„АЗ СЪМ ТИ, АДРИАНА“:  ФИЛМ ЗА ЛЮБОВТА, ВЪЗМЕЗДИЕТО И ПРОШКАТА.

0
400

Български филм, какъвто дълго време не се появяваше. Нежен и дълбок, прецизен към детайла и психологията на образите, умело и елегантно разплитащ човешки съдби, разказващ завладяваща история. Произведен 2012-а, кой знае защо е чакал 6 години за да се появи на екран у нас. Макар вече да е носител на международни награди. Благодарение на Синелибри, кино-литературният фестивал, който го включи в програмата си, можем да му се насладим.

Причините, филмът трудно да стигне до българската си публика са може би различни, но сигурно една от тях е, че още сме готови  да  прочетем миналото не по учебник, а през личните си биографии.
Защото филмът е такъв, че гледайки го, всеки може да отключи в  съзнанието си  собствена история, заредена с конфликти и драми. Лентата предизвиква да извадим от килера спомените си и да ги пренаредим в хронологията на историята. Но и подсказва да намерим път към диалог с тези, преди нас  в полето на настоящето. Какво ни научава подобна среща?  Че сме едни и същи. Аз съм ти в други обстоятелства, но изкушенията, чувствата, грешките са същите.

Незавършеният роман на Димитър Димов „Роман без заглавие“ и романът „Адриана“ на дъщеря му Теодора Димова, се обединяват в една история – „Аз съм ти“.
Обява  за работа завежда студентката Юра, в аристократичния реституиран дом на Адриана. Постепенно младото момиче се влюбва в историите , разказвани  на бившата красавица от хайлайфа , преживяла своите бохемски разгулни години през 30-те, следват години на изселване и лагери, до днешната й самота, в която търси спасение и изкупление на греховете на миналото. Защото там, в миналото , е заровена историята на     едно самоубийство, причинено от безразсъдната  самонадеяност  на експериментиращата с чувствата и себе си, героиня.
Срещата в настоящето променя съдбите на двете жени. Едната намира утеха, другата започва да разпознава себе си в разказите на Адриана, да чете през нея себе си- своите преживявания  и чувства. Оказва се,, че срещата им не е случайна. Завръзката е в миналото, самоубилата се тогавашна съперница от  нереализираната любов на Адриана, е сестра на бабата на Юра. Самата баба е подхвърлила обявата, с надежда да събуди гнева на момичето. Резултатът обаче е  е обратен Младата жена постепенно обиква Адриана, защото Адриана  я дарява с друг поглед и перспектива в оценката на степените на човешка независимост и свобода.  Минало и настояще се си подават ръка и си прощават.

Прекрасна актьорска игра, то не може и иначе, при такъв подбор на състав, даже ми се струва, че  има известна презастраховка в това отношение, което не винаги е плюс. Но и да им завидиш на актьорите за това, че са им се паднали толкова богати психологически задачи, смислени диалози  а оператор и режисьор са им оставили  въздух, пространство, създали са им атмосфера, в които да развият своите образи.

Режисьор: Песър Попзлатев
В ролите: Жанет Спасова, Ирмена Чичикова, Миляна Ленак, Деян Донков, Захари Бахаров, Владимир Карамазов, Михаил Билалов, Ованес Торосян, Владимир Пенев, Богдан Глишев, Жана Стоянович

Сценаристи: Владимир Ганев, Стефан Коспартов, Мирела Иванова, Петър Попзлатев
Три награди (режисура, музика и актриса в главна роля – Жанет Спасова) и 8 номинации от Българската филмова академия 2013 г.

Продуцент: Петър Попзлатев
Музика: Калин Николов
Оператор: Емил Христов
награди от „Златна роза“ – Варна 2012 г.

На прожекцията за журналисти, режисьорът сподели:
„Този филм е последният български филм, заснет на лента. Той е обработен изцяло в унгарска лаборатория. Любопитното е, че успя да пробие, придоби особена популярност за първи път в Азия“,
Филмътот 14-и е по екраните  пожелаваме му на добър час към българската публика.

Билети на:
https://www.epay.bg/v3main/epaygo

 

 

Коментари

comments