ЩЕ БУТНЕ ЛИ ДОНАЛД ТРЪМП ЛИБЕРАЛНИТЕ СТЕНИ НА СТАРИЯ СВЕТОВЕН РЕД?

0
213

Ако се вярва на близкото обкръжение на  американския президент Доналд Тръмп, той далеч не изглежда така объркан, както го представят публичните му изяви. Според държавния секретар Майкъл Помпео, Доналд Тръмп се опитва да разруши либералния световен ред и да го замени с друг. За него споразуменията и правилата от края на Втората световна война са изчерпани. Тръмп се отнася с подозрение и съмнение и към структурите и съюзите от времената на „студената война“.  Той вече гледа не назад, а само напред. Годините на мека политика към Русия също са назад и президентът Тръмп  ще притиска руския президент Владимир Путин „докато той не тръгне по друг път“.  През последните години усилията на Вашингтон са били фокусирани върху борбата с тероризма и по-малко върху противопоставянето с големите държави. С някои от тях Америка има сериозни различия в ценностната система, но политиката на Тръмп ще акцентира върху съвпаденията, върху които ще се изграждат „устойчиви отношения“.

Доналд Тръмп гледа на света с погледа на трансконтиненталин бизнесмен и според него досегашният либерален ред не е справедлив и не поддържа равноправни отношения. В превод това означава, че досега САЩ са поемали ангажименти, които сега съюзниците трябва да поемат сами. Всеки за себе си, Америка над всички, е може би накратко представата на американския президент за новия, по-справедлив свят. Затова администрацията на президента Доналд Тръмп ще се опита да пренапише правилата на новия световен ред и да изгради не само устойчиви, но и дългосрочни отношения със съперниците.

Това може и да не са добри новини за съюзниците. Анализатори виждат в подетите от Тръмп търговски войни нарастваща заплаха от „новите сили“. Възможно е да възникне глобална антиамериканска коалиция, обединяваща интересите на Европа, Русия и Китай. Вероятно,  доминото ще бъде допълнено след предстоящата среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин, планирана за 16 юли т.г. в Хелзинки. Двамата отдавна опипват пътя един към друг, но това ще бъде едва втората им среща. Тръмп бе забавен в намеренията си от разследването за руска намеса в президентските  избори в САЩ, докато Владимир Путин бе зает с преизбирането си и  събирането на нови съюзници. Промяната в геополитическата визия на Вашингтон, която донесе нови тежести върху бюджетите на страните от НАТО и ЕС, бе последвана от вълна на търговски протекционизъм. Тръмп въведе повишени мита върху стоманата и алуминия за Европа, Канада, Китай, Русия, Индия, Бразилия, Япония. И ако с Бразилия и някои от латиноамериканските си партньори САЩ успя да се разбере, то войната с Европа и Китай тече с пълна сила. Разочарованието накара водещите европейски лидери  – германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон, да потърсят отново път към Москва. Макрон даже призна, че Кремъл е бил подведен след края на „стуудената война“ от западните си съюзнизи с обещанието, че НАТО няма да се разширява на изток. Независимо от това, обаче, европейските лидери остават твърди в санкциите си срещу Москва заради Крим и Донбас. Санкциите и мигрантите, обаче, вкарват все повече разногласия сред европейските партньори. НАТО бе въвлечена като съюзник в новите зони на разпространение на американската сигурност и демокрация. Този износ, обаче, внесе нестабилност в ключови региони, изостряне на геополитическото и регионалното съперничество и произведе вълни от бежанци, с които светът все по-трудно се справя. Точно в този момент Доналд Тръмп реши, че Америка се разпростряла твърде нашироко и е време да събере силите си. Тази му теза доста силно напомня ранния Владимир Путин, когато той след 2000 г. ограничи  руското военно присъствие в чужбина с аргумента, че Русия ще влияе само там, където има икономически лостове. Държавата, изправена пред гражданска война и  рискове от разпад, бе стабилизирана, военните поръчки за модернизиране на армията дадоха ново самочувствие на Кремъл и днес Владимир Путин е определян като един от най-влиятелните световни политици. В същото време в Европа и по света професионалните политици отстъпват място  на  популистки лидери с агресивна нетолерантност към старите  ценности. Променя ли се светът и какво да очакваме от новите полюси в световната политика?

Наблюдатели предричат, че след 20 – 30 години ще доминират  Китай, Индия , Бразилия и Русия, на фона на отслабващо влияние на американската икономика  и политика. Може би това именно тревожи Тръмп – нарастващото темпо на държавите от БРИКС, обединяваща Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Според някои оценки, Китай вече е  икономическа сила номер едно. През близките години тя ще бъде догонвана от Индия, която сега е на трета позиция в света, а Русия и Бразилия, според същите оценки, са шеста и седма икономика в света. Русия и Бразилия са световни величини в областта на суровините, а Китай и Индия – в бързото развитие на технологиите и евтината работна ръка. БРИКС в момента обединява 42 % от населението на света, 26 % от територията на земята, 32 % от обработваемата земя и произвежда 14.6 % от световния брутен вътрешен продукт. Към този съюз проявяват интерес Мексико, Египет, Тайван, други страни. Може би песимистичните прогнози за американската икономика карат Доналд Тръмп да залага на вътрешното укрепване на САЩ, съчетано с оттегляне от предишни глобални задължения.

Едва ли може да се стоварват особени очаквания от предстоящата среща в Хелзинки  в средата на юли между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Двамата отдавна ги тегли един към друг, но обкръженията им упорито се опитват да предотвратят подобно сближавани. Всъщност, поглледнато в двустранен план, двамата няма какво толкова да си кажат. Каквото и да се разберат, след това то ще бъде подложено на ревизия. Политици сравняват предстоящата среща с „кухненския спор“ между Хрушчов и Никсън в Москва през 1959 г. Ако Никсън и Хрушчов все пак бяха идеологически опоненти, Тръмп и Путин няма за какво особено да спорят. И двамата признават само себе си и собствените си правила, не са обременени с убеждения и идеологии и разчитат на прагматизма по формулата „всичко или нищо“. Конгресът няма да допусне американският президент да изглежда като пешка в игра на Кремъл. Путин няма какво да предложи, а и Тръмп не може нищо да приеме, обобщават наблюдателите. Заявените теми за Сирия, Крим и Донбас не са насърчителни за диалог с очаквания. В превод – историческа стъпка  едва ли  някой може да направи. Все пак, има съвпадения. И на Путин, и на Тръмп досегашният ред не им харесва. Мотивите им обаче са различни. Въпреки това,  Така, там може да се крие взаимното очакване за „устойчиви отношения“, „сваляне на напрежението“ и „продуктивен ангажимент“.

Коментари

comments