Руският режисьор пред Voice of America, New York News Bureau
Дмитрий Кримов е изключителна фигура на руския театър, режисьор, художник, педагог, създател на свой собствен метод, аплодиран по света, носител на много престижни международни театрални награди, сред които и руската «Златна маска». Чехов е автор, към когото режисьрът много често се обръща, за да разкрие трагичното в нашия живот чрез ирония и гротеска. В момента се играе последната му Чехова премиера «Вишнева градина» във Wilma Theater във Филаделфия. Това е вторият му спектакъл в САЩ след изключителния успех на «Корен квадратен от «Три сестри» с актьори от Йелския университет. В началото на интервюто на Анна Нелсон, чийто фрагмент предлагаме, Дмитрий Кримов съобщава за решението си да не се върне в Русия, докато не приключи войната в Украйна и не бъдат прогонени бесовете от страната. Той смята, че самата професия на режисьора предполага да се заявява позиция с всеки нов спекткаъл, а това в момента е невъзможно в страна, в която се изписва буквата Z по фасадите на сградите и властва цензурата. Неотдавна в Москва е спряна постановката му «Борис», политическа сатира по Пушкин. Същевременно, два други негови спектакъла бяха с редица номинации «Златна маска». Събитието на сезона «Моцарт.»Дон Жуан» Генерална репетиция» донесе «Златна маска и на режисьора и на актьора Евгений Циганов. Бляскава работа. Кримов помоли Циганов да предаде наградата на носителя на Нобелова награда Дмитрий Муратов, главен редактор на независимата «Новая газета».
След решението да не се върне в Русия, Дмитрий Кримов замразява руските си проекти, започнати в едни от най-големите московски театри и се съсредоточава върху работа в лабораторията си с американски актьори, негови възпитаници. (М.Праматарова)
(…)
Анна Нелсон: Според Вас, съществува ли колективна отговорност? Съвпада ли тя с чувството за колективна вина?
Дмитрий Кримов:
-Както твърдят, както съм чел, характерното за руската интелигенция е чувството за вина, че хората живеят в бедност, при голяма несраведливост. Не бих казал, че не чувствам вина. За много неща се чувствам виновен, но не чувствам вина, че Путин е дошъл на власт. Това не е моята сфера. И преди Путин съм живял при други мошеници, но поне човек можеше да си върши работата. Баща ми (знаменитият режисьор Анатолий Ефрос – бел.М.П.) можеше да поставя в театъра, майка ми (известният критик Наталия Кримова – бел. М.П.) да пише статиите си, а аз да рисувам и да работя в театъра… Чувство за вина… Може би трябваше да се ангажирам политически и да протестирам… Не знам, не знам… не знам. Не съм сигурен, че всички са длъжни и могат да правят това. Станиславски, например, не е ходил на протести. Той съумял да съхрани вярата си в това най-важно, с което се занимава, въпреки целия ужас, когато го изселват от дома му, унищожават близките му… Трудно ми е да си го представя на протестен митинг, при все, че е бил борец, да, с факта на самото си съществуване, както и да звучи това. С това, че е продължил делото си… На мнозина това не е било разрешено, а него са го оставили… Генетиката забранили… Много неща са били тогава под забрана, а него са го оставили… Някакво чудо!
Анна Нелсон: Търсите аналози в миналото, за да намерите решение за сегашното?
Дмитрий Кримов:
-А за какво да се залови човек, когато е сред парчета минал живот. Това помага. Самото съществуване на Пушкин на мен много ми помага. И преди ми помагаше, и сега. Живял е, писал е, а му е било много трудно. Особено през последните години, когато губи хумора си. Убиват го, защото е бил вече човек без хумор. Хуморът при него е бил като броня, която го пази от ударите. И той губи тази броня през последните три години от живота си. Изпиват му силите цензурата, безпаричието, историите с жена му… Всичко това, което му пречи да се освободи и да пише. Това е най-главното. Губи си хумора и си губи щита, като този, за който Украйна днес пледира. Неговото небе е било закрито, докато пишел, а като се появяват толкова пречки той става беззащитен. И вече се дразни, че някой ухажва жена му. Ако е пишел, щял е с лекота да отмине това… И тя сама е щяла да се справи със сиуацията, но не, той започнал да нервничи…
Анна Нелсон: Как приемате твърденията, че разговорът за руската култура трябва да бъде прекъснат, докато хора умират на войната? Готови ли сте да приемете подобна отмяна за себе си самия? Руската култура ли «роди чудовищата»?
