ХРИСТО КРАЛЕВ, ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО ОТКЛЮЧВА ПРИРОДАТА В ДУШИТЕ НИ

0
1519

Галерия Нюанс (11.07-22.07 2018г.)

Срещата с картините му възражда забравеното щастие от общуването с изначалната красота, заложена в нас. Красотата, която  извира от малкото и ти разкрива смисъла на голямото. Срещата с  „дивото“ в смисъл на  непокътнатото  човешко. „Един от феномените, които поражда любовта в човека, това е красивата гледка“- казва Христо Кралев. Неговите картини облъчват със светлина и  даряват умиротворение. Звуци от космически сфери нахлуват в съзнанието и избистрят вътрешния поглед за света на истинските неща.
„ Затова трябва да се борим, красивите места да си останат. Не можем  да ги присвоим. Там където има красиви места, хората са други.“ Добавя той и отправя апел към всички да се борят и да защищават непокътната красотата на мястото, където живеят „Можете ли, като медия, да отправите призив към всички, там където са, да не разрешават красотата край тях да бъде обсебвана?“се обърна към нас художникът.
Прочетете интервюто, посетете изложбата и ще видите как ще се заредите с желание да откриете и съхраните непокътната красотата около вас.
Големите творци сами създават света, който обитават. Той често е на границата на човешкото познание, но често ги и надхвърля, за да ни позволи да надникнем в онези духовни пространства, в които законите на битието и представите на човека избледняват в почти непоносимата светлина на духовното извисяване. С особена страст това прави и Христо Кралев, който дава зрим образ на космическата хармония, без при това да напуска мистериалната територия на българската душевност и традиция. Да се постигне това със средствата на фигуралната композиция е като да стигнеш протуберансите на Слънцето с крилете на Икар, но той го прави, при това, за разлика от Икар, успешно.“ Йото Пацов

Как се  създаде получи този ваш свят- в който всяка картина сякаш е отделен Космос, а всички заедно, космогония на българската душевност. Доколко добруджанското има  пръст  или е самият мотор на здвижване на този свят?
-Той се е създал много преди мене този свят,а във времето и аз се намесих в него и така взаимно се открихме. Не е голямо усилието човек, когато контактува с нещата, които са истински. Ако човек обича природата  и следва нейните закони, а не да налага своите върху нея тя му се отплаща.
-Всъщност, вашите картини като че ин подсказват да открием природата в себе си, те са цели разкази-послания, от които всеки може да допълни своя разказ за връзката си с природата—лято, зима, луна, вода,  а и да преоткрие изконните неща-мъжът, жената, детето..
–  Ако се погледне човек от  от космическа гледна точка  няма значение дали е тревичка, дали е човек или гений. Всички са на еднакво ниво на отчитане пред всевишния. Така че, моята работа беше да се постаря да се срещна с тази възможност.  Не винаги се отдава срещата. Зависи от състоянието на душата на индивида. Може да се разминеш с толкова красиви работи, които са там, на мига. Затова трябва дълго  време да се обучаваш, за да бъдеш в хармония с видяното.
-Значи ли това, че всяка ваша картина има конкретен повод, който е отворил душата ви към невидимостите на видимото?
-Човек прави една крачка по конкретен повод винаги. И когато се намираш в откритото пространство на природата, на един пейзаж, винаги има конкретни поводи за де спреш. Опитвал съм се да се възпитавам така, че когато застана пред едно цвете, то да не се смущава от мен. И аз да не се смущавам от него.   И приемам това състояние като върховно, то стои над всички останали неща. Ако човек намери в себе си силата да го признае и да го прилага, мисля си че хармонията ще бъде много по-голяма.

 

-Вашаште картини отключват състояние на любов. Това ли е посланието-любовта, с която природата ни захранва ?
– Не съм си поставял за цел определено послание. Някак си в последно време така се случва, многото елементи на визия да бъдат обобщавани, а  за мене те трябва да бъдат свободни. Колкото е свободата по-голяма, толкова човек е по-адекватен.
Иначе, във всеки човек има повече добро, отколкото зло. Така е създаден.   затова е дошъл. И това добро трябва да се отключва.
-Вашите картини облъчват със светлина , тези наситени цветове, лъчисти са по някакъв начин- тази специфична за вас техника, как я постигнахте?

 

– Добруджа е едно място, където голямото и малкото са събрани в едно определено пространство-пред погледа ти. Когато гледаш напред, все едно виждаш Космоса. Той е уж далечен, а стои пред тебе в едра форма. Когато се наведеш над земята, тя е изпълнена с много детайли. И за  да можеш да докоснеш всичко това, този  безкраен свят за да можеш да го извидиш, покажеш, трябва да намериш подходящия начин. Разбира се, това не става изведнъж. Зад гърба си имам около 40 изложби –това е  стъпка по стъпка, извървяване пътя към този свят, който те учи да се съобразяваш с него и да търсиш начин на изразяване. Иначе, не те допуща.
Особен свят е добруджанският. Според проф. Михаил Неделчев освен Йордан Йовков, друг творец не е вниквал в неговото богатство.  Аз бих добавила,   -това е единствено мястото в България, в което   брегът и морето, водата и земята се срещат и се разпознават. Защото българинът като цяло, не е на „ти“ с водната стихия. Но те общуват и във вашите картини?

