Влакът пристига в 16 и 16. Или, кое прави победа 7Х1 възможна

0
351

Има  такава държава. В нея живее щастливият Ханс

Там в 16,16 влакът пристигна по разписание. А разписанието, за да демонстрира точност, сочи  неточно време:16,16, 9,9. Германците обичат да разказват истории за министри на транспорта, подали оставка заради закъснение на  железниците. Колкото и да съм ходила в Германия, не мога да спра да се удивлявам на тази прецизност.Защото това за мен  не е претенциозно излъскана и демонстративно нафукана  държава. Дори в богат град като Щутгарт  по улиците има повече боклуци от София. Всеки втори е от някъде  другаде. Има и такива, които събират пластмасови шишета от кофите. /Връщат ги и те струват доста/ Цената на мултикултурализма и глобализацията, германецът си я плаща с толерантност към чуждостта и чуждите привички. В заведенията, където на много места се пуши!,  можеш и да почакаш за шпецлето / spatzle/ си, шприца или бирата. Може и да се е свършило нещо Особено ако се гледа  мач. Никой не е натруфен и претенциозен. Младите ходят боси, седят и лежат на тревата и в най-малката градинка.Усмивките им са на лицата щом ги погледнеш. Изпращат те и те посрещат, разминават се с теб по стълби и улици с  мелодично tschuss или hallo.   Значи, тази точност не е свързана с демонстрация на превъзходство и натрапваща се назидателна педантичност. А с чувство за удобство, родено от сигурността.  Сигурност, която съдържа вероятно частица от идеята за щастие. Немците имат една дума,  непреводима лесно:  gemutlich- чувство за вътрешен и външен комфорт. Да ти е добре както на тялото, така и на душата.  Затова и прагматиката съжителства с романтиката. Приказката с реалността.

  

 „Щастливият Ханс“

Германецът получава от държавата си това, което влага в нея. Качествен труд за качествена услуга.   Резултатът е-качествен живот.Вероятно защото в германската нравственост е кодирана философията, заложена  приказката за Щастливия Ханс. Спомняте ли си го? Дето заменил буца злато за кон, коня за крава, кравата за прасе, прасето за гъска, гъската за точило и най-накрая, останал и без камъните за точене,Ханс благодарил на Бога, за постигнатото щастие.. Щастието не е в лукса в блясъка, не е в нещо извън тебе, а в самия тебе. Диалектика за малки и големи. С този урок започват и всички философи след Ханс. Които търсят смисъла на Аз-а. Повечето, както знаем, са германци.

 Може би заради предразположението към философията, „еко“ стоки, „еко“ магазини, изобщо “еко“ начин на живот и мислене- са на на почит в Германия. Пазарува се „еко“, живее се „еко“.  И затова „Щастливият Ханс“ е име на хитово  заведение за „еко“ бургери. Мноого вкусни. Марка, която продава. И това е другата страна на германеца- практичността. Е, удобството, практичността плюс малко метафизика  не създават ли чувството за щастие?

 В Щутгарт се строи много. С размах.Градежът е белег на имане и успех. Тук „еко мисленето преди време изпадна в конфликт  с практичността. 4,5милиарда, предвидени за подземна инфраструктура  в Щутгарт бяха разбунили общественото мнение най-вече на еколозите. То и без това   Щутгарт отдолу  е като швейцарско сирене- подземни железници, релси, тунели.. Практичността и парите надделяха над еколозите. В момента се строи в огромни мащаби. Никнат алуминиево-стъклени сгради-не особено красиви, но явно практични. Urban style-а обаче, се гарнира с достатъчно зеленина, за успокояване на погледа и еколожките страсти.   Вижте как дори приплеснати, дърветата се аранжират между сградите.   

Всъщност Щтутгарт плува във зеленина.“Плува“ е точният глагол, защото както си вървиш из добре подредените улици и площади, от всяка пряка като погледнеш в ляво или дясно-наднича зелено хълмче. Стелят се градинки и горички и храстчета, лозя!

   Това е най-хубавата част. Ако свърнеш по тези улички,започваш да се катериш и попадаш“ на село“. Къщи-вили, тревички, цветенца, люлки и масички с чадърчета. И,  лозя. Щутгарт се гордее със своето  късноборгундско вино. Но, най-вече, е дълбоко свързан с природата и земята. Щастлив е щутгартският Ханс в своята градинка.

Безспорно богатските къщи са си   богатски по германски.   Тихи квартали, масивно  строителство, спокойствие и чистота. Нещо имперско, нещо мрачновато-  а ла Богомил Райнов, в  стил: „няма нищо по-хубаво от лошото време“. Но, дори и тук, в богатите квартали, световната купа по футбол е извадила наяве ведростта от мрачната, гьотевска  част на немската душа. Душа, в която скрито бушуват  Шуберт, Вагнер и Бетовен,  дреме  мрачен баварски лес, зли вещици и древни кръвожадни богове.