Дмитрий Кримов:
-Разбира се, че не. Не! Как може да е виновна културата. Не че не се е справила, аз дори не мисля, че това е точно нейната функция… От някакви яйца са се родили изхтиозаври… Аз не мисля, че културата е длъжна… Културата е култура… Страната е много голяма. Винаги е била разделена на две различни страни. И от едната страна са били декабристите, а от другата – народът. Винаги на първата страна, където са декбристите, Пушкин, Ахматова, са малцина. Културата не може да обхване всичко. Това е интересен въпрос. Може би тя би могла дае спасителна, но е принадлежала на тесен кръг от хора. Не мисля, че хората, които творят този ужас в Украйна са наясно какво е култура, ако съдим по фрагментите от разговорите им. Те не знаят какво е култура, на тях тя не им е необходима. Когато хората знаят и уважават законите на културата, те им стават необходими, тогава иначе живеят и не «крадат перални»… Културата не ти позволява да правиш това, но културата не е стигнала до тези хора, не е била допусната до тях… Тя е презирана, преследвана… Тя не трябва да бъде спирана, това би означавало да отменим изгрева, заради ужаса, случил се през нощта. Не!
Анна Нелсон: Предполагам тогава, че не приемата тезата на Теодор Адорно, че е варварство да се пишат стихове след Освиенцим.
Дмитрий Кримов:
-Не, това не е варварство, не е…. Зависи от човека. Ако можеш да пишеш, пиши. Ако можеш да съчиняваш поезия или да рисуваш след Освиенцим, съчинявай, рисувай… Както Пикасо, който рисува «Герника». Той не я рисува след Нюрнбергския процес, а преди това. И какъв пробив прави в изкуството! Това заслужава Нобелова награда. В момент, когато всичко е разкъсано от страдание и състрадание да направиш картина, която изразява не само съчувствие към болката и страдащите, а възкачва изкуството на ново ниво, когато е парело под краката заслужава това.
Анна Нелсон: Следите ли постоянно новините?
Дмитрий Кримов:
– За съжаление, какво ти съжаление, чета ги постоянно. Чета, чета… Сутрин, обед, вечер. Това е нещо мъчително, но ми е необходимо, абсолютно необходимо. Иначе губя ориентир. Всеки човек, в това число и аз, иска да се буди по друг начин, а не като протяга ръка към телефона.
Анна Нелсон: Вие поставихте «Вишнева градина» в американския Wilma Theater. Руски режисьор, руски автор. Бихте ли описали комплекса си от усещания по време на процеса.
Дмитрий Кримов:
– Моите усещания! Попаднах в чудесна трупа с много точни хора, професионалисти, хора с усет към другия, способни на съчувствие.
Анна Нелсон: Работихте по покана на американската компания?
Дмитрий Кримов:
-Да, разбира се. И всяка сутрин отивах на репетиция, погълнал голямо количество новини… Както и те, вероятно. Не гледам американска телевизия, а следя други ресурси, нямам телевизор, а и нивото ми на езика не е достатъчно. Те много неща знаят, за други научиха от мен. Никога не ми казаха, «да, знаем, знаем», или «не може да бъде»…. Слушаха ме със съучастие и дори вкарахме част от нашите разговори във «Вишнева градина». В разгара на една сцена излиза актьор и се обръща към публиката като й казва, че иска да обясни какво става, за да вникне в нещата. Това го измислих, заради моя студентка от Москва, която седмица след като беше започнала войната страдаше до болка от случващото се и от невъзможността да напусне страната по някакви причини. Тя ту купуваше билет да замине, ту го връщаше… И една вечер отива да гледа «Чайка», която там върви под заглавието «Костик» (В Московския драматичен театър – Пушкин – бел М.П.) и после ми се обади и каза: «Дмитрий Анатолиевич, днес разбрах защо е необходим театърът (плаче). За два часа аз престанах да се страхувам. И аз дадох тези нейни думи на актьора: «Ние правим театър, за да забравим за два часа за страшната война… Ние работим с руски режисьор, всеки ден репетираме…» И нататък актьорът разказва за нашите разговори. Как аз всеки ден звъня на приятелите си в Харков, как те слушат Моцарт в бомбоубежището, за да не полудеят и гледат фрагменти от филма ми и записа на спектакъла ми «Серьожа» в Московския художествен театър (по «Ана Каренина» – бел. М.П.)
Анна Нелсон: Вие имате приятели от двете страни на границата?