-Те са едно и също нещо. Те са в една и съща сфера и човек иска или не иска,   се обляга на тях. Това е и физическият и духовният му живот Аз съм в рода ми са били хора земеделци. Техният свят ми е познат от малък.  Ти си свързан с него не само защото го виждаш, а тази връзка е така изградена, че човек да може да даде живота си. Имал съм възможност и да живея на друго място. Но считам, че там където силата на земята те кара да се чувстваш най-добре, трябва да я виждаш. Това прави и мястото друго. Не може хора живеейки на вън да идват тука и да казват какво е.
-Като гледах картините ви, си мислех и друго- чуваш музика или от тях извира музика.
– Това е някак си дълбоко в мен като задача. В онези неща, които събират цялостно образа, са освен музиката и ароматите и хората интуитивно ги търсят.И в изобразителното изкуство, когато се достигне тази симбиоза на сетивата, това значи, че ти си в разговор със отвъд сетивното-със същества, които не виждаш, но ти подсказват послания. Радвам се, че сте го почувствали, че това може да се почувства.

-Тази ваша философия сте си я изградили през годините в общуването с платното, с природата?
тишината е много важно нещо. В мълчание можеш да постигнеш порече отколкото във крясък. Това е най-добрият начин на комуникация.

-Сигурно вече сте на друга вълна, след завършването на този цикъл картини?
-Сега се опитвам да си обясня светлината. Благодарение на която се изявяват формите  на всички неща около нас. И искам да се докосна до тая магичност в този свят на взаимодействие между светлината и сянката, в който човек може да бъде утешен.
– Когато човек има време да наблюдава звездите, спокойствието, което те му пращат, не може да се сравни със нищо земно. И ако това се прави съзнателно, с желание, да се докоснеш до силите, които ни движат.

– Вие сте щастливец, имате небето над Добруджа, там звездите казват, са по-ярки?
-Всяко място в нашата благословена Родина може да се каже, че трябва да бъде място за щастливи хора. И планината и равнината и морето-те могат да създават поезия.
Аз обичам дивите места. Дивите места не са организирани. Няма много хора струпани на едно място, които консумират. И съм свикнал да виждам, как природата във времето подрежда нещата за себе си. Ако е нужен бряг с пясък, ще го направи, ако е нужен бряг без пясък, няма да го направи. Тя също се и забавлява. Има  някои места-много каменисти и изведнъж-пясъчно заливче.

-Има още диви места..Напоследък открих с.Топола, там брегът е такъв- каменист и скалист и тук-таме, плажче. Мами те да откриеш свое местенце за общуване с Природата.
–  Навремето беше резерват.Там, покрай Тузлата и лагуната  по-нагоре е това. Там имаше много мистика. Имаше уникални растения. Докато решиха да правят голф игрища-безпардонно и нахално, с което утрепаха мястото, утрепаха духа му. А един от феномените, които ражда любовта в човека, това е красивата гледка. Много филми са се снемали там. Хан Аспарух, „Любовницата на Граминя“.
Аз ги обитавам тези места много отдавна и винаги съм си мислел, това трябва да остане незасегнато. Един от феномените, които ражда любовта във човека, това е красивата гледка. Където има места с красиви гледки, хората са други.  Затова трябва да се борим, красивите места да останат Те не са дар наш, не можем да ги присвоим, а точно това се прави в момента. С което се отнема възможността човек да бъде щастлив. Трябва да имаме силата ние, хората, там където живеем, да камваме-това не бива да се пипа. Защото не може да разказваш на детето си какво е било, то трябва само да преживее своя досег с природната красота. Трябва да има места където да отиде човек, да бъде сам, да бъде щастлив. Тези места са акумулатор на енергия, на доброто.
Аз съм щастлив, че все още по северното Черноморие има такива места. Където свободата те „дърпа“  Дай-боже хората да узреят, че с пари не се прави всичко. Ако нямаш съзнанието, че духът е водещ, ти си загубен.

-Видях едни птици,не ги разпознавам- малки кафяви на петна, не ги разпознавам, опитах се да ги снимам..цяло ято-литна.

-От морето ли? Морски кокошки. Те през зимата са в огромни количества. Идват от север, да търсят топлина, има зими, във въздуха замръзват още. Помня зима, в кото много лебеди загинаха така. Но има зими, в които се чувстват тук много добре-лебедите. Идват тук, никой не ги закача  и като ги видиш тези накацали бели птици- приказно е.
Бях се сприятелил с един такъв лебед, на Тузлата беше. Бяха двойка, но когато самецът остане сам, престава да се движи с ятото. И си остава, там, където половинката му си е заминала. През зимата на Тузлата няма никой. И минах един път и го видях лебеда. Там има и други животинки- котета кучета, през зимата мили и драги, през зимата ги изоставят. И аз нося два джоба хляб, това онова във раницата,  давам на това коте, на кучето малко, лебедът ме гледа- то е диво животно и спазва дистанция,  но постепенно постепенно, като имам възможност да се появя започна  той да се появява. И си говорим. Като му говориш меко, нежно, се укротява, стане спокоен, приседне, позамисли се и беше чудесно. Той също може да ти даде своите мисли. Тогава съм се срещал с идеи, които иначе трудно можеш да ги родиш . Смяната на едо място с друго, на  един свят с друг ти дава решение на нерешим на пръв поглед въпрос.
А сега какво- всеки, които има пари иска да  купи место и сам да му се кефи. Защо, другите не искат ли? Кой си ти защо трябва ти да бъдеш собственик на онова, което дава живот на всички?
 Красивата гледка и природа не може да се обсеби. Тя е за всички. Дигнал къща на два ката, затворил пътя. Защо, бе, човек.  Мечтата ми е да се направи една такава карта на красивите  места в България. Незасегнатите места. И борбата за запазването им да се превърне в национално движение. За да има къде човек да седне до едно камъче,до  една тревичка и намери себе си.

Сайтът www.obache.bg е готов да стане инициатор за създаване на такава карта.
Можете да ни изпращате на адреса на сайта снимки и разкази за местата, които трябва да опазим, за да им се наслаждаваме.

Галерия Нюанс, ул. „Денкоглу“ 42
11.07-22.07 2018г.

 

 

Коментари

comments