РАДИОТО НАКЪДЕ? ДОКОГА ЩЕ ГО КАРА ПО ИНЕРЦИЯ?

0
324

Първи тури спирачки на развитието  спортсменът Янкулов, който се прочу с това, че  реши да прикрие управленската си немощ със собствено предаване:„Часът на директора“. Мъдростите и поученията,  ръсени оттам, му донесоха вместо слава, насмешки, а журналистите събраха енергия да възроптаят срещу неадекватните му опити за диктат  и… стана тя,  каквато стана. Травматичният спомен от злополучния му мандат още пари под лъжичката.

Следващото ръководство тръгна с голяма кошница. Назначи си нови хора, помете тук там, обеща много. Но, кой знае защо, си остана с обещанията.
И докато телевизията най-сетне се раздвижи за добро или зло – никнат нови предавнания, случват се сливания, размествания на водещи, уж  в името на обществения интерес, Радиото лежи на старата си слава. Или на стари грехове. Изграденото в съответствие с  европейските директиви иновативно радио Бинар, което бе поставено на трупчета от предишното ръководство поради незнание какво да прави с него, отиде съвсем в небитието. Унищожен беше публичен ресурс, който бе дал нови предимства на радиото: стрийминг в реално време и подкаст във всяка точка от времето. Както и политематична аудио-визуална продукция, възможност на потребителите да слушат и гледат, когато и както пожелаят. Това бе Интернет радио, предлагащо различни форми на съучастие с динамично обновявано съдържание.
Идеята за Радио Бинар беше да се  развива нова платформа, която да произвежда качествено съдържание от обществен  характер за нови аудитории.
Беше изграден и студиен комплекс, съчетаващ аналоговото с дигиталното излъчване. За какво ли служат сега?

Вместо да се развива в посоката, която чертаеха новите технологии,  радиото замръзна на място. „Старата къща“, както интимно си я наричат с любов радиоработниците, започна да става все по-стара. Дори Радио България оцеля – без да се разбере поне как ще се „обновява“. Предавания си вървят от края на миналия век  по един и същи начин. Хвърлят се усилия за ефирна младежка програма, ама младите не слушат през радиоапарат. Те търсят различното, интерактивното – визуалната култура отдавна е доминантна.“Свободата от схемата“-какъвто бе и слогънът на Бинар.

„Технократският“  Управителен съвет явно не знае що е програмиране и програмно развитие. Кадрови движения се извършиха в Хоризонт, един качествен журналист бе сменен с друг, също с добър опит,  но оттова последва единствено гръмко рекламиране на Новините?! „Истинските новини“. Е, ако е имало нещо наистина безспорно в БНР от време оно досега, то са си били новините. Непоклатим професионално смазан механизъм. “Радиото каза“ е прословутата реплика, доказателство за доверието на общественото мнение. Имат ли тогава нужда от реклама новините по „Хоризонт“? Само че, Радиото не е само новини. Тъкмо напротив.То е обществена медия, чиято мисия е да произвежда обществено съдържание, адекватно на времето. За всички аудитории. Защото във времена, когато радиоточката е в музея, а дигиталните технологии са изместили аналоговите, аудиторията ти се свива до баба и дядо на село. Слуша се и в колата, но там радиотеатър ще седнеш ли да слушаш?

Научаваме, че когато сега влизащите в училище завършват, 60% от днешните професии няма да ги има. Мислят ли в  радиото как  ще откликват на обществената потребност от познание в тази посока?

Така че, рекламирането на новините, вместо  на нови предавания за нови аудитории, е  доказателство за дефицита на творчески дух и вдъхновение.

Но да се върнем на СЕМ. Какво междувременно прави този  назован обществен орган, обявен от Конституционния съд за неконституционен, поради партийния квотен принцип на избор? Имаше времена, които все пак там участваха авторитетни хора, разбираха от съдържание,чуваше им се думата. Сега СЕМ е замряло в очакване на нови ротации и смени. Нито веднъж не откликна на директивите на ЕС за формулиране на обществената мисия, каквато трябва да имат обществените медии, за да оправдаят своето съществуване и издръжка.

Кой има интерес общественото радио да става все по-малко обществено?

 

 

Коментари

comments