Дмитрий Кримов:
– Да. Тези приятели успяха да заминат. Слава Богу, те са хора на възраст. Четох някъде за украинска жена, фиксирала в ума си мига преди снаряда. Майка й пържила яйца и вървяла с тигана и като чула звука, захвърлила тигана и се стоварила върху дъщеря си, за да я защити. И последното нещо, запомнено от дъщерята преди да падне бомбата е (показва с ръка) пируетът на яйцата във въздуха … Не помня детайли, но тя е оцелява, щом споделя спомени.
И «Вишнева градина» е с толкова трагична тема, но и с голям комедиен заряд. Чехов я нарича комедия. Много се надявам, че смешното е същевременно съвременно и трагично.
Анна Нелсон: За какво е представлението «Вишнева градина»?
Дмитрий Кримов:
-Интересуват ме миговете, докато човек си закопчава копчето и някой в този момент му казва нещо, а той не разбира и се чува: «А?». В представлението звучи това «А?», което хората произнасят, когато не разбират какво става. Такова беше усещането в деня преди войната. Вече не беше останала никаква надежда, но пак се изтръгна това: «А?». Това е начинът на живот на «нощните пеперуди», които в последния миг чуват «звука на скъсана струна» – звук наподобяващ с нещо летящия тиган с пържените яйца. И спектакълът е за тези летящи пържени яйца, за майката, която прикрива дъщерята преди стоп кадъра, след който идва взривът. Край. Аплодисменти. Като че сега сформулирах идеята на спектакъла.
Анна Нелсон: Как всичко това съвпадна във времето?
Дмитрий Кримов:
-Невероятно е. Чехов просто кодира трагедията на живота. Как може човек да се откаже от Чехов? Животът тече, едно се сменя с друго, а остава усещането, че животът е краен и отново се чува този възглас на изненада «А?».
Анна Нелсон: Доколкото разбирам след вашето заминаване са забранили спектакъла Ви «Борис»?
Дмитрий Кримов:
-Спектакълът беше направен в Музея на Москва и на едно представление дошъл актьорът Дмитрий Певцов, който на времето е играл малка роля в спектакъл на баща ми в театъра «На Таганка». Сега той е «голям патриот и държавник». Още след представлението Льоня (продуцентът Леонид Роберман – бел. М.П) ми каза, че той не е аплодирал и само след няколко дена на някаква среща в Министерство на културата бил говорил за представлението «Борис» като пример как не бива да се интерпретира историята. Какви се били тези свободни упражения, какви били тези гробове (преди спектакъла се минава през инсталация от гробове на бивши държавни – бел. М.П.). Това било неуважително, и веднага след това Музеят на Москва отказа да предоставя пространството си за представлението.
Анна Нелсон: Имате ли студенти в ГИТИС (РАТИ, Театрална академия в Москва – бел. М.П)?
Дмитрий Кримов:
-Да, днес сутринта говорих с тях.
Анна Нелсон: Как ще продължите да преподавате?
Дмитрий Кримов:
–Засега работим по зум. Някои останаха, други заминаха за Тбилиси. Правим уроите онлайн.
Анна Нелсон: Те са в Тбилиси, а вие в САЩ?
Дмитрий Кримов:
-Някои са в Ереван, други в Тбилиси, ще се съберат в Тбилиси. Трети останаха в Студията на улица «Поварская» в Москва. Аз съм тук. И се срещаме онлайн и говорим за Толстой и Гогол.
Ана Нелсон: Как се приема това от ръководството на ГИТИС?
Дмитрий Кримов:
-Не знам как да Ви отговоря. Няма реакция. Не сме говорили с ректора Гриша Заславски. Още не ми е казал, че за съжаление трябва да ме уволни. Може би в един момент ще ми се обади. Днес точно, докато идвах за разговора си мислих за това. Аз, разбира се, ще предложа на студентите да продължим да работим. Нали съм поел отговорност към тях. Не е важно къде се намирам. А когато всичко това приключи, ще се върна. Засега така… В крайна сметка ние работим върху Толстой и Гогол. Сега в Украйна покриват паметниците на Гогол, за да не пострадат, а Пушкин го свалят… Ние работим върху Толстой и Гогол, чрез тях се опитваме да разберем, да проумеем, равнявайки се на тях, а не на някакви директори и пропагандисти. За мен големите, по които трябва да се равняваме са Пушкин, Гогол, Толстой, Булгаков, Ахматова..
Анна Нелсон: Като че ли започва нова вълна на руска култура на Запад?
