„Живописни откровения“ ретроспективна изложба на Дора Бонева в галерия „Нюанс“, 11 април-07 май.
На последната си изложба преди две години в галерия „Райко Алексиев“, посветена на 85 ѝ годишнина, Дора Бонева не можа да присъства. Подготви я и си отиде. Тя беше по-всеобхватна, хронологично представяща художничката във времето. Сега в интимната обстановка на галерия „Нюанс“ виждаме една по-малко позната Дора, надзъртаме в нейния интимен самостоен свят. Такава ни я представят галеристите, които са подбрали някои от ранните ѝ непоказвани работи още от студентските години, такава ни я представя и собствената ѝ дъщеря, Марта Левчева, с която разговаряме в опит да се доближим до този свят през личните спомени.
– Това е първата изложба в памет на Дора Бонева. Какво е определяло сегашния избор на картини?
-На 04.11.23 Дора Бонева щеше да навърши 87 години. Откриването на тази изложба 
съвпадна с рожденната и дата.
Сигурно съдбата се е намесила. Използвахме случая да изложим в галерия Нюанс и каталога-монография с прекрасен текст на професор Иван Маразов, от който е взето и заглавието на изложбата: „Живописни откровения“.
Той е издаден със съдействието на княз Никита Лобанов Ростовски и фондация “ Св.св. Кирил и Методий“.
А изборът на картините направи Емил Чушев, като реставрира и вдъхна живот на няколко много ранни произведения.
Както се вижда, има рисунки /вероятно от подготовката и за Художествената Академия/, акварели, маслени платна и картони. И те оформят един непоказван образ на Дора от младежките и предакадемични и академични години, ако могат да се класифицират така.
Колкото повече нейни рисунки разглеждам, толкова по-убедена съм, че Дора Бонева е роден рисувач и живописец.
– Значи изложбата е уникална, разкрива една млада Дора Бонева? Представяш ли си я такава, каквато е била тогава, в онези нейни младежки години, какво знаеш за студентските и години?
-Да. Тя завършва живопис при проф. Дечко Узунов заедно с Христо Явашев,
Светлин Русев, Лиляна Русева, Георги Божилов-Слона, Димитър Киров,
Валентин Старчев и много други. Много силен випуск!
Можем да видим например един ескиз към нейното първо участие в ОХИ.
Представям си как го е подредила на конферанс пред Дечко Узунов и как той я поощрява да нарисува платното „Берачки на ябълки“. Картината сега се намира в художествена галерия „Христо Цокев „- Габрово.
Тук е и една от последните и Рози. Тази “ Роза “ затваря изложбата символично.
– А като каква я помниш?
-Портретът на родителите ни обикновено е пречупен през нашето детство и общ живот.
Когато си отидат пъзелът някак се доподрежда. Тя е била очарователно дете.
“ …изобщо всичко хубаво може да се каже за нея“- пише за нея баща ѝ.
На 4 и половина години рисува така хубаво, че я наричат гениално дете.
Аз я познавам като интровертна и ненатрапчива, никога не искаше да е център на вниманието и рядко говореше за себе си, просто рисуваше и беше аристократ в това отношение.
–Но си е запазила своя самостоен свят, не се е загубила в сянката на Любомир Левчев, а в нейните автопортрети си личи един силен характер?
-Разбира се, и то много сериозен характер. Просто беше над дреболиите,
така и рисуваше. При нея всичко е портрет- къща, дърво, човек, дори пейзажите и са някакъв портрет.
Проф. Маразов е разделил каталога именно така- портрети на къщи, портрети на
дървета. и т.н.
– Повлияла ли е на теб по някакъв начин в рисуването?
Мисля, че не. Не ме е съветвала- категорично е бягала от това и не обичаше да дава категорични оценки, да учи и наставлява, не.
По скоро съм се учила от атмосферата и се чувствам изключително облагодетелствана в това отношение.
Чисто живописно съм научила много неща от нея. Става с гледане.
-Усещала ли си нейните различни периоди, ако е имало такива ?
Да, тя има един американски период, например. В Ню Лондон започна да прави картини, които ме изненадаха. Вероятно тя сама се е изненадвала. Светлината е друга, континентът е друг, а тя го е усетила много своеобразно.
Портрети, обаче винаги е правила и те почти винаги са постигани с видима лекота .
Има много портретни автопортретни рисунки рисунки. Има портрети от конгресите на СБХ върху всякакви подръчни хартиики. Всички са разпознаваеми и с много характер.
-Тя е рисувала много забележителни личности?
-Много бъдещи и настоящи, да. Портретите и на Григор Вачков, Апостол Карамитев, Висоцки, Вознесенски, Уйлям Мередит, Данила Стоянова …забележителни портрети.
Няма как да ги изброя. Рисувала е всички от семейството. Позирахме редовно.
– С какво най-вече усещаш нейното присъствие днес?
Тя просто си присъства. Уханието на терпентин винаги е вълнуващо, а ако има и черна цигара- потърсете Дора! Само сега по-често я виждам като съвсем млада- в най-красивите и години и забравям периодите в които не се чувстваше добре.
-Сякаш такава ни я показваш и с тази изложба?
-Старая се.
