите не просто да виждате, а да докосвате непознатото с душата си, да установявате лична интимна връзка с това, което се случва по пътя, да му позволите да се случи,  за да го съхраните в себе си- не пропускайте тази книга!

Петя Кокудева е родена през 1982 г. в гр. Смолян. Завършва английска езикова гимназия. Бакалавър по „Журналистика“ и магистър по „Творческо писане“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като копирайтър в международна рекламна агенция.  Започва като детска писателка- В началото със стиховете от „Лулу“, а после и с още римувани „Малки същества“ и „Питанки“.  С прекрасните илюстрации  илюстраторката Ромина Беневенти създават „Лупо и Тумба“ . Но ето, че тръгва на реално пътешествие с детски очи да открива реалния свят във всичките му посоки. За да го събере в себе си. И нейните „рошави срещи със света“ се случват. Както при сблъсък атомите се свързват за да образуват едно цяло. В случая от сблъсъка произтича поетична притча- прозрение за духа на мястото. Кокудева с нейния спътник и  великолепен фотограф Георги, с когото споделят миговете подарено щастие, спят в палатка при местни хора да усетят близостта на места извън туристическите дестинации. Тя самата пише на коляно в автобуси, с челник на главата, на задната седалка на раздрънкани автомобили. И двамата ни поднасят 95 истории и 145 фотографии от 5 континента – Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ ,в  които разказват за омагьосващата песен на геко, за празника на тишината на остров Бали за богове с плетени шапки от остров Мияджима,  за благородството на спасените  камбоджански слонове, за халката на Мароко за столетниците от Окинава и още много видяни само през обектива на душата невидими иначе, детайли от красотата на света.

Аз съм нещо като детектив, но с думи вместо с лупа. Наблюдавам, слухтя, вървя по стъпките на разни истории. После, ако успея да ги запиша внимателно и красиво, думите служат като лупа. През тях виждаш и чуваш от по-близо, отвътре.“

„Добрият разказвач е онзи, който може да превърне ушите на слушателя в очи.“  Казвали повелителите на древното мароканско изкуство до си разказват истории прихванала е от тях и Петя..

На какво ни учи тази книга?

-Как да преодоляваш  собствените си ограничения, като преобръщаш представите за опасно и безопасно.

-Да улавяш мига така, че да осъществиш срещата с различното.  Да го оголиш откъм напластявания и да стигнеш до ядрото. И усетиш взаимодействието на частиците между тебе и света на микроскопично ниво.

-Да осъзнаеш, че Светът е миг, светът е живот в мига, светът е един залез, благороден профил на варан, боядисана в черно  виетнамска усмивка на момиче,  празник на тишината, полет на сьомга срещу течението на исландска река ,…

–Учи те да казваш таби -таби -по иначе казано „извинявай“, на всяко живо същество, покрай което минаваш и можеш да нараниш. Да го казваш дори когато пишкаш в гората. Както правят в Камбоджа

-Учи, че земята не се притежава, а на земята ти принадлежиш. За това и новозенландците не покоряват върхове. Там е мястото на Бога.

-Учи, че „причината да се събуждам сутрин“ икигай е тайната на дълголетието.

-Че никога не знаеш когато колата се развали, дали това всъщност не ти поправя живота..“

Изобщо, учи те, че във всяко нещо има Yugen

ЮГЕН

Едно от най-неочакваните неща, за които научавам в Япония е Yugen. Буквално думата означава „скрита красота“, „енигматично дълбинно изящество“. Както повечето самобитни неща, е трудно да се преведе еднозначно. Юген е например ято летящи диви гъски, които се стапят бавно и ефирно в далечината.Или пък да видиш сенките от листата на бамбук, отразени върху ствола на съседен бамбук. Юген е дълбинната, едва доловима красота на нещата, която е отвъд думите и трудно може да се опише. Загатване, не отгатване…“

Да, книгата ни учи и да не се стремим непременно да разгадаем света. За да продължава да ни подарява очарованието си и да ни омагьосва с красота.

Фотографии: Георги Янев

 

 

Коментари

comments