Дмитрий Кримов :
-Може да се каже – щом и Чулпан Хаматова замина. И слава Богу Алвис Херманис я взе в театъра си (Новият рижки театър – бел. М.П.), няма да умре от глад, а може и да направи с Алвис Херманис или с друг добър режисьор спектакъл – всяка нейна поява на московска сцена беше форма на живот на руската култура и тя сега ще я продължи в Рига. И това е важно. Кой днес помни къде Бунин е писал «Тъмни алеи»? Писал ги е във Франция, в Грас.
Анна Нелсон: Да, Рахманинов, Бунин, Шмельов, Бродски – безкрайна е редицата…
Дмитрий Кримов:
-Това са течения на руската култура, която се разклонява, сменя си руслото, когато среща препятствия… Как иначе!?
Анна Нелсон: И тези разклонения стават основни потоци след време.
Дмитрий Кримов:
-Те са чест за страната. Беше ми много неприятно по време на Олимпиадата, не само защото накичваха спортистите с руски «кокошници» по главите, а и с начина, по който афишираха имената на Малевич, Кандински… Мисля си, какво направихте с тях, а сега ги развявате с чувство на гордост.
Анна Нелсон:
-Необходимо ли ви е да сте у дома, за да поставяте?
Дмитрий Кримов:
– У дома?
Анна Нелсон:В Русия… За да работите.
Дмитрий Кримов:
-Не знам. Досега два пъти само съм работил от началото до края в друга страна. Първият път в – Йелския университет и сега. А иначе съм пътувал много на гастроли. Различно е дали си на фестивал или поставяш в чужбина. Вчера говорих с мой състудент, който сега живее в Чикаго, а е бил в Москва и е гледал доста мои неща. Никита Ткачук. Той се оказа забележителен зрител. И аз вчера го питах за тукашното представление, защото той неотдавна е гледал московските ми спектакли и неговата оценка беше важна за мен (показва със знак, че е била положителна). По принцип може да опитам, не съм живял тук, не знам, но по принцип черпиш отвътре (показва към себе си).
Анна Нелсон: А в кой град ще живете? В Ню-Йорк?
Дмитрий Кримов:
-Да, в Ню-Йорк.
Анна Нелсон: Имате ли някаква идея какво ще правите?
Дмитрий Кримов:
-Искам да направя театър «от нулата». Искам да опитам, ще повикам хора, с които съм работил в Йелския университет и в един нюйоркски университет
The New School. И ще направим нещо с тези актьори под марката «Лаборатория Кримова».
Анна Нелсон: Тепърва хората ще научават, че сте тук. Малко време е минало.
Дмитрий Кримов: Така е, не знаят всички, но вие ме попитахте и аз казах какво мисля да правя… Засега нямам предложения. За момента, поне. Не мисля да чакам. Това е друга ситуация и затова мисля да направя нещо сам.
Анна Нелсон: И няма да се връщате в Русия?
Дмитрий К римов:
-За мен сега е невъзможно да съм там, но в мига, в който нещата се променят, пръв ще се наредя на опашка за билет. Там имам много приятели и уважавани от мен хора. Вероятно може някак и там да се живее, но щом се оказах тук, не виждам защо да се подлагам на преследвания там, които идват само, заради изказвания, да не говорим какво би била санкцията за постъпки. В театъра актьорът играе каквото му предложат, а режисьорът прави това, което сам избира и това по определение е заемане на позиция. Ако не го правиш, по-добре не се занимавай с театър. Няма смисъл.
Всеки ден мисля за това, искам да разбера…. Добре, прибирам се… И отивам на репетиция. Какви ще са репетициите на тези 4,5 спектакъла, които са в графика ми. Те трябва да променят насоката си, корабът да смени курса, както тук се случи с «Вишнева градина», защото спектакълът беше замислен в мирно време и се наложиха промени. А не мисля, че там сега там е възможно да се промени курсът. Убеден съм, че е невъзможно. (Тежко въздиша). Ние нямаме там роднини. Роднините ни с с жена ми Инна починаха. Синът ни живее тук. Там е работата… приятелите… домашните чехли. Тегли ме натам, но… (горчиво се усмихва).
Анна Нелсон: Болезнено е.
Дмитрий Кримов:
-Само да разбера, че там може да се работи без забрани и без цялата тази гнусна атмосфера ще замина. Надявам се скоро това да приключи. Така са завинтени гайките, че трябва да се скъсат.
Анна Нелсон: В Русия ви чака недовършен филм.
