ОТКРОВЕНИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ РЕНЕСАНС

0
3036

Представяйки най-добрите образци на изкуството на Българското възраждане събрани на едно място, Националната галерия ни въвежда в една от най-вълнуващите, но  недостатъчно изучавана епоха в българската история: Възраждането-епоха на икономически и духовен подем, започнал  с църковно-освободителните борби и стремеж за отстояване на собствена култура и образование, довел до националното ни освобождение. Чрез иконите и живописните платна, изложени  в националната галерия- Двореца, можем да си въобразим това време на кипеж и вдъхновение за един народ, разпознал себе си едновременно и като идентичност, и като приобщеност към останалия  свят.

Ако искаме да прочетем историята на възраждането на българския дух, претворена в образи, непременно трябва да посетим тази изложба и да заведем децата си. За да намерим опора в забележителното достойнство, нарасналото самочувствие, нравствения  хуманизъм излъчващи се от възрожденските портрети, изобразяващи  оная въздигната част на на нашия народ, дръзнала в рамките на османската империя да се съизмерва по качества и можене със свободно развиващия се свят.  Да видим как умелата четка на българските зографи разчупва догмата и  догонва европейски художествени образци, наваксвайки столетия.

Това е време на икономически цъфтеж, строителство и възстановяване  на църкви и манастири, училища– средищата на българската култура и образование. В градове като  Пловдив, Търново Копривщица, Котел, Елена, Трявна и Банско  никнат нови квартали, гилдиите на строителите и живописците се разрастват.  Появяват се семейните иконописни школи в Трявна, Банско и Самоков, практикуващи традиционна иконопис.


Николай Павлович                        Иван Димитров           Захари Зогараф

Захарий Христов е и един от първите, дръзнали да се изобразяват в църковната живопис. Негови стенописни автопортрети има в Бачковския, Преображенския и Троянския манастир.  Творчеството на самоковския зограф се смята  от изследователите на българското изкуство  за образец на прехова църковна към светската живопис. И бележи началото на европеизацията на българското изкуство. Рисува от натура портрети, растения и животни, голи тела, антични руини и пейзажи.

Станислав Доспевски

Портрет на Евгени Булгарис изявен гръцки учен, философ и духовник, библиотекар на самата Екатерина Велика,  идеолог на т.н „осква-трети рим“.   Смята се, че  Словата на Паисий- „О неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин..“ са предназначени именно за него,  с когото са  живяли килия до килия в Атон. Но докато единият става знатен византиийски духовник, другиятпоема трудния път  на народното просветителство.

В изложбата  Можем да проследи как възрожденската икона оживява и се очовечава, излиза от канона лицата стават реални, цветовете- пъстри, близки до народното изкуство.

От средите на възрожденските школи произлизат и първите ни светски художници. Към средата на XIX в. започват обучението си в авторитетни европейски академии Станислав Доспевски – в Санкт Петербург, Николай Павлович – във Виена и Мюнхен, в Цариград, Атина, а след това в Рим протича обучението на Димитър Добрович, художник от изцяло западен стил, който се завръща в България след Освобождението. С най-модерно образование е Христо Цокев, ученик на руските передвижници. Сред самоуките представители на светската живопис е Георги Данчов, съратник и приятел на Васил Левски, автор на поредица портрети на знаменити дейци на националното Възраждане. В изложбата е включен един от портретите на Васил Левски, върху който художникът работи до самата си смърт и оставя недовършен.


Николай Павлович
Академично образованите ни художници рисуват предимно портрети – водещият жанр за втората половина но XIX в., а и за първите десетилетия след Освобождението. Те са оставили богата галерия забележителни личности – от роднините си до видни дейци на епохата.
След средата на ХІХ в. се развива и историческата живопис, чийто пионер е Николай Павлович.

Представени в изложбата са и художници на двете епохи, като особено характерен е Константин Величков – бележит писател, общественик и политик, който изучава живопис във Флоренция и пише първия труд по история на изкуството – „Писма от Рим“, а като министър на просвещението в освободена България инициира създаването на Рисувалното училище в София (1896, по-късно Художествена академия).

 

Кибриторпродавач“ Константин Величков

В изложбата са включени икони и портрети от Националната галерия, както и от почти всички значителни галерии и музеи в страната от градските галерии в Пловдив, Пазарджик, Велико Търново, Сливен и Габрово, Националния църковен историко-археологически музей, Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, Музея на Възраждането „Иларион Макариополски“ – Елена, Регионаления исторически музей – Хасково, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”. Всички те подготвиха и предоставиха щедро някои от най-значителните си експонати.

Проектът е финансиран от Национален фонд „Култура“ по културната програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, 2018. За професионалното и компетентно представяне да благодарим накуратор  Доротея Соколова.

Коментари

comments