За това и германецът обича изкуството, не само футбола. То лекува мрачните,  подтиснати  страсти. Или ги показва на яве. Има много театри, най-големият обединен в света е градският , само преди няколко дни след дълго търсене, свободните артисти бяха получили нова сграда-стара фабрика за своите пърформанси.

 Естествено, че алтернативното изкуство е на почит. То е и по улиците. Германецът, може би под влияние на берлинчани, обожава графити. Графитите  събуждат щастрливия Ханс, надзъртат зад ъгъла,  появяват се на най-неочаквани места, дори по колите  и ходенето по улиците се превръща в  усмихната закачка. 

Кому принадлежи света?

Щутгартският отговор на философския въпрос вероятно е-на играещия  човек, на човека, който може да интерпретира живота, да избира ж сменя житейските роли и да се наслаждава на играта.   Щутгарт има повече от 20 музикални, детски, алтернативни, балетни сериозни смешни..Има театър дори в зоопарка. Български актьори участващи заедно със свои колеги от Люксембург, Берн и Сибиу в европейски проект Faust exhausted играха в e Theater RAMPE. Иедеята на този спектакъл е, да събере актьори от различни европейски страни и да подложи на дискусия  гьотевата и общоевропейска мечта за съвършен свят в контекста на сблъсъка на стара и нова Европа, на култури и манталитети.

Мястото е повече от подходящо“ Театърът на перона“, е красива сграда – депо на железничката,  която катери хълмчетата. Тя вечер се прибира да спи и съвсем не пречи на театралното представление да продължава, а и изглежда като декор от спектакъла. Прагматичното и ирационалното съжителстват с въображение. А надписът -„Кому принадлежи света“- е  на пода на театъра. Като  провокация, която  търси отговорите  в графити  по стените на града. А и   в спектаклите, които се играят тук. Така новите форми на изкуството търсят и намират новите си почитатели.  Част от идеята на проекта, за който говоря, е да усети и отключи   различните публики, да превърне езика на театъра в общоразбираем,  език, който  преодолява лингвистичните и мисловните  бариери. .Езикът,на    актьорите, на които принадлежи света.  Публиките в различните страни-участнички- реагираха различно.   Авторът, от сръбски произход, си харесва както  шаренията и хаоса на София, така и топлотата и смеха на българската публика.  Румънците в Сибиу също реагираха топло. Швейцарците- с интелигентно одобряващо разбиране. Люксембург нищо не разбра. А тук, в родното място на идеята, с известна  напрегнатост, все пак Гьоте се учи в училище.  

 

Open air  -живот

Германецът обожава слънцето. То не се случва често в по-голямата част на годината, затова и  Лятото е време за щастливи преживявания. Културата е излязла на улицата Open air   фестивали никнат във всеки квартал. Музикални, детски, поетични, винени, търговски, етно, електронни и какви ли не. В нашия квартал, на Мариенплац до театъра, за нула време се появиха  естрада, красиво разхвърляни пирамиди от палети, павилиони с бира и сандвичи- еко и веган, разбира се,   и специален детски кът. Три дена до 10 часа младежи от всякакви националности лежаха, седяха , разхождаха детски колички, слушайки music love- техно и джаз. Следваше африкански фестивал в съседния квартал на Ервин плац . Концерти, уърк шоп-и, базар.Наситена програма. Същото и по другите площади. Весело и комерсиално. Всички доволни и щастливи, а градът-жив и привлекателен.

Не ви говоря за колите в града на Мерцедес? Където Даймлер и Бенц и Майбах в един парник направили първата движеща се кола? Това всеки го знае.Има музей за тая работа. Но повече смарт-ове и по-малко поршета виждаш по улиците. И много колела.

Мачът. 

Докато бях там не беше се случила голямата победа . Знамето по герданите на кучетата, по прозорзците, шапките, дрехите, колите..А вечер, кръчмите претъпкани с весели хора. Гледането на мач е  съвместно преживяване. Жените пият Аперол- шприц, мъжете бира, подреждат столовете пред екраните като в театър, настаняват се удобно, гледат да не си печат, и ръкопляскат на хубавите моменти като на спектакъл

 Не искам да кажа, че Германия е щастлива приказка. Германецът учи и работи по много. За да му е уютен и подреден животът.Забързва времето, за да може да го забави, за да му се наслади. Но Не е ли всичко това отговор на въпроса, как се постига 7 на 1?И още:

Малко отклонение Кой е Гьоте?

Пътувам в градския транспорт в София и слушам две девойки пътуващи към СУ „Климент Охридски“. Едната чете от таблет-а си на другата вероятно  конспект, не дай боже лекции, на нещо, като обзор на изкуството.  Някакъв компот от архитектура , живопис, литература, философия . Не мога да разпозная факултета,  не е филологически, надявам се, държа си на дипломата. Отиват, разбирам, на изпит след няколко часа. Не са чели досега. В автобуса се надяват да вкарат в главите си сдъвканата до мимимум информация  за ренесанса,  Шуберт,, Нитще  …. Гъоте.

Кой Гьоте- пита слущащата безучастно втора девойка.

В Коя Европа ще живеят  и ще се състезават за просперитет тези  тези същества?  

Коментари

comments