БЪЛГАРИЯ, ДВАМАТА ГЛУПАЦИ И ЛЪЖЛИВИТЕ ЖУРНАЛИСТИ

0
619

Ръководството на Софийската опера и балет  се извини на японската публика за двамата сценични работници, изписали на оградата около мемориала в Хирошима „Локо София“. А кой ще се извини на българите, опозорени от този футболен вандализъм? Една от служителките на национната опера при кацането на летището ги определи като  „глупаци“. Ама защо водите със себе си глупаци? Те не нарисували мемориала, а само ограда до него. Ама вие чакате  да нарисуват и мемориала ли? Хем виновни, хем невинни. И  кой е виновен? Журналистите, ако не се сещате. Те произвели фалшива новина. Има ли значение дали ще изрисувате телефонната кабина отвътре или отвън? Отвсякъде се вижда. Японците ще наведат тактично глава и ще простят, каза една известна наша журналистка. А ние ще си простим ли? И докога ще прощаваме на футболните фенове. И докога вместо зали за култура ще строим стадиони и спортни зали. На фона на измиращото население и безбройните фитнес салони? Не е ли време да се построи една супермодерна концертна зала със зали за артобщностите? Директорът на операта  акад. Карталов беше тъжен, че медиите не го посрещали на летището всеки път. Как да ви посрещнат, като по три екипа пътуват с операта, за  да отразяват триумфалните й турнета? Сега, когато трябваше да се извинят, те пропуснаха. Така не става. Тефлонът е измислен за готвенето, но тефлоновият ефект в културата е недопустим. В изкуството има успехи и провали, но трябва да има по-висок морал. Не бих искал да съм ня мястото на акад. Пламен Карталов да се извинява за чужди грешки, но нали и успехите, които са резулат от труда на всички, не са чужди. Даже в религията няма само ангели. Иначе двамата провинени били добри сценични работници. Ама на…записали се като художници.

И друго. Защо като изрисуват у нас паметници мълчите. Ето ви резултата от мълчанието и манталитета, че едни паметници  може да се изрисуват, а други не. Че едни са ни поробили, а други са ни освободили с масирани бомбардировки. И единият паметник е лош, а другият – добър. Аз бих оставил и двата. А бих поставил до тях и други. Това поне чувствам като  задължение на гражданското общество.

PS: Случаят ми напомня един конгрес на кубинската компартия, на който Фидел Кастро обясняваше: Той, другарят Бланко /бял – исп./, може и да е негър, но е добър другар.

Коментари

comments