Радиото в „Часа на щастливите кокошки“

0
282

„Часът на инфохолиците“ сменен от „Часа на щастливите кокошки“?

След спирането на предаването  „Часът на инфохолиците“ по Радио София  от сегашното ръководство, Емил Янев и Кин Стоянов напускат БНР. На мястото на умните диалози на двамата  журналисти с хора от областта на културата: писатели, учени, историци-личности, от значение за обществения дебат и нравствената хигиена на обществото, програма София е пуснала магазинно рекламно блокче, в което доминират реклами,  посветени на „яйцата, снасяни от щастливи кокошки“. На двамата опитни журналисти било предложено  вместо да се изявяват пред микрофон, да дежурят в ранните сутрешни часове. Не мислете, че преразказвам Оруел. Това е действителността с днешна дата в БНР. Качествени предавания и журналисти се отстраняват, за да се даде път  присъствието на„щастливите кокошки“, а радиоработниците са принудени да произвеждат съдържание, съобразно разбиранията за качество на сегашното управление: безпроблемно , т.е. „щастливо“ говорене.

Ако някой е чел  концепцията на сегашния генерален директор,  вероятно сред многобройните клишета е открил и едно за това, че“хората трябва да ходят с радост на работа“. Явно пътят към радостната работа е свързана с подмяната на качествената журналистика с безсъдържателно бърборене.  Не искам да обидя никого от останалите журналисти, които години наред са трупали опит и умения, именно на базата на съревнованието с по-добрите, по-можещите, по-смелите. Такава бе практиката в БНР. Какво се случва обаче, когато се окаже, че трудно постиганата и защитавана компетентност  не е препоръчителна, когато се види че тези, които  които отстояват теми и идеи, умеят да спорят и да не се подчиняват, биват отстранявани? За да не ги последва нещастието да си търсят другаде работа, колегите лесно се примиряват с обстоятелствата и превръщат „щастливото“ безпроблемно говорене в норма. Отразява ли се това на  имиджа и авторитета на БНР като независима обществена медия, се вижда от резултатите на последните социологически изследвания: рейтингите на програмите се сриват. Защото по дефиниция БНР е  призвано да произвежда качествено съдържание. 

Съдържанието е онова, което отличава обществената медия от останалите. Защото ролята й е да осъществява обществено сцепление, да дава думата и разговаря със всички социални групи и представители на обществото, да  поставя на публичното внимание всички съществуващи проблеми. Да е място,за независимо от партийни централи и икономически групировки говорене.  Професионализмът е задължителен за журналистите в радиото, те трябва да изповядват и прилагат на практика професионалните норми и правила и да не се поддават на влияние. Сред тези правила е и „клаузата на съвестта“-правото да откажеш да правиш нещо, което е против професионалните ти убеждения, защото началникът е наредил. В обществената медия началници няма. Има колеги, които поемат административни функции, а съдържанието е въпрос на редакционна независимост и не се налага „от горе“.

Емил и Кин се възползваха от клаузата на съвестта – подадоха оставки, за да не бъдат принудени да се занимават с неща против техните морални и професионални убеждения. Обиден от истините, изказани публично от тяхна страна, сегашният директор на  програма „София“ ,  употребявайки  сайта на обществената медия като трибуна, се е опитал с фелдфебелски тон „да ги постави на място“, допълнително сплашвайки по този начин оцелелите подчинени. Опитал се е и  да ги омаскари, в стилистиката на жълтата преса. Помията няма да почерни качествата на двамата. Те ще си намерят работа. По-тъжното е, че програмното съдържание на Радио София ще е лишено от гласовете на всички учени, писатели, актьори, поети, обществени фигури, присъстващи в техните предавания, които разширяваха със своето присъствие духовния кръгозор на България. От радиото си отива и духът на търсачеството, експеримента, и новаторството.

Мисля си, дали тази загуба, която означава загуба на  съдържание за БНР ,не е основната цел на сегашното ръководство? Преди това бяха спрени и  други предавания- това, на Катя Лещанска,  „Деконструкция“ на Петър Волгин бе временно „замразена“, а  цяла програма в интернет – Радио Бинар със съдържание насочено към младите генерации, бе превърната в бъбриво сайтче.

Всичко това във  времена, когато „ радиото се намира  в най-великия си период на промяна“ , по израза на Хелен Боаден, директор на радио BBC “, според която „  стратегическите ключови елемента за оцеляване и развитие са два:  „дигитализация и открояващо се съдържание“.    

Точно в тези времена  БНР се лишава от съдържание, лишава се от качествени хора, лишава се и от перспективите и възможностите за развитие, заложени в унищожената нова платформа.

А дигиталните иновации и качеството на съдържанието изискват инвестиции, компетентност и прозорливост, затова  ще си позволя да цитирам отново Елън Боаден- „това не  може да стане просто с подмяна с представители на компютърните генерации, които разбират предимно от плейлисти и цифрови алгоритми, без талантливи  хора с идеи опит и знания.

 Два въпроса би трябвало да доминират при избора на който и да било  генерален  директор в днешно време, ако трябва да се мисли за бъдещето на радиото: Как радиото ще продължава да изпълнява обществената си роля тогава, когато  радиоапаратът престава да съществува и възникват  качествено нови стандарти за слушане и как да се развива и пренася качественото съдържание с марката на обществената медия в цифрова среда. 

Отговор на тези въпроси сегашното ръководство на БНР няма. А и никой не им ги е поставял.

Така че за да не се назначават случайни или умишлено подбрани хора, чието можене или  цел? е да свеждат радиосъдържанието на обществената медия до стандартите на частна радиостанция, както и за да има гаранция за бъдещото  съществуване на обществените медии е нужен нов закон. Нов закон, написан от хора с прозорлив ум и чисти ръце.

Коментари

comments