Дмитрий Кримов:
-Да, има буквално 5 минути да се доснимат. Дори съм монтирал вече заснетия материал, но предстои дълъг процес. Озвучаване, нали така се нарича, цветокорекция, дълъг технически процес, който не е започнат, защо тепърво трябва да се доснима материал и след това.
Анна Нелсон: –
-И за какво е филмът, за другото нормално?
Дмитрий Кримов:
-Да, филмът е някакво тревожно предчувствие, тревожно състояние…
Анна Нелсон:
–И засега проектът е сложен «на пауза»?
Дмитрий Кримов:
-Мисля, че там ще се справят и без мен.
Анна Нелсон:
– Ще продължите онлайн, както със студентите?
Дмитрий Кримов:
-Имаме план как да не прекъсне процесът на този интересен като цяло проект. Оказа се много приятно да снимаш. И да монтираш. Да (горчиво се усмихва).
Анна Нелсон:
-Баща Ви, за когото винаги става дума в разговорите с вас… Баща Ви е един от великите театрални режисьори на 20 век. Анатолий Ефрос. Някъде прочетох негова фраза, че винаги трябва «да стискаш в ръката си копчето» – «копчето» при него е знак за нещо конкретно, същностно, с което творецът, режисьорът трябва да се заеме. Какво става с «копчето» в тази ситуация?
Дмитрий Кримов:
-Да, все търся да го напипам… Тази негова мисъл е от значение и за мен. Добре я разбирам и това е графкът ми, който остана у дома… Сега онова копче се скъса, а тук все още няма друго копче, искам да го намеря и тук. А съм като шивач, който все иска да зашива копчета (смее се и рязко помрачнява).
Анна Нелсон: За какво сега Ви е най-мъчно?
Дмитрий Кримов: (Пауза.)
-За приятелите, за зрителите. Дори помислих в един момент да посветя новата премиера на руските си зрители, но реших, че не е подходящо тук. Смятах след този спектакъл да се върна, да направя ново представление в Москва и да ги поканя, за да видя лицета на своите зрители, които познават моя театър и го възприемат като театрален сериал (смее се).
Човек прави такъв сериал от живота си. Понякога буквално, понякога по друг начин, чрез Островски, то е като лентата на Mьобиус. Бих им показал новия си спектакъл онлайн и да им помахам с ръка и да им кажа, че не знам кога пак ще правя там театър… Когато си тръгвах от Тетъра на «Сретенка» (Школа драмтического искусства – бел. М.П), имах подобни мисли, но там ситуацията не беше толкова кървава, просто директорката беше от днешната глутница – това моментално се долавя по мириса. И веднага се установяват нови закони, други отношения и това е ужасно. И тогава, на последното представление излезнах пред публиката и казах, че си тръгвам, но ги моля, когато се срещнем в други театри, на други мои спектакли и ме видят да ми помахат с ръка (маха с ръка). И в някакъв момент това започна да се случва (просълзява се). Сега ми липсва този тесен кръг от хора. Нали говорихме, че декабристите са били малко, не сравнявам, но аналогиите помагат, колцина са били, руското население не е е подозирало, че ги има, камо ли да им съчувства, но именно тези хора са двигателите на историята, защото те правят промените в името на всички останали. Тези хора са важните за мен.
Анна Нелсон: И в какво намирате спасение?
Дмитрий Кримов:
-Измислям нови постановки на ум. Не искам да мисля за тези, които са в стария график. Нека си стоят там на спокойствие. Първо, защото мисля като се върна да ги направя с хората, с които съм ги замислил. Не искам да ги правя с други, след като съм започнал вече с тях. А и са замислени за стационарни театри, с определени бюджети и не искам да ги редуцирам. Това ще ги осакати. Те са измислени с определена концепция. Затова започнах да съчинявам в главата си нови спектакли. Това са нови истории, които са съответни на сегашното положение, за да го отразят.
Анна Нелсон: Благодаря (тежка пауза).
Превод и бележки: Майя Праматарова
С благодарност към Анна Нелсон
С любезното съгласие на Voice of America, New York News Bureau
Цялото интервюто можете да чуете тук: https://www.youtube.com/watch?v=hyxKikrxzfk
Първата част на интервюто на български език можете да прочетете, ако кликнете на линка:
https://offnews.bg/interviu/ukrainskata-natcia-sega-se-sagrazhda-a-ruskata-se-razrushava-bukvaln-775859.html?fbclid=IwAR3kbg8tRfxNvZfgtXk7oy8wv8go2L40tyWKzT050UMaMJpfcd7NFKzieP0
